Тази година застрахователният пазар ще се възстанови от кризата

Г-н Вазов, за 13-а година се връчиха наградите „Застраховател на годината“. Самата година, меко казано, беше особена. Как пандемията и мерките спрямо нея се отразиха на сектора от гледна точка на начин на работа и финансови резултати?

– Да, пандемията от COVID–19 се отрази върху всички сектори на икономиката, в т.ч. и на застрахователния сектор. Отраженията могат да се обобщят до спад в премийния приход по всички застраховки, несъбираемост на разсрочените вноски, увеличен обем на прекратените договори. Причините – затварянето на българската и световната икономика, ограничените пътувания и придвижвания на хора и товари, замразените бизнес проекти и отношения. От друга стана се наблюдаваше и спад в завежданите претенции, поради намалялата честота на застрахователните събития. Най-силно влиянието на пандемията засегна първоначално задължителните застраховки, но също така те първи започнаха да се възстановяват. До края на 2020 г. застрахователите съумяха, но не напълно, да компенсират първоначалния спад.

По отношение на финансовите резултати – очакват се годишните резултати за 2020 г. на застрахователния сектор да бъдат публично обявени от надзорния орган скоро. Моите лични очаквания са за спад в рамките на 10-12% за сектора.

Някои застрахователи предприеха сериозни стъпки за дигитализиране в предходните 12 месеца. Да очакваме ли тази тенденция да продължи и след утихването на пандемията и да стане масова за сектора и как ще се отрази това на пазара от гледна точка на приходи и цени на полиците?

– Да, условията на пандемия и въведената извънредна епидемична обстановка в страната принудиха застрахователите много бързо да променят организационните си форми на работа и да наблегнат на това в много кратки срокове да развият дигиталните услуги по сключване на застраховки и завеждане на претенции. Като цяло застрахователният сектор малко изостава от останалите сектори по отношение на дигитализацията. Може би са необходими някои законодателни промени във връзка с онлайн застраховането и неговото насърчаване. В същото време точно днес научих, че един от големите застрахователи у нас – ЗАД „Армеец“, е създал дигитална платформа за обучение и сертифициране на застрахователни брокери, което бих казал, че е много обещаваща стъпка.

Не считам, че протичащите процеси на дигитализация в застраховането ще доведат до поскъпване на застрахователните полици. Причините – голямата конкуренция в този сектор, както и че не може застраховането да продължи да бъде „механичен часовник в дигитална ера“. По отношение на премийните приходи също не считам, че дигитализацията ще доведе до тяхното намаление, защото много голяма част от ползвателите не само на застрахователни услуги, а въобще като цяло, предпочитат онлайн търговията, онлайн разплащанията и сключване на договори от разстояние, което спестява време и ресурси.

И през изминалата година дългоочакваната система „бонус-малус“ остана мираж. Как това се отразява на бизнеса с „Гражданска отговорност“, особено в пандемичната обстановка?

– Застрахователният сектор от години изпитва острата нужда от въвеждането на единна система „бонус-малус“ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Както вече споменах, пандемията от Covid–19  се отрази най-чувствително на задължителното застраховане. Най-силно засегната беше именно застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а тя е с голям дял в съвкупностите на немалка част от българските застрахователи, респ. те също бяха засегнати. Пандемията отложи въвеждането на системата „бонус-малус“ и засега тя наистина е един мираж. Може би пандемията ще се яви подходящото оправдание за забавянето, а липсата ѝ ще продължи да води до затруднения и справедливо определяне на цената по задължителната застраховка. Застраховката ще продължи да се плаща на средищен принцип, като добросъвестните водачи ще плащат за сметка на недобросъвестните. Въвеждането на системата ще доведе до индивидуално тарифиране по задължителната застраховка, съобразено с индивидуалния риск и поведение на лицата, които управляват МПС.

Защо регулаторът и държавата не успяват да стартират тази система, въпреки че има проекти и множество обсъждания?

– Да, подлагани на широко обсъждане бяха много проекти. Няма идеален проект. Но все пак отнякъде трябва да се започне. Считам, че на първо време Гаранционният фонд разполага с необходимата информация за стартирането на един опростен вариант на системата „бонус-малус“, която да се набира в рамките на няколко години в ГФ, като се подава от застрахователите, и да се подобрява постепенно в одобрения модел на система „бонус-малус“. Вариантите, които бяха разработени дотук и общественото им обсъждане ни подсказаха много добри и оригинални идеи, които да се включат в системата, както и такива, които следва да се избягват. Ето защо считам, че имаме базата, от която да се тръгне първоначално, макар и с простичък модел. 

Ако се предложат още варианти и се подложат на нови обществени дискусии, все ще се намерят недоволни, които да протестират и да изтъкват слабости. Ето защо казвам, че трябва да се тръгне отнякъде, с един обикновен, прост, но функциониращ модел, който да се надгражда във времето. Тук нещата опират до политическа воля, за да се случат и до това да има кой да ги изпълни и да поеме цялата отговорност. Недоволни винаги ще има, едни или други, най-вече тези, които ще плащат по-висока цена. Именно от тяхното недоволство ще трябва да се абстрахираме и да разберем, че другите държави отдавна са въвели тази система, а невъвеждането ѝ поражда повече проблеми отколкото ако я има. Същото се отнася и за единната методика за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

Какъв е обхватът на "Гражданска отговорност" и минаха ли времената на масовото каране без тази задължителна застраховка?

– Да, отдавна минаха времената на управление на автомобили без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Обхватът на застраховката от години е над 97-98%, има периоди, когато надхвърля и 99%.

