Урок от планината: Смолян е образователният феномен на България

В последните месеци се заговори за тревожните резултати от международното изследване PISA, които показаха ниска функционална грамотност на българските ученици. Междувременно Националните външни оценявания (НВО) и Държавните зрелостни изпити (ДЗИ) също чукат на вратата. Миналата година средният успех на матурата по български език и литература беше Добър 3.93 – оказа се, че двойките растат, а отличните оценки намаляват. Ниските резултати тласнаха Министерството на образованието и науката (МОН) да започне да обмисля промени в учебните програми и в изпитния формат на ДЗИ.

Но на този фон област Смолян е с впечатляващо добри показатели за страната и успява да ни даде един наистина важен урок от планината. В родопската област делът на слабите оценки на ДЗИ е 7.2% (при 17.9%за страната) и е най-ниският в страната, сочат данни от проекта на Института за пазарна икономика (ИПИ) – „Регионални профили: показатели за развитие”.

Чисто географски Смолян е една от областите, от които човек не очаква да заема високи места в класациите за образование. Има някои доста специфични географски особености – това е планинска област, с много населени места, където има по-малко ученици, което не създава очаквания за високо качество на образованието. Въпреки това резултатите в областта са налице”, коментира пред Economic.bg д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ.

„В ИПИ сме проучвали по-специфично този въпрос и в крайна сметка стигнахме до извода, че комуникацията между училищата, директорите и Регионалното управление на образованието в Смолян е на много високо ниво. Училищата в областта са по-малко, т.е. лесно биха могли да бъдат наблюдавани и да се вземат навременни решения, когато в дадено училище има проблем“, допълни тя.

По думите ѝ в областта има доста защитени училища, а и финансирането на образованието там е добро. Според Георгиева в по-малките общности е по-лесно включването на родителите в образователния процес и е по-трудно ученик да изпадне от системата.

“Учителите в района са добре мотивирани и добре заплатени. Интересно е, че педагозите в Смолян са повече, отколкото в другите области, но самата образователна структура е такава”, каза още тя.

Акцент в работата на РУО – Смолян е устойчивост на резултатите на учениците от Националните външни оценявания и Държавните зрелостни изпити. Не можем да отречем огромната роля за високите постижения в региона на учителите и педагогическите специалисти, работещи в образователната сфера”, категоричен е Никола Запрянов, началник на Регионалното управление на образованието в Смолян.

По думите му в областта се е запазил възрожденският дух, високата отговорност и професионализъм на педагогическите специалисти, които не жалят сили и средства за осъществяване на своята мисия – не само да образоват, а и да възпитават децата на Смолян и региона. 

Нашите ученици полагат огромни усилия във всеки един образователен етап. Това се дължи на учителските колективи, които непрекъснато се усъвършенстват, на възпитанието, което дават родителите, че към образованието трябва да се отнасяме с любов, както и на непрекъснатите опити да бъдем иновативни и интересни, за да отговаряме на високите изисквания на нашите ученици, и за да правим училището една по-привлекателна територия”, каза от своя страна Надежда Горанова, директор на ЕГ „Иван Вазов“, гр. Смолян.

По думите на Никола Запрянов едни от важните приоритети в дейността на РУО – Смолян са:

• Осигуряване на равен достъп и подкрепа за развитие и приобщаване в системата на предучилищното и училищното образование;
• Обхващане и задържане на децата и учениците, подлежащи на задължително обучение;
• Подобряване качеството и ефективността на образованието и обучението.

Безспорно отсъствията от учебни часове водят до по-ниски образователни резултати. В област Смолян процентът на отсъстващите ученици е малък, около 8%”, допълни Запрянов.

“При нас проблем с неуважителните отсъствия няма, а броят на уважителните е сведен до минимум, т.е. децата отсъстват само по здравословни причини или неотложни семейни причини. Идеята е, че когато децата отсъстват, те пропускат страшно много материал и впоследствие трудно могат да го наваксат”, заяви Надежда Горанова.

Според сравнителни данни от Институт по публична администрация (ИПА), областта държи първото място по дял на децата, записани в детските градини – 95% (при средно 87.3% за страната). Нетният коефициент на записване на населението в V – VII клас също е най-високият в страната (95.7% при средно 90.7% на национално ниво), а този на второгодниците (т.нар. повтарящи ученици) – най-ниският (0.3% при 1.2% в страната). Делът на слабите оценки пък е 7.2% (при 17.9% в страната) и е най-ниският в страната. Устойчиво висок е и процентът (98.7%) на обхванатите деца и ученици на територията на област Смолян.

Процентът ученици в област Смолян от уязвими групи е приблизително 0.5%. Провеждат се работни срещи с учители за представяне на резултатите от НВО и ДЗИ, тенденции и причини, които позволяват целенасочена работа с учители и обсъждане на конкретни мерки за преодоляване на дефицити и пропуски. Тези обстоятелства пряко влияят върху задържане и подобряване на резултатите на учениците“, каза още Никола Запрянов.

