Топенето на дигиталния лед

Дигитализация, повече дигитализация – тази формула се превърна в ключова при справянето с пандемията. Но какво следва? „Технологиите с висока скорост променят света. И мислейки за позитивите на новата трансформация, е добре да отворим очи и за

зависимостта

под която ще изпаднат по-малки страни като България. Цифровизацията е както полезна, така и свързана с много рискове. Сега се добави и зависимостта паричните потоци да минават дигитално, като не е изключено да се стигне и до някаква форма на диктатура. Информацията и парите са под контрол, което ще направи хората силно зависими. Влезем ли в детайл, ще видим как удобството крие редица неудобства. Системите, например, стават уязвими и трябва сериозна грижа за киберсигурността“, предупреждава акад. Кирил Боянов, който е специалист по информационни и комуникационни технологии.

„Работата от дистанция позволи на много бизнеси да продължат да функционират в условията на пандемия. Все повече се мисли как

по-ефективно

да се управляват екипи, които не са на едно и също място, как да се композира потокът на информацията, как да се улеснява и контролира комуникацията. Трендът е компаниите да се ориентират към електронни продажби и електронен документооборот. Има много инструменти, които позволяват всичко това. В някои индустрии то е било задължително от ден първи и съвсем не е било трудно за други да го интегрират в своите процеси. Повечето просто не са виждали смисъл и за тях това да са били излишни разходи. Сега обаче става наложително и няма индустрия, в която процесите да не може да бъдат дигитализирани“, коментира Никола Вълчанов, преподавател във Факултета по математика и информатика на ПУ “Паисий Хилендарски” и основател на „Улпия Тех“.

Дигитализацията на образованието е друга свръхчувствителна тема за обществото. Акад. Боянов и Никола Вълчанов са на мнение, че вече е време за

трезва преценка

на всички позитиви и негативи на дистанционното обучение. Обезличаването на образователни процес с пълната му дигитализация е неправилен подход и е разбираемо защо тази стъпка не е правена от академичните институции.

След пандемията светът ще е различен и който не е влязъл в дигиталния век, е обречен на изолация – това важи и за бизнеса, и за отделния човек. Същевременно технологиите безкомпромисно ще ни водят към социално раздалечаване. Те не учат на емпатия и близост и тепърва ще виждаме социалните ефекти. Дигитализацията ще е постоянен тренд. Магията на живите срещи няма да изчезне, но и там ще има големи промени.

Широк достъп до таланти

Дигиталната свързаност ще се отрази и на достъпа до таланти. Акад. Кирил Боянов и Никола Вълчанов обръщат внимание на този аспект. Позитив е, че добрите професионалисти, ще може да работят от България за цял свят. Негатив за работещите в България фирми е, че ще започнат да губят висококвалифицирани професионалисти. „При това отваряне на „мембраните“ западният бизнес ще може да наема хора от цял свят, особено след като вече го няма условието всички да са в един офис. Ще се получи конкуренция на тема заплати, особено за старши персонал, което ще задуши развитието на бизнеса в България“, прогнозира Вълчанов.

Текстът е част от бр. 101 на сп. „Икономика“.