България е на дъното в ЕС по инвестиции в развойна дейност

През 2024 г. общите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в целия Европейски съюз възлизат на приблизително 127.9 млрд. евро, което се равнява на 0.71% от БВП на Блока. Сумата нараства с 3.4% в сравнение с 2023 г. и с 59.5% в сравнение с 2014 г., показват данните на Евростат.

Пресметнати на глава от населението, бюджетните средства за НИРД възлизат на 284.7 евро на човек, което е увеличение с 57% в сравнение с 2014 г.

Най-много инвестиции в изследователска и развойна дейност сред страните от ЕС са регистрирани в Люксембург (759.2 евро на човек), следван от Дания (586.8 евро) и Нидерландия (542.7 евро). От друга страна, най-ниските бюджетни разходи за НИРД на човек са в Румъния (19.1 евро на човек), България (38.3 евро) и Унгария (58.7 евро).

Между 2014 и 2024 г. всички правителства на ЕС са увеличили бюджетните си разпределения за НИРД в евро на човек. Най-големите процентни нараствания са регистрирани в Латвия (+313%, от 19.1 евро на човек през 2014 г. до 78.9 евро през 2024 г.), Словения (+252%, от 78.3 евро на 275 евро) и Литва (+197% от 42.7 евро на 123 евро).

Повече от една трета от бюджета за научноизследователска и развойна дейност отива за общи университетски фондове, показва статистиката.

По отношение на разпределението по социално-икономически цели, 35.7% от бюджетните средства за НИРД са насочени към общо развитие на знанието, финансирано предимно от публична блокова субсидия, известна като публични общи университетски фондове (GUF), използвана от държавните висши учебни заведения за подкрепа на техните дейности. Освен това, 16.6% от бюджета е посветен на общо развитие на знанието от източници, различни от GUF, 9.4% на промишлено производство и технологии, 7% на здравеопазване и 6.1% на проучване и експлоатация на Космоса.