Връзката ученик – учител – родител

В големите градове връзката учител-родител се къса, а в Смолян сякаш родителите и учителите са съюзници. Според Запрянов сътрудничеството между родители и учители е много важно, защото то осигурява подкрепа и увереност в ежедневната работа на педагозите. Оказва се, че в Смолян-област от страна на родителите има много голяма заинтересованост към обучението и образованието на техните деца. Освен родителските срещи, се осъществява и своевременна комуникация между педагогическите специалисти и родителите при възникнала необходимост.

Може да кажем, че родителите са един от важните партньори в образователния процес. От друга страна, съществена роля има и съвместната работа с различните институции, които работят с учениците – организират школи, обучения, състезания, съвместни инициативи и поощряват участието им в тях. Това осмисля свободното време на учениците. Има постоянна взаимопомощ и подкрепа на всички нива – ученик, родител, учител”, подчерта Запрянов.

„Ние сме една малка общност, а в града почти всички се познаваме. Затова изключително много разчитаме на родителите, на възпитанието, което те дават на своите деца, на традиционната любов към образованието и най-вече това, че при нас е останало уважението към личността на учителя, така часовете протичат спокойно, а децата са по-мотивирани и резултатите не закъсняват“, каза Надежда Горанова.

По думите ѝ родителите винаги са зад учителите и споделят проблемите им, като се отзовават при нужда. Според нея ключът към добрите резултати в област Смолян се крие в семейното възпитание, изключително добре подготвените учители, които непрекъснато се усъвършенстват и в непрекъснатите опити за иновации, които правят училището една по-привлекателна територия.

Квалификацията на педагозите

„Динамичният живот, доминиран от новите технологии, тласка учителите да бъдат в крак с времето и да мотивират учениците чрез разнообразяване на формите на преподаване, използвайки услугите и ресурсите на новите технологии”, заяви Никола Запрянов.

Той обясни, че освен в редовните си часове, педагозите от региона активно участват във всички мероприятия, организирани от различни институции на местно и национално ниво, в проекти и национални програми, които са в интерес и са свързани с развитието на децата и учениците в региона.

По думите му област Смолян разполага с висококвалифицирани и опитни специалисти, способни да осъществяват качествен учебен процес. Най-високите образователно-квалификационни степени магистър и бакалавър притежават 92.3% от всички педагогически специалисти в областта. Професионално-квалификационна степен (ПКС) притежават 45.7% от общия брой. Наблюдава се трайна тенденция за повишаване на процента на педагогическите кадри от област Смолян, включени в продължаващо обучение.

Квалификационната дейност съдейства за подобряване качеството на работа на учителите и успешно усвояване на учебното съдържание от учениците, повишава мотивацията за учебна дейност чрез разнообразни форми за проверка и оценка на знанията на учениците, усъвършенства се организацията и методиката на преподаване, стимулира се участие на педагогическите кадри в квалификационни форми на училищно, общинско, регионално и национално равнище”, категоричен е Запрянов.

Общият брой на учителите в образователните институции в област Смолян е 1630. През последните години се забелязва плавен ръст в броя на младите учители, като през тази учебна година процентът им е около 10% от общия брой.

„Говорим за педагогически специалисти с до 3 години педагогически стаж. Надявам се този процент в годините да нараства и младите учители да се задържат на работа като такива”, допълни Никола Запрянов.

В нашата гимназия от 29 учители, 6 са бивши наши възпитаници. Това са хора, които са завършили висшето си образование, избрали са да останат в града и да работят в любимото училище. Между нас цари огромно доверие, учителите не приемат гимназията като работното място, където ще дойдат да изкарат 5 часа и да си тръгнат, а по-скоро като мястото, където те дават всичко от себе си и помагат на децата да станат достойни, знаещи и ограмотени млади хора”, каза Надежда Горанова.

По думите ѝ за последните две години за позицията учител кандидатстват доста млади хора, които са изключително пъстри и енергични. А досега в ЕГ “Иван Вазов” са нямали случай, при който някой да се откаже от учителската професия.

Работа с институции

В Смолян комуникацията между учители, родители, ученици, РУО и институциите позволява обмяната на опит и провеждането на по-различни занятия. По думите на Запрянов обществените институции са много съпричастни към образованието и възпитанието на децата в региона.

„Те работят пряко с децата и организират съвместни инициативи, като поощряват участието им в тях. Процесът е дългогодишен и всяка обществена институция подхожда отговорно, което повлиява благоприятно на образователна среда. В това сътрудничество между институциите всяка една от тях излиза с предложения за дейности, които да бъдат от полза на училищата и това да води към възможности за предотвратяване на проблеми в предучилищното и училищното образование“, каза Запрянов.

Работим много добре с всички институции, които имат отношение към образованието – община Смолян, областната администрация, РУО-Смолян, с Регионалния исторически музей в града, с Регионалнaта библиотека „Николай Вранчев”, с Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, с всички читалища”, каза Надежда Горанова.

