Търговията може да принуди Китай да избере Запада пред Русия

Предупреждението на президента на САЩ Джо Байдън за „последствия“ за всяка помощ, която Китай окаже на Русия за войната в Украйна, може да принуди китайския президент Си Дзинпин да избере между дългогодишните търговски отношения със Запада и стратегическото партньорство с Москва.

Залогът на Пекин е голям като се имат предвид търговските потоци. Белият дом потвърди, че санкции срещу Китай са опция, след като американският президент Джо Байдън и китайският президент Си Дзинпин проведоха почти двучасов видеоразговор, пише Reuters.

Въпреки нарастващите търговски връзки с Югоизточна Азия и намаляването на зависимостта на икономиката от търговията през последните години, икономическите интереси на Китай са силно обвързани със западните демокрации, показват търговските данни.

Според анализаторите заемането на страната на политическия съюзник Русия би имало малък икономически смисъл за Китай, тъй като САЩ и Европейският съюз (ЕС) консумират повече от една трета от китайския износ.

Ако Китай трябва да избира Русия или всички останали, от гледна точка на икономиката Китай е интегриран с всички западни икономики и другото би било безсмислено“, казва Чад Боун, старши сътрудник в базирания във Вашингтон мозъчен тръст Peterson Institute for International Economics, който наблюдава търговията с Китай.

Посланикът на Китай в САЩ Цин Ган подчерта в неделя близките отношения на Китай с Русия.

„Китай има нормално търговско, икономическо, финансово и енергийно сътрудничество с Русия“, коментира той в предаването „Face the Nation“ на CBS, когато беше попитан дали Пекин ще предостави финансова подкрепа на Москва.  „Това са нормални отношения между две суверенни държави, основани на международните закони, включително правилата на Световната търговска организация (СТО)“, допълва дипломатът.

Насочването на широки икономически санкции към Пекин би имало потенциално сериозни последици и за САЩ, както и в световен мащаб, защото Китай е втората по големина икономика в света и най-големият износител.

Китайската икономика нарасна до 16 трлн. долара през последните 20 години, като това намали нейната зависимост от търговията с други страни. Тъй като китайските граждани стават все по-богати, вътрешното потребление и услугите вече заемат по-голям дял в китайската икономика.

Китайската икономика обаче е по-зависима от търговията в сравнение със САЩ или Япония – тя формира 35% от китайския БВП в сравнение с 23% за САЩ и 31% в Япония.

Богатите страни от Г-7, които формират сърцето на антируския съюз след инвазията в Украйна миналия месец, консумират повече от една трета от китайския износ. Преди две десетилетия обаче почти половината от китайския износ се насочваше към тях. От 2014 г., когато Русия анексира Крим, делът на китайския износ за страните от Г-7 е относително стабилен.

Делът на китайския износ за страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), с които Китай наскоро сключи нови търговски споразумения, се е удвоил до около 15%. Така те изпреварват Япония по важност за китайската икономика. Данните за търговията на Китай за януари-февруари 2022 г. показват, че износът за ЕС е нараснал най-много и достига 24%.

Общата търговия на Русия с Китай се увеличава от 2014 г. насам. Износът на Китай за Русия обаче остава между 1% и 2% през последните 20 години, предимно електроника и потребителски стоки.

Вносът на Китай от Русия е доминиран от петрол. През 2020 г. стойността му възлиза на 27 млрд. долара. Други стоки, които Китай внася от Русия, включват мед, иглолистна дървесина, втечнен природен газ, въглища, метали и руди.

Въпреки че САЩ забраниха вноса на руски енергоносители, санкциите на ЕС не са насочени конкретно към руския износ на петрол и газ. Санкциите срещу руски банки, които забраняват трансакциите в долари, пречат на Китай да предоставя търговско финансиране за руски петролни товари.