Стартира процедурата за избор на инвеститор в АЕЦ „Белене“
Срокът за получаване на заявления за участие е 90 дни, считано от днес
2606
~ 2 мин. четене
Автор: Георги Желязков
Процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта АЕЦ „Белене“ най-после е стартирана, след като днес, 22 май, тя бе публикувана в брой С176 в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът за получаване на заявления за участие в процедурата е до 90-тия ден, считано от датата на публикуване на поканата в Официален вестник на ЕС. Индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца от днешна дата, а изграждането на централата трябва да е в срок до 10 години.
Припомняме, че с Решение на Народното събрание на Република България от 7 юни 2018 г. и Решение № 447 от 29 юни 2018 г. на Министерския съвет бяха възобновени действията по търсене на възможност за реализация на проекта за АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип. Заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор, съответно интерес за придобиване на миноритарно акционерно участие в проектната компания, могат да подават български или чуждестранни юридически лица, както и обединения от такива.
Правителството многократно е заявявало, че проектът ще се изгражда без държавни гаранции – както финансови, така и гарантиране на изкупни цени на електроенергията. Държавата ще участва единствено с апорт на активите, които досега са платени – лицензираната площадка, купените реактори и оборудване и т.н.
Засега не е ясна цената на проекта, но според условията в публикувана процедура тя не трябва да надвишава 10 млрд. евро. През 2011 г. HSBC направи анализ на проекта, при който стана ясно, че още тогава цената е над 10 млрд. евро, без да е ясно каква е сега при ескалацията на цената. Миналата година БАН излезе с доклад, при който каза, че проектът може да е жизнеспособен, само ако се инвестират поне 10.5 млрд. евро.
Много независими експерти твърдят, че китайски инвеститори,на които основно се надява правителството, не биха участвали, без да са получили държавни гаранции за проекта. Руснаците от своя страна предпочитат да го изграждат, отпускайки заеми на българската държава, а не да инвестират в него. Премиерът Борисов намекна, че проектът може да стане "балкански", т.е. в него да се включат държави от Западните Балкани, които обаче са в по-затруднено финансово състояние от нас.
През 2011 г., когато първото правителство на Бойко Борисов взе решение да спре проекта, тогавашният енергиен министър Делян Добрев заяви, че при цена от 10.3 млрд. евро централата трябва да печели по 3 млрд. евро годишно, за да се изплати. Тогава Бойко Борисов нарече проектът "гьол".
През 2017 г. сегашното правителството на Бойко Борисов загуби арбитража срещу "Росатом" и без да обжалва реши да плати на руската компания 1.2 млрд. лв. за реактори, които няма къде да сложи.
Припомняме, че с Решение на Народното събрание на Република България от 7 юни 2018 г. и Решение № 447 от 29 юни 2018 г. на Министерския съвет бяха възобновени действията по търсене на възможност за реализация на проекта за АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип. Заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор, съответно интерес за придобиване на миноритарно акционерно участие в проектната компания, могат да подават български или чуждестранни юридически лица, както и обединения от такива.
Правителството многократно е заявявало, че проектът ще се изгражда без държавни гаранции – както финансови, така и гарантиране на изкупни цени на електроенергията. Държавата ще участва единствено с апорт на активите, които досега са платени – лицензираната площадка, купените реактори и оборудване и т.н.
Засега не е ясна цената на проекта, но според условията в публикувана процедура тя не трябва да надвишава 10 млрд. евро. През 2011 г. HSBC направи анализ на проекта, при който стана ясно, че още тогава цената е над 10 млрд. евро, без да е ясно каква е сега при ескалацията на цената. Миналата година БАН излезе с доклад, при който каза, че проектът може да е жизнеспособен, само ако се инвестират поне 10.5 млрд. евро.
Много независими експерти твърдят, че китайски инвеститори,на които основно се надява правителството, не биха участвали, без да са получили държавни гаранции за проекта. Руснаците от своя страна предпочитат да го изграждат, отпускайки заеми на българската държава, а не да инвестират в него. Премиерът Борисов намекна, че проектът може да стане "балкански", т.е. в него да се включат държави от Западните Балкани, които обаче са в по-затруднено финансово състояние от нас.
През 2011 г., когато първото правителство на Бойко Борисов взе решение да спре проекта, тогавашният енергиен министър Делян Добрев заяви, че при цена от 10.3 млрд. евро централата трябва да печели по 3 млрд. евро годишно, за да се изплати. Тогава Бойко Борисов нарече проектът "гьол".
През 2017 г. сегашното правителството на Бойко Борисов загуби арбитража срещу "Росатом" и без да обжалва реши да плати на руската компания 1.2 млрд. лв. за реактори, които няма къде да сложи.
