Времето на германската индустрия за зелен водород изтича
Пропастта между търсене и предлагане води до забавяния, отмяна на проекти и фалити
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
В безупречно чист завод край Хамбург в Северна Германия индустриални роботи стоят в готовност да сглобяват компонентите на електролизьори - устройствата, разделящи водата на кислород и водород, пише BBC.
Роботизираните ръце, които произвеждат електролизьорите на Quest One, работят по-бързо и по-надеждно от хората, които са заменили. Но тази скорост и ефективност засега не са напълно необходими, тъй като поръчките за електролизьори са далеч под производствения капацитет на завода.
Несъответствието между предлагането и търсенето личи и от броя на служителите на Quest One - въпросният завод в Хамбург може да поддържа почти двойно повече персонал, но по-рано тази година компанията беше принудена да съкрати 20% от работната си сила в Германия.
Самият пазар не се развива органично. Проблемът е търсенето, не предлагането“, признава Нима Пегеманифар, изпълнителен вицепрезидент на Quest One по обслужване на клиенти.
Търсенето е вяло отчасти, защото зеленият водород – произведен чрез електролиза с помощта на електричество от възобновяеми източници – остава скъп в сравнение с изкопаемите горива, използвани за производството на другите видове водород.
Производството на водород с ниски емисии представлява под 1% от световното производство на водород. Това включва както зеления водород, така и синия – произведен от природен газ, но с улавяне и съхранение на отделения въглероден диоксид.
Мащабирането би помогнало за намаляване на разходите за зелен водород, но много проекти все още са малки по обем.
Quest One се надява, че производството на зелен водород в крайна сметка ще струва около 4 евро за килограм – приблизително наполовина спрямо сегашната цена в Германия, по данни на компанията.
Секторно разминаване
Пропастта обаче не е само между предлагането и търсенето.
Възможно е да има и разминаване между секторите, където зеленият водород е най-наложителен (например за високотемпературни процеси в химическата, металургичната и корабната индустрия), и тези, които са по-малко конкурентни, но въпреки това генерират шум.
Кристиан Щьокер, професор по комуникации в Университета за приложни науки в Хамбург, се възмущава от вниманието към използването на водород за отопление на сгради и за автомобили.
Това би било изключително неефективно в сравнение с термопомпите и електрификацията", смята той.
Проф. Щьокер е обезпокоен и от връзките на зеления водород с компании от сектора на изкопаемите горива и автомобилостроенето. Някои критици смятат, че тези фирми имат интерес да запазят или оправдаят инфраструктура, свързана с изкопаеми горива.
Quest One е част от групата Volkswagen, която предполагаемо разглежда възможността да продаде компанията Everllence, която от своя страна притежава Quest One. Volkswagen не потвърждава, нито отрича това пред BBC, нито уточнява дали има други планове, свързани със зеления водород. Говорител заявява: „В момента преглеждаме стратегическите възможности за Everllence.“
Според германските компании в сектора, по-ниските цени ще зависят от държавната политика. Освен регулации, които да подкрепят този сектор, няма друг резервен план.
А ако това не се случи, цялата инфраструктура и инвестиции рискуват да се окажат пропилени.
Сред тази инфраструктура е и мрежа от водородни тръбопроводи, планирани за Северна Германия, които трябва да тръгват от пристанището в Хамбург към редица производители на водород и – надяват се – индустриални клиенти.
Инфраструктурата включва и солни каверни за подземно съхранение на водород, които Storengy Deutschland изгражда в съществуващо находище за съхранение на природен газ в Долна Саксония. Компанията смята, че най-добрият начин за съхранение на излишната електроенергия от възобновяеми източници е тя да бъде преобразувана във водород, съхранявана на поне 1000 метра под земята и използвана през зимата, когато нуждите са най-големи.
Това е дълъг и скъп процес и редовната експлоатация няма да започне преди най-рано 30-те години на века.
Планират се и международни мрежи за транспорт на водород между Германия и държави като Индия, Саудитска Арабия, Чили и Намибия, за да се осигури по-голямо предлагане.
Водородът може да бъде преобразуван в амоняк и транспортиран в течно състояние. Но това води до загуби на енергия, включително при повторното извличане на водорода при получателя.
Има и критики, че проекти в чужбина могат да засегнат екологично или културно значими райони в името на снабдяването на европейската индустрия. Това би могло да задълбочи разликата в енергийния достъп между държавите доставчици и потребители на водород.
Инструмент за климатичните цели
Германското правителство заявява, че водородът е необходим за постигане на климатичните цели. Но заради високите разходи вече смекчава амбициите си за зеления водород.
Въпреки това много германски компании в сектора настояват за по-голяма държавна подкрепа за местните индустрии и енергийната сигурност в конкуренцията с Китай – световния лидер в производството на зелени електролизьори.
Китайските компании държат почти 60% от глобалния производствен капацитет за електролизьори.
Като цяло Ивана Йемелкова, изпълнителен директор на индустриалната организация Hydrogen Council, признава, че търсенето на зелен водород не отговаря на изключително високите очаквания отпреди пет години.
Само през последните 18 месеца са отменени 52 проекта за нисковъглероден и възобновяем водород, а това е много лоша новина", казва тя.
Отмяната на проекти, забавянията и фалитите продължават да се трупат.
Например през май 2025 г. норвежката компания за възобновяема енергия Statkraft реши да прекрати разработването на нови проекти за зелен водород заради пазарната несигурност. Според говорителя на компанията, тя ще се концентрира върху по-малък брой технологии.
Но „макар някои отделни дървета да падат… гората като цяло всъщност расте“, смята Йемелкова. „Това вече не е просто шум. Но не е и апокалипсис.“
За германските компании, които вече са готови да произвеждат, съхраняват и транспортират зелен водород, сега е решаващият момент. Според някои от тях те не могат да чакат повече за подкрепящ пазар.