Успехът на е-управлението изисква цялостен ре-инженеринг на администрацията

Успехът на електронното управление изисква цялостен ре-инженеринг на всички нива в държавната и общинската администрации. Това каза програмният директор на Българска стопанска камара (БСК) Жечко Димитров, който взе участие в конференцията „Електронното управление – национален приоритет“. Той е категоричен, че това препроектиране на административните процеси задължително трябва да се случи преди услугите да бъдат електронизирани. 

В тази връзка е наложително да има реорганизация и на съществуващите електронни регистри в администрацията. Безпорядъкът при тях започва от това, че наброяват близо 18 000 и продължава с парадокси като например този, че няма единно разбиране за това какво е регистър. За 10% от тях дори няма нормативно основание да съществуват. 

В края на миналата година Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) стартира тъй наречената среда за междурегистров обмен, известна като RegiX (Registry Information eXchange system). На фона на хилядите съществуващи към регистри към днешна дата едва 46 от всички са свързани в платформата, обърна внимание Димитров. 

„Дигитализацията на едни неефективни административни процедури не ги прави по-полезни за гражданите и бизнеса“, категоричен е Димитров. Той обърна внимание, че „недомислени промени в нормативните документи и объркани административни процеси“ блокират, например, работата на Търговския регистър и на много фирми им се налага в момента да отлагат провеждането на общите си събрания, заради забавянето на Агенцията по вписване да публикува поканите за тяхното провеждане в разумни срокове. 

„Цената за липсващата все още „Единна входна точка“ за подаване на годишните финансови отчети от години продължава се заплаща от бизнеса и гражданите с огромно загубено обществено време и разход на средства“, заключи Димитров. 

Той изтъкна, че обществен проблем е и липсата на регистър на регулаторните режими, включително единни стандарти, образци (формуляри), отговорни институции, срокове и дължими такси, права и задължения на администрацията и бизнеса. „Сериозно се бави въвеждането на електронни обществени поръчки и концесии, както и на електронно здравеопазване“, коментира още представителят на БСК. 

Според него е важно също така на потребителите да се осигури удобен, популярен и лесно достъпен потребителски интерфейс. Идеята е, че поначало хората започват да използват нови услуги и продукти, ако те са максимално близо до тях и начина им на живот. 

Очаква, че тласък биха могли да дадат и новите документи за самоличност с електронна идентификация, които биха улеснили използването на съществуващите услуги. Сагата по този казус тече от години, като по последна информация се очаква такива лични карти да се появят най-рано през 2020 г. 

Като добър пример по отношение е-услуги за бизнеса и гражданите Жечко Димитров посочи Националната агенция за приходите, но за съжаление е-управлението в България като цяло е съпътствано от разпиляване на ресурси и енергия, които не дават очаквания ефект – и като резултат, и като срокове за реализация. 

България сериозно изостава в европейската класация за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), където в по-лоша позиция от нас е само Румъния. Според Доклада за напредъка на Европа в областта на цифровите технологии (EDPR) за 2017 г., България заема 21-во място в ЕС по процент на лица, които са използвали интернет през последните 3 месеца (68%), 27-мо място по е-пазаруване и по потребители на услуги на електронното управление. На 28-мо (последно) място се нарежда страната ни по използване на интернет банкиране, по малки и средни предприятия, които осъществяват онлайн продажби, както и по използване на облачни услуги. Лидерската първа позиция заемаме единствено по процент на лицата, които ползват интернет за видео разговори.