Енергетика
Външното търсене e основен мотор на растежа
Доходите и по-ниските лихви са движели крайното потребление през 2016 г.
~ 2 мин.
Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към март. За положителната динамика на икономиката повлия отново главно външното търсене. Водещ фактор от страна на вътрешното търсене беше крайното потребление, даващо 1.4 пр. п. към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване - с 0.2 пр.п.
„Нарастването на крайното потребление бе резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос имаше потреблението на домакинствата, което бе движено не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
От страна на предлагането, положителен принос за ръста на БВП имаха услугите (1.9 пр.п.), индустрията (0.4 пр.п) и селското стопанство (0.2 пр.п).
„На фона на структурата на брутната добавена стойност през 2016 г., в която услугите заемаха относителен дял от 67.6%, индустрията от 28.0%, а селското стопанство от 4.4%, селското стопанство функционираше най-ефективно. То нарасна с 4.3% през годината, докато ръстът на индустрията бе 1.7%, а на услугите 3.3%“, допълни Калчев.
Към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлезе на 67.4 млрд. лв., което е с 1.7 млрд. лв. повече от януари година назад. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг, дългът на държавното управление нарасна с 2.5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционален сектора (банките, фирмите и другите сектори) се понижи с общо 0.8 млрд. лв.
Кредитите към фирми и граждани отново нараснаха през януари - с 1.6% на годишна база, или с 1.2 млрд. лв., достигайки 49.2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата бе отчетен по-значителен ръст от 4.0% (727.0 млн. лв.), до 18.6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия той беше малко по-слаб 2.5% (468.4 млн. лв.) до 30.6 млрд. лв.
През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбеляза спад с 3.1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20.1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижи с 3.5 пр.п., достигайки 24.4% (5.2 млрд. лв.), докато при домакинствата той спадна с 2.4 пр.п., до ниво от 14.9% (2.6 млрд. лв.).
„Нарастването на крайното потребление бе резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос имаше потреблението на домакинствата, което бе движено не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
От страна на предлагането, положителен принос за ръста на БВП имаха услугите (1.9 пр.п.), индустрията (0.4 пр.п) и селското стопанство (0.2 пр.п).
„На фона на структурата на брутната добавена стойност през 2016 г., в която услугите заемаха относителен дял от 67.6%, индустрията от 28.0%, а селското стопанство от 4.4%, селското стопанство функционираше най-ефективно. То нарасна с 4.3% през годината, докато ръстът на индустрията бе 1.7%, а на услугите 3.3%“, допълни Калчев.
Към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлезе на 67.4 млрд. лв., което е с 1.7 млрд. лв. повече от януари година назад. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг, дългът на държавното управление нарасна с 2.5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционален сектора (банките, фирмите и другите сектори) се понижи с общо 0.8 млрд. лв.
Кредитите към фирми и граждани отново нараснаха през януари - с 1.6% на годишна база, или с 1.2 млрд. лв., достигайки 49.2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата бе отчетен по-значителен ръст от 4.0% (727.0 млн. лв.), до 18.6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия той беше малко по-слаб 2.5% (468.4 млн. лв.) до 30.6 млрд. лв.
През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбеляза спад с 3.1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20.1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижи с 3.5 пр.п., достигайки 24.4% (5.2 млрд. лв.), докато при домакинствата той спадна с 2.4 пр.п., до ниво от 14.9% (2.6 млрд. лв.).
