След като подкрепи СЕТА в Брюксел, Радев го праща в Конституционния съд

Само няколко часа след като президентът Румен Радев подкрепи в Брюксел споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, известно като СЕТА, той съобщи, че ще сезира Конституционния съд за него. Според Радев споразумението налага промени в основния закон и КС ще трябва да се произнесе дали те са законосъобразни.

В опит да излезе от конфузната ситуация държавният глава коментира, че „не води загубени битки“ и не е реагирал на европейско ниво, защото въпросът в ЕС вече е решен. Той се опита да омаловажи рязката промяна в позицията си, като обясни, че декларацията на лидерите на ЕС в подкрепа на СЕТА не е била приета заради съпротивата на Полша, която блокира решенията на срещата заради преизбирането на Доналд Туск за председател на Европейския съвет.

„Никога не съм приветствал и няма да приветствам СЕТА, никога не съм гласувал и няма да гласувам за СЕТА. Оттук нататък СЕТА е в ръцете на българския парламент, който трябва да я ратифицира“, заяви Радев пред журналисти в Брюксел, където участва в заседанието на Европейския съвет.

В четвъртък вечерта обаче заедно с още 26 лидери на страните членки той подкрепи декларацията която „приветства гласуването в Европейския парламент по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) и очаква неговото временно приложение“.

Съпротивата срещу СЕТА бе сред основните акценти в кандидат-президентската кампания на Румен Радев. Тогава той заплаши, че ще сезира Конституционния съд, а не изключи и възможността ратификацията на СЕТА да бъде подложена на национален референдум.

Така Радев отново влезе в „двоен режим“, при който защитава едни позиции в България, обикновено силно популистки, и други в Брюксел – обикновено по-умерени и консенсусни на ниво ЕС. Това се случи и със заканите му да постави въпроса за вдигането на европейските санкции срещу Русия, които „забрави“ по време на срещата с лидерите на европейските институции.

Въпросът е решен, на ход е българският парламент

„Въпросът за СЕТА на ниво ЕС вече е решен, още с даването на правомощия на българското правителство, то на свое заседание решава да подкрепи СЕТА, тук (в Брюксел) се подписва СЕТА“, каза Радев. Той припомни, че през октомври мина миналата година тогавашният български премиер Бойко Борисов е гласувал за СЕТА в Европейския съвет.

„Това са фактите. Най-важното – СЕТА е гласувана в Европейския парламент. Това, което бе изразено снощи, е декларация. Тя не е гласувана заради неодобрението на Полша за назначаването на Доналд Туск като председател на Европейския съвет“, поясни президентът по повод коментарите, че е приветствал търговското споразумение с Канада.

„От всяка загуба трябва да извличаме ползи. Много важно е не толкова СЕТА, а решенията, които се взимат за бъдещето на ЕС“, добави той.

Радев коментира още, че трябва да бъдем солидарни и да подкрепяме единството на съюза – като ценностна ориентация и като реални действия, не само на думи.

„Единството означава компромиси. Мисля, че България прави страшно много компромиси. Споделих, вече при свършения факт СЕТА, че подкрeпяйки в миналото СЕТА, България прави компромис, защото според мен и според анализатори, за силни и устойчиви икономики СЕТА е огромно предимство. За слаби и крехки икономики СЕТА е заплаха. Българският народ и българската държава правят своите жертви в името на солидарността и принципите на ЕС“, каза Радев, цитиран от БТА.

На 15 февруари Европейският парламент одобри подписаното с Канада и най-всеобхватно до момента споразумение за свободна търговия на ЕС – СЕТА. След като Канада приключи ратификационните си процедури, то ще се прилага временно в по-голямата си част, която се отнася основно до търговията между ЕС и Канада.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова, която превърна битката си срещу СЕТА в предизборно оръжие, обяви за „национални предатели“ всички български евродепутати, които подкрепиха споразумението.

В духа на заканите на Радев тя обеща БСП да блокира СЕТА в парламента, защото то ще донесе в България „ГМО, канадско месо и паралелна съдебна система“. При такъв сценарий нищо чудно да се стигне и до референдум, за какъвто настоява президентът.