Велев: Държавното постановление за схемата „60/40“ е вредно
Не трябва да се компенсират на 100% хора, които си лежат вкъщи, смята председателят на АИКБ
Снимка: Economic.bg
~ 2 мин.
Държавното постановление за схемата „60/40“ стъпва на един сбъркан закон, поради което то самото е сбъркано и повече ще навреди на българския бизнес, отколкото ще помогне. Това обясни в ефира на БНТ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
„Всички работодателски организации от самото начало алармират, че законът е сбъркан и че постановлението (за схемата “60/40”) не може да бъде ефективно. Дори от КТ “Подкрепа” са на това мнение. От другия синдикат също са съгласни, че има дефекти в закона“, заяви Велев.
Той обясни, че проблемът в новото постановление на първо място се корени в поставената цел служителите, които не работят поради обявените във връзка с коронавируса Covid-19 мерки, да бъдат компенсирани на 100%. Това, освен несправедливо, е и непосилно за българските компании.
„Когато един човек не работи, не може да се очаква той да получи 100% от дохода, както този, който работи. Например – в един и същи завод един цех работи, а друг не работи. Постановлението казва, че работниците и от двата цеха трябва да получат 100% от доходите си. Но не държавата дава тези 100%, тя дава само 23%, докато другите 77% трябва да ги изработят работниците от работещия цех“, обясни председателят на АИКБ.
Велев подчерта, че в цял свят философията на мерките държавата да поеме част от доходите на работниците е да се подкрепи отделния човек за тази част от дохода, която липсва. Компенсацията никъде не е 100% - нито в Германия, нито в Австрия. „Днес, след като беше прието постановлението, говорих с колеги от тези две страни – няма такова нещо там, хората се заблуждават“, обясни бизнесменът.
Според него, ако на неработещите служители не се изплаща 100% от дохода им, а по-малко, то чрез държавното финансиране ще могат да се подкрепят много повече хора: „Искаме да се подкрепят повече хора, а не малко хора в работещи предприятия. Искаме и да не се компенсират на 100% хора, които си лежат вкъщи“.
Председателят на АИКБ подчерта, че е нужен цялостен ремонт на закона и че правителството трябва да приеме пакет от мерки срещу започващата икономическа криза.
„Всички работодателски организации от самото начало алармират, че законът е сбъркан и че постановлението (за схемата “60/40”) не може да бъде ефективно. Дори от КТ “Подкрепа” са на това мнение. От другия синдикат също са съгласни, че има дефекти в закона“, заяви Велев.
Той обясни, че проблемът в новото постановление на първо място се корени в поставената цел служителите, които не работят поради обявените във връзка с коронавируса Covid-19 мерки, да бъдат компенсирани на 100%. Това, освен несправедливо, е и непосилно за българските компании.
„Когато един човек не работи, не може да се очаква той да получи 100% от дохода, както този, който работи. Например – в един и същи завод един цех работи, а друг не работи. Постановлението казва, че работниците и от двата цеха трябва да получат 100% от доходите си. Но не държавата дава тези 100%, тя дава само 23%, докато другите 77% трябва да ги изработят работниците от работещия цех“, обясни председателят на АИКБ.
Велев подчерта, че в цял свят философията на мерките държавата да поеме част от доходите на работниците е да се подкрепи отделния човек за тази част от дохода, която липсва. Компенсацията никъде не е 100% - нито в Германия, нито в Австрия. „Днес, след като беше прието постановлението, говорих с колеги от тези две страни – няма такова нещо там, хората се заблуждават“, обясни бизнесменът.
Според него, ако на неработещите служители не се изплаща 100% от дохода им, а по-малко, то чрез държавното финансиране ще могат да се подкрепят много повече хора: „Искаме да се подкрепят повече хора, а не малко хора в работещи предприятия. Искаме и да не се компенсират на 100% хора, които си лежат вкъщи“.
Председателят на АИКБ подчерта, че е нужен цялостен ремонт на закона и че правителството трябва да приеме пакет от мерки срещу започващата икономическа криза.
