Цветан Петров 
Отрасли
Търговските вериги са изправени пред по-високи разходи за транспорт
По-високата минимална заплата, пакет „Мобилност“ и тол системата са сред причините
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/ Красимир Свраков
~ 2 мин.
Транспортните компании вече дават индикации, че ще започнат да таксуват по-скъпо големите търговски вериги в България. Причините, според търговския директор на „Кауфланд” Стела Първанова, са административното повишение на минималната работна заплата, както и предстоящото приемане на пакет „Мобилност”, който би усложнил и съответно оскъпил дейността на превозвачите.
„Имаме вече заявки от транспортните компании за повишаване на плащанията към тях, като освен минималната заплата и промените в европейските регулации, ги притеснява и предстоящото въвеждане на тол системата. Все още предстои да направим оценка дали тези искания са обективни и аргументирани, и съответно дали да отговорим на тези искания”, каза Първанова пред Economic.bg по време на днешната пресконференция на Сдружението за модерна търговия (СМТ).
По думите ѝ „Кауфланд“ специално ще се постарае, дори и да се увеличат сумите за превозвачите, това да не се отрази в цените за крайните клиенти, тъй като те нямат вина за промените, които настъпват в транспортния сектор.
Останалите представители на бранша коментираха по време на конфенцията, че като цяло работата им е обект на много митове и петнене. Най-актуална е критиката към тях, че изхвърлят храна. Изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев коментира, че всъщност изхвърлената храна е основно от крайните потребители - хотели, ресторанти и граждани. По думите му търговските вериги дотолкова добре са оптимизирали своята логистика и доставки, че почти нямат случаи на изхвърлена годна за употреба храна. Матеев подчерта, че в България на практика не действа никаква система за проследяване колко храна се изхвърля и че тепърва трябва да се разработи такава.
Той отбеляза, че макар правителството да е насърчило даряването на храна на Българската хранителна банка (БХБ) чрез отпадане на ДДС върху дарените хранителни продукти, е било въведено задължително маркиране на дарените количества - нещо, което е още по-тежка регулация и от ДДС. Именно това е довело до 30-процентен спад на дарената храна, въпреки уж стимулиращите стъпки на държавата.
По отношение на темата за двойните стандарти директорът на СМТ коментира, че при продуктите, които са собствени за дадена търговска верига, няма такова нещо, а отговорността за стоките на външни производители в магазините си е на въпросните производители.
Матеев посочи като проблем за големите търговски вериги в България фактът, че финансовите години в страната ни съвпадат с календарните - нещо, което в почти никоя друга държава не е така. Това затруднява международните компании и конкретно българските им клонове, които трябва да правят годишни приключвания два пъти - веднъж в края на българската финансова година на 31 декември и още веднъж, когато приключва финансовата година за компанията майка.
Представителите на "Кауфланд", "Билла", "Метро" и "Лидл" подчертаха, че занапред тяхната основна мисия остава да предлагат възможно повече продукти от български производители. Те обаче се радват, че не се приема предложението на БСП 50% от продуктите в магазините да са български. Според тях е трудно да се дефинира съвсем точно какво е български продукт, като се има предвид, че някои родни производители работят със суровини от чужбина.
„Имаме вече заявки от транспортните компании за повишаване на плащанията към тях, като освен минималната заплата и промените в европейските регулации, ги притеснява и предстоящото въвеждане на тол системата. Все още предстои да направим оценка дали тези искания са обективни и аргументирани, и съответно дали да отговорим на тези искания”, каза Първанова пред Economic.bg по време на днешната пресконференция на Сдружението за модерна търговия (СМТ).
По думите ѝ „Кауфланд“ специално ще се постарае, дори и да се увеличат сумите за превозвачите, това да не се отрази в цените за крайните клиенти, тъй като те нямат вина за промените, които настъпват в транспортния сектор.
Останалите представители на бранша коментираха по време на конфенцията, че като цяло работата им е обект на много митове и петнене. Най-актуална е критиката към тях, че изхвърлят храна. Изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев коментира, че всъщност изхвърлената храна е основно от крайните потребители - хотели, ресторанти и граждани. По думите му търговските вериги дотолкова добре са оптимизирали своята логистика и доставки, че почти нямат случаи на изхвърлена годна за употреба храна. Матеев подчерта, че в България на практика не действа никаква система за проследяване колко храна се изхвърля и че тепърва трябва да се разработи такава.
Той отбеляза, че макар правителството да е насърчило даряването на храна на Българската хранителна банка (БХБ) чрез отпадане на ДДС върху дарените хранителни продукти, е било въведено задължително маркиране на дарените количества - нещо, което е още по-тежка регулация и от ДДС. Именно това е довело до 30-процентен спад на дарената храна, въпреки уж стимулиращите стъпки на държавата.
По отношение на темата за двойните стандарти директорът на СМТ коментира, че при продуктите, които са собствени за дадена търговска верига, няма такова нещо, а отговорността за стоките на външни производители в магазините си е на въпросните производители.
Матеев посочи като проблем за големите търговски вериги в България фактът, че финансовите години в страната ни съвпадат с календарните - нещо, което в почти никоя друга държава не е така. Това затруднява международните компании и конкретно българските им клонове, които трябва да правят годишни приключвания два пъти - веднъж в края на българската финансова година на 31 декември и още веднъж, когато приключва финансовата година за компанията майка.
Представителите на "Кауфланд", "Билла", "Метро" и "Лидл" подчертаха, че занапред тяхната основна мисия остава да предлагат възможно повече продукти от български производители. Те обаче се радват, че не се приема предложението на БСП 50% от продуктите в магазините да са български. Според тях е трудно да се дефинира съвсем точно какво е български продукт, като се има предвид, че някои родни производители работят със суровини от чужбина.