Кой е сегментът на застрахователния пазар, който се представя най-добре и какви са причините?

Автомобилният сегмент, и особено сегментът със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. От край време българинът първо застрахова колата си, после жилището и накрая живота си. Тази тенденция остава непроменена и до днес. Всичко се свързва с разполагаемия доход, а за голяма част от българите той намаля, особено в условията на пандемия. Различните икономически форми за подкрепа на лицата и малките и средните предприятия в условията на пандемията от Covid – 19 красноречиво говорят за това. Причината за най-доброто представянето на автомобилния сектор е задължителният характер на застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите. При доброволните застраховки се наблюдава по плавно възстановяване. При задължителните – по-бързо,  породено от възстановяване на пътуванията, търговията, стокооборота и свързаното с това задължително изискване за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на превозното средство.

Какви са очакванията Ви за застрахователния пазар през тази година?

– Очакванията ми са за плавно възстановяване и излизане от кризата на сектора. Първо, възстановяването ще започне от задължителните застраховки, след това доброволните. Сред доброволните – първи очакваме да се възстановят застраховките Каско на МПС, следвани от застраховките на имущества, поради кредитирането от страна на търговските банки, следвани от застраховките отговорности, свързани с упражняването на определени професии. Очаквам развитие и по застраховките “Гаранции”, които последните години бележат ръст, най-вече поради промените в Закона за обществените поръчки и предоставената възможност за предоставяне на гаранция под формата на застраховка. С възстановяване на българската икономика и излизане на страната плавно от кризата, породена от Covid – 19, ще се увеличи и обемът на различните обществени поръчки, а оттам и обемите по застраховка „Гаранции“. Интерес би имало и към здравните застраховки, покриващи разходи за лечение или изплащане на застрахователни суми при смърт в резултат на Covid–19 или други заболявания.

ВУЗФ стартира конкурс за студенти „Млад застраховател“, в рамките на който трима младежи ще получат стипендии за обучение по застраховане във ВУЗФ и за стаж в най-големите застрахователни компании у нас. Също така учебното заведение постави началото и на национален конкурс за есе за пълна стипендия за обучение в магистърска степен на Ваше име. Увеличава ли се интересът на младите хора към застраховането и задава ли се достойна смяна на поколението в този сектор?

– Да, това е факт. Категорично се наблюдава увеличаване на интереса на младите хора към застраховането. Това се дължи на факта, че застрахователният бизнес вече заема един много сериозен сегмент от пазара на услуги в България, предлага много нови и модерни продукти, и най-важното – създава много сериозни възможности за бърза кариера и развитие в големите застрахователни компании. Не на последно място е и доходът като работна заплата и различните видове бонуси, които привличат младите хора в този бизнес.

Тези обстоятелства породиха у нас идеята да създадем първо конкурса “Млад застраховател”, в който могат да участват млади хора до 35 години - както студенти, така и работещи в застрахователни компании и застрахователни брокери. Целта на тези конкурси е още в подготовката на младите застрахователи да създаваме конкуренция и елитарност. Стипендията, която учредихме тази година на мое име (която аз изцяло финансирам с лични средства), има друга цел, и тя е да покаже на обществото от бизнес лидери, които имат финансови възможности, че също могат да създадат подобни стипендии, както са го правили възрожденците на България през миналия век.

Много сме горди и защото много компании са наши партньори и също се включват в инициативите ни, осигурявайки стипендии, което е страхотно, защото можем заедно да работим за развитието на младите и създаването на новите бизнес лидери. В „Млад застраховател“ например се включи една от големите застрахователни компании у нас, която по повод 25-тата си годишнина ще предостави на победителя на първо място 100%-ова стипендия и стаж. Отново по повод юбилея си икономическата медия Investor.bg стартира съвместно с нас образователен онлайн курс по бизнес журналистика – „Академия за финансови анализатори“, и също учреди годишна стипендия за обучение в магистърската ни програма “Финанси”. Всички тези инициативи, от една страна, помагат на студените и на младите хора за развитието им, а от друга страна, показват, че самите компании ни се доверяват и също инвестират в качественото образование. А това е наистина страхотно.

На състоялата се церемония „Застраховател на годината“ вероятно е имало сред отличените и много възпитаници на ВУЗФ, което изглежда напълно нормално. Като че ли вие продължавате да създавате качествени кадри, на фона на всеобщото мнение, че като цяло висшето образование в България губи качеството си. Как успявате да се справите и това свързано ли е с профила на ВУЗФ?

– Да, ние се отличаваме от общата университетска среда и мнението за нея в България. Всичко е поставено на два основни принципа на висшето образование: спазването на създадените преди повече от 300 г. консервативни университетски правила и тяхното съчетаване с модерните изисквания на развитието на обществото и новите технологии. Да, знам, че това е много трудно, защото ръководството на един университет трябва да познава и консерватизма, и модерното, и най-вече не трябва да търси конфекция и бърза печалба.

Всъщност, каква е цялостната Ви оценка за висшето образование в България и какво пречи то да върви нагоре, а не надолу?

– Тук ще заема различна позиция от общото становище за това, че висшето образование в България не е на необходимото равнище. Не харесвам дилетантското обобщаване, защото, ако познаваш университетската среда в България, ще разбереш или ще научиш, че има добри университети, че има и лоши университети. В едните се учи трудно и са скъпи. В другите се учи по-малко, не докрай качествено и те не са скъпи.

Резултатът е различията в доходите и работната заплата. И тук искам да спомена последната класация на Forbes Bulgaria за най-добрите икономически университети в нашата страна, в която ВУЗФ заема трето място.