Социалното предприемачество – ключ към устойчивото развитие в Югозападния регион

Социалното предприемачество в България има значителен потенциал, но все още остава недостатъчно развито и популяризирано. Това подчерта д-р Теменужка Златанова, главен сътрудник в Министерството на труда и социалната политика и ръководител на Регионален център Благоевград, по време на семинара „Възможности за предприемачество в Кюстендил“.

Събитието е организирано от „Бранд Медия България“ като част от дейностите по европейския проект „Кариерен преход на възможностите“ (TOP JOBS). 

Законът за социалната и солидарна икономика е приет през 2020година, но заради пандемията той остава слабо познат сред обществеността. „До момента в регистъра на Министерство на труда и социалната политика са вписани едва 176 предприятия“, отбеляза д-р Златанова, като уточни, че по данни на Националния статистически институт почти 5000 предприятия се самоопределят като социални, но малко от тях официално са се регистрирали.

Целта на Регионален център Благоевград, отговарящ за София град, София област, Перник, Кюстендил и Благоевград, е да подобри видимостта и ефективността на социалната икономика. Според Златанова, центърът е позициониран в Благоевград именно заради ниското жизнено равнище в региона. В Кюстендил и Благоевград средната заплата е далеч под средната за страната, което налага допълнителна подкрепа за социалните инициативи.

За да бъде вписано едно предприятие като социално, трябва да отговаря на две основни условия: поне 30% от наетите служители да са от уязвими групи, като дългосрочно безработни, млади хора до 29 години, майки на деца с увреждания и хора, претърпели лечение от зависимости; или поне 50% от печалбата на предприятието, но не по-малко от 7500 лева, да се реализира в социални каузи.

Сред добрите примери, посочени от д-р Златанова, е пернишкото предприятие „Направено с любов“, където работят хора с увреждания, изработващи сувенири и изделия от домовете си. Друго забележително социално предприятие в Перник е антикварната къща „Битака“, където се реновират стари предмети и се обучават млади хора в занаятчийски умения.

Министерството планира и дигитализация на социалните предприятия чрез проект за осигуряване на съвременни технологични средства като лаптопи, принтери и дори дронове, използвани за създаване на екопътеки за хора с увреждания.

Д-р Златанова подчерта значението на социалната икономика като двигател за устойчиво развитие, като добави, че тя генерира добавена стойност между 12% и 16% в Европа, докато в България тази стойност е едва около 2%.

Това е човешки ресурс, който трябва да съхраним“, каза тя и завърши с призив за по-активно участие и подкрепа на социалните предприятия, които могат да осигурят значителен социален и икономически ефект.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.