КНСБ: IT специалистите печелят 5.5 пъти повече от сервитьорите
Между 3-5 и 10% е масовото увеличение на работните заплати, отчете синдикатът
~ 5 мин.
Най-високо платеният сектор в България за 2017 г. са информационните технологии, а най-ниско платеният - ресторантьорството. В първия случай средната работна заплата е 580 лв., а във втория - 3150 лв. Така разликата между най-ниско платения и най-високо платения сектор е близо 5.5 пъти. Това сочат данните на синдиката КНСБ за средните заплати в страната, представени днес.
"Близо 6.1 млрд. лв. повече влязоха в джобовете на работещите през последните пет години. Това се случи благодарение на нашите преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри тикаше нагоре заплатите", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г. и очакванията за 2018 г.
"Близо 6.1 млрд. лв. повече влязоха в джобовете на работещите през последните пет години. Това се случи благодарение на нашите преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри тикаше нагоре заплатите", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г. и очакванията за 2018 г.
Независимо че нараства промишленото производство, това не навсякъде се отразява в заплатите, сочи още докладът на КНСБ.
Минималната работна заплата за страната се увеличи от 1 януари 2017 г. с 9.5% (от 420 на 460 лв.), а от началото на 2018 г. бе реализирана и следващата стъпка – ново увеличение с 10.9% до 510 лв. В същото време увеличението на минималната и средната заплата не промени съотношението си – през 2017 г. по предварителни данни то е 43.4%.
КНСБ дава примери с няколко сектора на икономиката, където производителността на труда расте значително по-бързо от заплатите. Такива примери са:
- Производство на метални изделия, без машини и оборудване – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 31.5%, ръст на средната заплата - с 9.2%;
- Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 19.8%, ръст на средната заплата - с 3.4%;
- Производство на изделия от каучук и пластмаси - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 22.2%, ръст на средната заплата - с 11%.
КНСБ дава примери с няколко сектора на икономиката, където производителността на труда расте значително по-бързо от заплатите. Такива примери са:
- Производство на метални изделия, без машини и оборудване – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 31.5%, ръст на средната заплата - с 9.2%;
- Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 19.8%, ръст на средната заплата - с 3.4%;
- Производство на изделия от каучук и пластмаси - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 22.2%, ръст на средната заплата - с 11%.
Последните разполагаеми и сравними данни показват, че средната работна заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави членки, сочат данните на КНСБ.
Между 3 и10 % е масовото увеличение на работните заплати. По-рядко то е над 10%. В някои от секторите обаче няма колективни трудови договори. Това са леката, химическата, хранителната промишленост. На общинско ниво действат над 150 колективни трудови договори, сключени от местните власти в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора.
Пламен Димитров посочи, че БВП за България за 2017 г. е близо 100 млрд. лв. Вътрешното търсене е основния двигател на растежа, а с 4.5% нараства крайното потребление за миналата година. Според него има реални възможности за по-голям растеж на доходите в индустрията.
При традиционно най-ниско платените сектори ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има ръст на средната заплата, най-вече в ресторантьорството, но заплатите остават ниски. Може би заради това и е нуждата от внос на чужди работници в тези сектори, коментира Пламен Димитров, който обаче беше скептичен, че това ще реши проблема на българския туризъм.
Секторите, в които няма колективни трудови договори - лека промишленост, химическата промишленост, хранителната промишленост, ще бъдат във фокуса на вниманието на синдиката през следващите години, отбеляза Пламен Димитров.
Докладът изтъква и някои положителни примери в колективното договаряне:
В „Горубсо-Мадан“ АД увеличението на работната заплата за 2017 г. е 10 %. Най-високо нарастване на работната заплата има в „Каолин“ АД, където след 10-15 % увеличение през 2017 година вече се подготвя нова индивидуална оценка на всеки работещ, след което работната заплата ще бъде увеличена с 5-6%. Също от 10 до 15 % е договорено увеличение на заплатите за 2018 г. в „Елаците мед“ АД.
Ръст от 10 % е постигнат в „Българска роза“ АД, гр. Карлово и „Софарма“ АД, София, от 25 % в „Неохим“ АД, Димитровград, „Свилоцел“ АД, гр. Свищов, „Хемус марк" АД, Бургас - предприятия с ниски или от години неактуализирани работни заплати.
В СКФ, гр. Сопот е постигнат 9 % ръст на работната заплата за 2017 г., в подготовка е договарянето за 2018 г. на база диференцирано нарастване на заплатите по категории персонал и отчитане на гъвкава част при формиране на РЗ. За 2017 г. в „Стомана Индъстри” АД – Перник е договорено 8% увеличение на работните заплати, пред подписване е нов КТД на 2018 г.; в КЦМ АД-Пловдив – 10%; в Промет стийл АД – 10 %. В Алкомет АД –Шумен е договорено следното увеличение: за заплати до 1000 лв. – 50 лв, над 1000 лв. - 5%, еднократен индивидуален бонус – 24% от ИМЗ, повишаване на размера на социалните разходи с 30 лв.
Във ВМЗ гр. Сопот за IV-то тримесечие на 2017 г. е договорен ръст на ФРЗ с 10 %, който ще бъде разпределен като допълнително материално стимулиране на работниците и служителите. От 01.01.2018 г. е договорено увеличение на РЗ с 55 лв., произтичащо от ръста на МРЗ за страната, или увеличение приблизително с коефициент 1.1. В „Дунарит“ АД, гр. Русе е договорен 10 % ръст на РЗ за 2017 г. и се очаква нов 12 %-ен ръст през 2018 г. В „Оптикоелектрон“ АД, гр. Панагюрище нарастването на РЗ е също с 10 %, а в „Импулс“ АД, гр. Габрово – между 50 и 100 лв.
В хранителната промишленост работните заплати са увеличени в 24 предприятия. Ръстът започва от 4 % и достига до 10 %.
Средната брутна работна заплата в сектора „Бира, храни, напитки“ за 2017 г. спрямо 2016 г. е увеличена със 125 лв. За 2018 г. е договорено средно увеличение от 11%, което ще влезе в сила с началото на производствената година от 01.04.2018 г. Тук не се включват социалните придобивки за Коледа и Великден, които са в диапазона от 100 до 700 лв. за отделните предприятия, както и подпомагане ползването на годишния платен отпуск (според договореност в КТД).
В „Столичен електротранспорт” – след упорити преговори на СТСБ с ръководството на предприятието, започнали през юни 2017 г., на 26 януари 2018 г. е подписано допълнително споразумение към КТД, с което заплатите на водачите ще бъдат вдигнати с 80 лева от началото на годината. Останалият персонал ще получи увеличение от 40 лв. в началото на м. април. Поредното увеличение на възнагражденията надгражда вече полученото повишение на основните заплати в дружеството през 2016 г. – 70 лв. на водачите и 20 лв. за останалия персонал.
