Търговските вериги в България са в „добра форма“ и се готвят за еврото

За разлика от други части на българската икономика търговските вериги запазват своята „добра форма“, оптимистични нагласи и напредват в подготовката за въвеждането на еврото. Това стана ясно по време на събитие, организирано от Сдружението за модерна търговия (СМТ), в рамките на което бе представено и национално проучване на бизнес средата в България– Bulgarian Business Climate Index (BBCI). То е изпълнено от агенция ЕСТАТ сред ръководители на 600 български компании.

Скок пред останалите

Търговският сектор е в по-добра кондиция от останалите, както и от средното равнище на едно средностатистическо българско предприятие, коментира Иво Желев, собственик на консултантската и изследователска агенция ЕСТАТ.

BBCI за сектор „Търговия“ е със стойности над средните за бизнеса в страната – +10.90 при среден +7.57. Това се дължи на по-добрите показатели за бранша и при трите компонента на индекса – състояние на фирмите (+21.4), инвестиции и стратегии (+17) и бизнес среда (-5.4).

Общата им кондиция също се откроява от тази на останалите браншове. Силната конкуренция се очертава като двигател на растежа, а не като пречка пред него.

При близо 1/3 от компаниите в сектор „Търговия“ приходите растат, за 51% остават същите, а 20% отчитат по-ниски проходи от дейността си.

Според резултатите 94% от фирмите за търговия твърдят, че са в добро или поне в задоволително състояние. 13% от мениджърите в сектора споделят, че състоянието на бизнеса им се е влошило предходното тримесечие, а 9% очакват то да се влоши тепърва. Предприятията в риск от търговския сектор са 11%.

Според анкетираните основните предимства на компаниите от търговския сектор пред конкурентите им са качеството на стоките и/или услугите, и уменията на персонала - това е мнението на съответно 44% и 42% от мениджърите. 37% смятат, че цените и стоките им са по-добри от тези на конкурентите.

Висока е склонността към мерки за развитие и постигане на устойчивост, но е налице предпазливост към ползването на банкови кредити за инвестиции.

Напреднали към еврото

Макар да е тема с висока доза несигурност за бизнеса, компаниите от бранша вече постепенно се подготвят за въвеждането на еврото в страната.

Компаниите членове на сдружението са много напреднали в своята подготовка“, каза изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.

Имаме вътрешни планове, графици, но всичко това, за да има смисъл като усилия, енергия и разходи, трябва да бъде подплатено от усилия на държавата в тази посока. Ние обаче виждаме, че държавата не работи с това темпо, с което очаква бизнесът, за да има предвидима рамка за безболезнено въвеждане на еврото и от страна на гражданите“.

Несигурността около графика за въвеждане на еврото в България обаче генерира разходи за компаниите, които харчат, за да бъдат в готовност за промяната.

Всеки слух, всяка дума в посока на „може и да се отложи този срок“ за нас са много притеснителни, тъй като страшно много процеси в бекофисната част трябва да се случат, включително софтуерно, за да можем да изпълним всички изисквания“, коментира за Economic.bg Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидл България“.

Тя обясни, че за веригите е нужно време, за да се справят с всички изисквания, които промяната ще донесе. „Нашите административни, финансови и IT отдели са в изключително напрегнато състояние, защото ние трябва да хвърлим огромен ресурс, сякаш нищо друго не съществува“.

Въпросите, които браншът има, са артикулирани пред Министерство на финансите.

Според Драгийска поредно отлагане на приемането на еврото не е добър сигнал. Такъв обаче беше даден от премиера Денков, който преди две седмици заяви, че заложената дата 1 януари 2025 г. може да се отложи за юни същата година. Но когато беше на посещение в България миналата година, заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис каза, че е добре присъединяването да се случва на 1 януари, както винаги досега, по административни причини. Което може да изтегли приемането на еврото за 2026 г.

На базата на нашия опит в други страни, разбира се, имаме първоначална подготовка", каза за Economic.bg финансовият директор на Kaufland Иван Георгиев.

Той допълни, че веригата е стартирала подготовката още миналата година, когато имаше друга дата за въвеждането на еврото – 1 януари 2024 г.

Ние сме зависими от държавата по отношение на законодателните промени, нормативните разпоредби и как точно ще се случи процесът в България“.

Групата взима пример от Хърватия, където също присъства, и където европейската валута беше въведена преди година.

Предполагаме, че ще бъде близко до този модел и процес, който бе приложен в Хърватска“.

Ще се вдигнат ли цените с еврото?

