Трилиони за петрол: Защо инвеститорите не стават „зелени“

През 2016 г. един датски пенсионен фонд предприема необичайна за финансовия свят стъпка. AkademikerPension, който по това време разполага с инвестиции от 1 млрд. долара в петролни гиганти като ExxonMobil, Shell и BP, решава да се откаже от тях, пише DW.

Причината е, че на фона на растящите глобални температури, ръководството на фонда осъзнава, че в дългосрочен план инвестициите във фосилни горива няма да са финансово оправдани. Както обяснява главният инвеститор Андерс Скелде, решението е продиктувано от желанието да се постигат „добри резултати от инвестициите, но по отговорен начин“.

Банките продължават да финансират фосилните горива

Въпреки тази смела постъпка, съдбата на индустрията с фосилни горива остава незасегната. Секторът продължава да привлича над 1 трилион долара годишно, а 2024 г. беше рекордна за него. Въпреки че днес повечето нова енергия идва от възобновяеми източници, проучване на Bloomberg показва, че на всеки 100 долара, които банките инвестират във възобновяема инфраструктура, те влагат 112 долара във фосилни горива. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), за да се постигнат климатичните цели, инвестициите във възобновяема енергия трябва да се удвоят.

Причината за това е, че индустрията с фосилни горива все още е изключително печеливша в краткосрочен план. Доклад на няколко неправителствени организации разкрива, че от Парижкото споразумение за климата през 2015 г. насам, 60 от най-големите банки в света са инжектирали около 7 трилиона долара във фосилната индустрия. Тези финансиране често се осъществяват чрез синдикирани заеми, при които няколко банки се обединяват, за да предоставят общ заем.

Доброволни ангажименти, малък ефект

Много от тези банки, както и застрахователни компании и мениджъри на активи, са поели доброволни ангажименти да съобразят инвестициите си с целите за намаляване на емисиите до 2050 г. Професор Надя Амели от Университетския колеж в Лондон обаче отбелязва, че тези инициативи не са довели до голям ефект.

Дори ако някои банки намаляват инвестициите си с времето, общото финансиране за сектора на фосилните горива винаги остава същото. Това означава, че някой друг е заел мястото им“, обяснява тя.

Изтегляне на инвестиции срещу активно влияние

През последните години се наблюдава ръст на организациите, които се отказват от инвестиции във фосилни горива. Според база данни на неправителствена организация, над 1600 институции, сред които църкви и университети, са се ангажирали да изтеглят изцяло или частично своите инвестиции от сектора. Мотивите им са както да се избегне финансовият риск от „заседнали активи“ в бъдеще, така и да се предприемат действия срещу климатичните промени, тъй като изгарянето на фосилни горива е причина за почти 90% от емисиите на въглероден диоксид.

За AkademikerPension това означава пренасочване на 1 млрд. долара от петролните компании към тези за възобновяема енергия, като например датският гигант за вятърна енергия Orsted. Критиците на този подход обаче твърдят, че вместо да се оттеглят инвестициите, е по-ефективно да се упражнява вътрешно влияние като акционер, за да се промени посоката на дадена компания. Едно американско проучване показва, че когато еко-фондове увеличат своите дялове в компании с високи емисии, това води до намаляване на емисиите. Друго проучване обаче твърди, че изтеглянето на инвестиции може да намали пазарната стойност на дадена компания, но не влияе върху въглеродните ѝ емисии.

Защо възобновяемата енергия среща трудности?

Въпреки дългосрочните ползи, според Скелде, инвестицията във възобновяема енергия може да бъде рискова в краткосрочен план. Orsted и много други компании в сектора напоследък се представят слабо на фондовите пазари. Професор Амели обяснява, че секторът на възобновяемата енергия е „много по-фрагментиран“, което затруднява инвестирането на големи суми.

Много експерти са на мнение, че вместо доброволни инициативи са необходими обвързващи регулации, които да ускорят промяната. Франция е пример в това отношение, като въвежда публична, прозрачна оценка на финансовия си сектор и неговата експозиция към индустрията с фосилни горива. Целта е да се окаже натиск върху финансовите институции да преминат към инвестиции във възобновяема енергия. Амели допълва, че ако най-големите инвеститори се оттеглят от фосилните горива, това може да предизвика глобална вълна на отказ от финансиране на сектора.