“Например, ние провеждаме много успешни състезания – Националното състезание по театър на чужд език. Нашите партньори от театъра предоставят своя реквизит, отварят залите си репетиции, когато нашите ученици имат нужда, а и посещаваме най-различни постановки”, обясни Горанова.

Образователната инфраструктура в училищата

През 2024 г. по програмата за изграждане и основен ремонт на физкултурни салони и спортни площадки в държавните и общинските училища, в област Смолян за над 4.5 млн. лв. ще бъдат изградени два нови физкултурни салона, на 3 училища ще бъдат основно ремонтирани физкултурните салони, ще бъде изградена една нова спортна площадка и една ще бъде ремонтирана.

“Близо 4.5 млн. лв. ще бъдат вложени в проект за обновяване и модернизация на СУ „Христо Ботев“ в гр. Девин. Средствата се осигуряват съгласно сключен договор на община Девин с Изпълнителна агенция „Програма за образование“. Училищната сграда ще бъде изцяло ремонтирана, като се планира и изграждане на фотоволтаична централа за осигуряване на енергия за учебното заведение. По проекта ще бъде заменена отоплителната система, ще се увеличи и топлоизолационният слой на стените на сградата. Класните стаи ще се ремонтират и оборудват със съвременна образователна инфраструктура. Над 124 хил. лв. са предвидени за изграждане на открита спортна площадка до училището”, каза още Запрянов.

Друг проект на обща стойност 790 148 лв., финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, е „Модернизация на образователната среда в детска градина “Дъга”, с. Смилян, който включва основен ремонт и реконструкция на цялата сграда. От началото на тази година на две общини от област Смолян са предоставени от МОН и два нови ученически автобуса.

По думите на Запрянов със средства от Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ в 8 училища на територията на област Смолян са изградени STEM центрове. По процедура „Училищна STEM среда" по Националния план за възстановяване и устойчивост във всички 57 училища на територията на областта ще бъде изградена и допълнително дооборудвана училищна STEM среда за над 9 млн. лв.

Община Смолян полага и усилия в посока обособяване на защитени и средищни образователни институции. През учебната 2023/2024 година на територията на област Смолян защитени са общо 26 училища и 16 детски градини.

За учебната 2023/2024 година е от важно значение задържането на млади семейства в малките населени места, което ще ограничи миграцията и обезлюдяването им, а и ще осигури равен достъп до качествено образование на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст за област Смолян. Нашата цел е с качествено образование в малките населени места да задържаме младото население”, заяви Запрянов.

Местният бизнес в учебния процес

По думите на Запрянов все повече работодатели проявяват интерес и желание за партньорство при провеждане на професионалното образование. В момента във всички общини, които са 10 на брой в област Смолян, е въведено професионално образование. Регионалното управление на образованието успява да предложи широка палитра от специалности с цел да се запазят учениците в областта и да се запазят професиите, които са значими за бизнеса.

Училищата са в непрекъснат контакт с работодателите в региона. Имаме и предложения от страна на бизнеса за разкриване на паралелки по определени професии,  които са нови за областта. Въвеждането на новите професии са в резултат от заявки на работодатели, след извършено проучване  на интересите на учениците и техните родители. Непрекъснато се провеждат разговори с работодателски организации и дирекции „Бюро по труда“ за нуждите на пазара на труда и изискванията на бизнеса”, каза Никола Запрянов.

Запрянов подчерта, че се забелязва положителната тенденция от работодателите да са водеща страна при разкриването на специалности от професии за дуална форма на обучение. Той обясни, че в момента обучение чрез работа се осъществява в три професионални гимназии и едно средно училище с паралелка с професионална подготовка в общо 7 паралелки. Това предполага и много добро взаимодействие между училищата и местните работодатели.

„Моята лична битка е нашите деца да остават в града и областта. Истината е, че добре си сътрудничим и с бизнеса, защото когато в областта има гости или международни олимпиади, където се изискват преводи на различни езици, нашите по-големи ученици винаги участват като гидове и преводачи”, заяви Горанова.

Разнообразяване на училищния живот

Надежда Горанова обясни, че в ЕГ „Иван Вазов“ се опитват да разнообразяват училищния живот по всякакъв начин - в гимназията функционира Младежки гвардейски отряд, който е представителен за цялата област, и с който възпитават патриотично образование. Организират и редица благотворителни инициативи – тази година сумата, която гимназията е събрала на коледния концерт, е над 10 000 лв.

Иновацията, която сме подбрали за нашите ученици, е изцяло нов предмет на чужд език, който за миналия проект, по който работихме, се наричаше „Театър и комуникация на чужд език“, а следващия проект, по който сме кандидатствали, е „Езикова игротека“, каза Горанова.

Това са два нови учебни предмета, по които учителите изготвят програми, а целта е учениците по един интересен и забавен за тях начин - с помощта на театралната педагогика и игровия подход – да упражняват лексиката на чужд език. Иновацията цели да даде една допълнителна стойност на чуждоезиковото обучение в училище, защото според Горанова реалността е такава, че ако младите хора не владеят поне два чужди езика, не са конкурентноспособни на пазара на труда.