От бранша са категорични, че въвеждането на еврото няма да вдигне цените в магазините.

Статистиката за държавите, които са влезли в еврозоната през последните години, показва, че инфлационната динамика не се различава генерално от динамиката в световната икономика.

„Ако нямаме външни обстоятелства, като шокови повишения на енергийни цени и горива, което така или иначе би довело до по-висока инфлация, то самото въвеждане на еврото няма как да промени общото ценово равнище в икономиката“, поясни Вълканов.

Това няма как да се случи, особено при големите хранителни вериги. Има ясно разписани правила за превалутирането и от тях няма да се мръдне и милиметър“.

По думите на Милена Драгийска всички апокалиптични прогнози за ръст на цени, особено на по-популистки настроени политици, не са се сбъднали в другите страни, приели наскоро еврото.

„Ние самите нямаме интерес да завишаваме цените, защото потребителят е притиснат от цялостното напрежение в структурата на разходите му и той започва да консумира по-малко и да се ориентира към промоционални продукти. А промоционалните продукти не са мечтата на един търговец“.

На пазара винаги може да има опит за спекулации и за вдигане на цените, смята Иван Георгиев, но по думите му в Kaufland това е „недопустимо да се случи“.

До един месец след приемането на еврото в България ще може да се разплащаме и с двете валути в магазините, след което левовете ще могат да бъдат обменяни само в банките.

Нашата задача е обща с потребителския интерес – така да оптимизираме процесите, включително административните, че да не се стига до повишаване, включително по външни причини, на цената“, допълни Драгийска.

Какви са предизвикателствата?

Българският търговски сектор се намира пред сериозни предизвикателства", каза Иво Желев.

Според него те произтичат "не само от политическата нестабилност, войната, инфлацията, опитите на много министри да направят нещо, за да блеснат и да докажат собствената си гениалност", а те са преди всичко потребителски и демографски.

По думите му огромно предизвикателство е да се издържат стотици хиляди души общо в сектор "Търговия", продавайки стоки на 5 млн. бедни потребители. Проблемът се задълбочава и заради демографската ситуация и ефектите от нея.

Той посочи, че от гледна точка на търговските компании предимство са качеството на продуктите, цените и маркетингът и допълни, че всичко вече зависи до голяма степен именно от маркетинга и анализа на дълбоката мотивация на потребителите – как да отделят средства за нещо, което наистина им е необходимо.

Експертът напомни, че най-много средства българинът харчи за здраве и лекарства, след това месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, алкохол и акцизни стоки. Той посочи, че потребителският бум, свързан с хранителните стоки, техниката, обзавеждането за дома след строителния бум и зелената тенденция, вече е отшумял или е прехвърлил пика си.

Очакваме напрегната 2024 г., именно защото са много големите неизвестните, които предопределят цялата бизнес среда, а от нея зависи потребителската нагласа“, каза управителят на Lidl в България.

Като проблем за компаниите се изтъкна и качеството на законодателния процес, като само 1/4 от фирмите смятат, че той е последователен и непротиворечив.

Критиките на бизнеса към държавата не са малко. Вълканов даде пример със задължителното деклариране на превози на стоки с висок фискален риск – режим, който влезе в сила през октомври,

Добро намерение, целящо да ограничи сивия сектор при храните, което ние като светъл бизнес винаги бихме подкрепили и бихме съдействали, но не по начина, по който беше направено – без предварителна оценка на въздействието, без никакъв предварителен диалог със заинтересованите страни“.

По думите му тази промяна е довела за първи път до единогласие в сектора, при което на една страна да застанат земеделци, преработватели и търговци, за да обяснят на НАП кое и защо няма да проработи.

Този режим е изключително скъп и тежък за компаниите, по начина, по който е направен, допълни той. Проблемите, заради които е бил създаден режимът, не са решени.

Като друг щрих от институционалната рамка секторът посочва регулаторите и предстоящата им смяна.

Много е важно тук да бъдат избегнати политическите назначения и да бъдат избрани хора с доказан професионален опит и качества, които ще вършат безпристрастно своята работа, защото в обратния случай просто обществото губи доверие в институциите“, каза Вълканов.

Средният разход на компаниите за труда на служителите, които са били ангажирани с всички видове проверки на регулаторните органи, е достигнал 85 хил. лв. на година при средно 422 проверки на една компания за период от една година.

Логистичните проблеми, породени от конфликта в Червено море, ще създадат затруднения за компаниите – не толкова за хранителните вериги, а по-скоро за стоките, които зависят от дълги и сложни вериги на доставки.