Спирането на плащанията по болничните – нож с две остриета

Неплащането на първите няколко дни от болничните е нож с две остриета. От една страна един такъв ход би демотивирал много хора да злоупотребяват със системата на социалното осигуряване, но от друга - така биха били наказани изрядните служители на компаниите, които използват болничен, само когато им е необходим.

Вчера председателят на АИКБ Васил Велев предложи първите няколко дни от болничните да не се плащат. Пред Economic.bg днес той аргументира идеята с факта, че злоупотребите с фалшиви болнични са огромни и средствата за изплащането им се осигуряват за сметка на изрядните служители.

„Ако болничните продължат да се плащат от компаниите, то те ще са директно за сметка на служителите, които са на работа и генерират приходи, а ако болничните се изплащат от Държавното обществено осигуряване (ДОО), то тогава пак индиректно парите ще идват от данъкоплатците”, обясни Велев. Именно затова, ако първите няколко дни от болничните са неплатени, според него ще бъдат постигнати две неща – ще бъдат спестени пари на изрядните работници и ще бъде понижен финансовият стимул на определени хора да злоупотребяват с болничните.

Според председателя на АИКБ дори и да не се приеме предложението за спиране на плащанията за първите дни на болничните, то непременно трябва да се върне старото положение, при което плащанията за всичките дни се правеха от ДОО. „През 2009 г. ни предложиха промяната компаниите да поемат плащанията по болничните през първите три дни с аргумента, че това е временна мярка, която ще продължи 1-2 години. Днес виждаме, че кризата, която наложи прехвърлянето на плащанията, отдавна е преминала, а освен това фирмите нямат ресурс да следят за обосноваността на болничните”, каза още Васил Велев.

Спирането на плащанията за първите няколко дни от болничните на служителите ще бъде наказание за тези от тях, които са изрядни и използват болнични, само когато им се налага. Това коментира пред Economic.bg Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), по повод идеята на АИКБ. За предложението на „Воля” първите три дни от болничните отново да се поемат от Държавното обществено осигуряване (ДОО) пък той смята, че това е доказано недостатъчна мярка.

„Преди години плащанията за първите три дни от болничните бяха прехвърлени от държавата към компаниите. Именно защото тогава бе криза, някои работодатели принуждаваха служителите си да излизат в болнични, за да понижат разходите си. По онова време тази мярка целеше да дисциплинира фирмите и служителите им по отношение ползването на болнични. Аргументът бе, че дружествата следят много по-отблизо какво се случва с работниците им и има ли шанс да са подали фалшив болничен”, обясни Стайков.

По думите резултатите от промяната от 2010 г., когато финансовата отговорност за първите три дни бе прехвърлена от държавата към работодателите, към днешна дата показват, че всъщност проблемът с фалшивите болнични не е решен. Според него няма логика да се очаква, че връщането на стария модел би дало положителен ефект. "Дори напротив – ако някаква част от дните по болничните отново започнат да се плащат от държавата, би могло да се стигне до нов спад в дисциплината на компаниите в ползването на болнични", смята Стайков.

„На пръв поглед най-лесно изглежда да се засили контролът върху личните лекари, които са първата точка на досег на работниците със здравната система, но това не е добра идея, тъй като лекарите и в момента са заринати от бумащина покрай болничните. Допълнителен контрол под формата на допълнителни формуляри, протоколи и т.н. би довело до съвсем нов проблем в здравната система – тогава недоволни ще бъдат лекарите”, смята икономистът.

Според Стайков проблемът с болничните много прилича на този с експертизите от трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) – документите за предоставяне на финансова помощ за намалена трудоспособност се изготвят от тези комисии, а парите се изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ). НОИ от своя страна настоява за повече контрол върху експертизите от ТЕЛК, но няма механизъм как да го упражни – няма лекарска комисия към самия институт. Затова, както има предложение комисия от НОИ да преглежда експертизите от ТЕЛК, така би могло да има подобна комисия, която да се занимава с болничните.

„Проблемът е отдавнашен и е труден за решаване. Трябва ни елегантно решение, което едновременно да е ефективно, да понижи броя на фалшивите болнични, но и което да е ефикасно – да не натоварва прекалено някоя от намесените страни (бизнес, държава, лекари, служители). На първо място е време да се изгради така бленуваната Национална информационна здравна система, която по електронен път и в реално време да предоставя информация за болничните – не просто кой е подал, но и какви документи за изследвания е приложил и дали те отговарят на твърдяното от него състояние и физическото му състояние. Прегледът на тези данни би дал отправна точка за по-нататъшни мерки за понижаване броя на фалшивите болнични”, смята Калоян Стайков.

Именно върху нуждата от тази информационна система за електронно здравно досие на гражданите акцентира и зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков в разговора си с Economic.bg. „Голям проблем е ниската прозрачност, проследимост на болничните листове. Ако вече имахме електронно здравно досие, за разработването на което вече бяха инвестирани немалко средства, тази проследимост щеше да е значително по-висока”, каза той.

Бранков подчерта, че до въвеждането на въпросната система обаче сегашното положение бизнесът да плаща за първите три дни от болничните на служителите не може да продължи, както защото това е поемане на финансова отговорност, която би трябвало да е на държавата, така и защото компаниите нямат капацитета да правят оценка техните служители фалшиви болнични листове ли им дават. „Единственият начин да оспорим даден болничен, за който имаме съмнения, че е фалшив, е пред съда – нещо, което става много бавно и резултатът от което е много несигурен”, обясни зам.-председателят на БСК.

Той подчерта, че още от 2010 г., когато бе приета промяната плащанията за първите три дни от болничните да се прехвърлят от ДОО към компаниите, позицията на Камарата е била и остава, че това е неправилен ход, който обаче е бил приемлив в условията на тогавашната криза. „В продължение на годините досега едно уж временно положение се затвърди като постоянно”, заяви той и добави, че държавата не само трябва отново да поеме полагаемата ѝ се финансова отговорност за болничните, но и трябва да намери начин да затегне контрола върху тяхното отпускане.

Бранков изтъкна като проблем слабия контрол на Агенцията за медицински одит и предоставянето на социални права, включително пенсионни и за краткосрочни обезщетения, без да са платени нужните осигурителни вноски. „Увеличават се и случаите, при които без да е положен никакъв труд, той се декларира като положен – за него фирмата не плаща, но се изплащат осигуровки. В този тип осигурителни измами участват работодатели, служители и лекари, които да удостоверяват фиктивното заболяване. Този начин да се източва Държавното обществено осигуряване става все по-често практикуван”, обясни зам.-председателят на БСК.

Въпросът кой трябва да поеме финансовата отговорност за плащането на болничните листове - работодателите, държавата или и двете страни, поделяйки си сумата или под друга форма - се повдига за поредна година. Очевидно бизнесът вече не желае да поема ангажиментите на държавата и е предприел нова тактика - да поиска много, за да получи поне малко.