Всички са готови за 5G, но защо никой не бърза?

Всички са готови за 5G, но защо никой не бърза?

Снимка: Pexels

Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова
5G технологиите и свързаността от следващо поколение обещават революционни промени и шанс за бизнеса да надскочи многократно досегашните си възможности. Българските телеком оператори, по примера на чуждестранните си конкуренти, също демонстрират готовност скоро да стартират супербързи мрежи. A1 и Telenor правят тестове в реална среда от няколко месеца, а Vivacom предстои да даде повече информация за своя напредък още през тази седмица. Представители и на трите компании са коментирали по-рано, че от технологична гледна точка те са готови за 5G, но чакат да се вдигнат регулаторните бариери, за да пристъпят към търговска реализация. Държавата, макар и със сериозно закъснение, вече прави крачки в тази посока и хоризонтът видимо започва да просветлява. Въпреки това, като че ли все още никой не бърза да препусне към бъдещето.

Редица мобилни оператори по света вече стартираха мрежи от нов тип, а през тази година бяха лансирани и смартфони, способни да ги поддържат. Прогнозите за 2024 г. са, че 5G покритието ще е достигнало до 65% от населението в световен мащаб, около 2.7 млрд. крайни потребители ще имат 5G устройства, а 35% от преноса на мобилни данни ще се извършва посредством мрежи от следващо поколение.

„Това ще е процес, който ще отнеме време и много инвестиции“, коментира Мирослав Петров, главен изпълнителен директор на Lead Vision, по време на конференция Meet the Future | Industry 4.0 Conference. Според него голямото предизвикателство е свързано с необходимия бюджет и...

... бизнес приложение

Технологията следва нуждите на пазара. Около това мнение се обединиха участниците в дискусията. „5G е скъпа технология и най-важното нещо е да се намерят активни приложения и услуги, които да са достатъчно достъпни, за да могат крайните потребители да си ги позволят“, обяснява още Мирослав Петров.

5G се очаква да намери широко икономическо приложение. Здравеопазване, електронно управление, селско стопанство, Интернет на нещата (IoT), индустриално производство са само част от сферите, които са отворили широко обятията си в очакване на новото поколение технологии. Единодушно е мнението, че внедряването на иновации, базирани на бъдещите мрежи, ще подобри качеството на услугите и ще повиши значително производителността.

Все повече например се говори за т.нар. телемедицина – понятие, обединяващо медицина, телекомуникации, информационни технологии и образование, което отваря път за подобряване диагностиката, лечението, консултациите и обучението в сферата. Електронните здравни картони са еднa от чаканите функционалности.

„Който има доказано работещ бизнес модел, би бил един много щастлив човек“, отбелязва Мариян Карадимитров, главен изпълнителен директор на Telelink Lab, който подчертава, че макар прогнозите за 5G приложенията да са светли, все още няма разработени приложения. Той даде пример с използването на новата технология в областта на микро залаганията. Става дума за залози в реално време в рамките на спортни състезания, например дали ще бъде вкаран кош в баскетболен мач или дузпа във футболен.

5G (р)еволюция

Според Карадимитров 5G има два аспекта – еволюционен и революционен. Първият, смята той, ще се прояви в рамките на около година. Еволюцията на мрежите е свързана с техните супербързи скорости и плътността на покритие и тя може да бъде постигната сравнително скоро дори и у нас.

През септември стана ясно, че държавата е решила най-после да освободи необходимия радиочестотен спектър в обхват 700 MHz и радиочестотна лента 24.25-27.5 GHz. Дълги години той бе зает от военните и извинението за това, че продължава да го държи въпреки европейски изисквания, бе свързано с нуждата от обновяване на авиофлота. Затова не е изненада, че решителната стъпка към освобождаването на честотите бе направена след развитието по сделката за нови изтребители F-16, които българската държава купува от САЩ.

При все това 5G обещава и революция. Според Карадимитров тя е свързана с една от основните характеристики на мрежите от ново поколение, а именно ниската латентност, която ще бъде сведена до под една милисекунда. Това означава, че преносът на информация вече ще се случва безпрепятствено в реално време без каквото и да е практическо забавяне. Все още предстои да бъдат финализирани индустриалните стандарти в тази област. „Едва след това ще може да говорим за навлизането на наистина интересните и привличащи общественото внимание приложения на 5G”, смята Карадимитров.

Ролята на потребителя

Една от причините за това телекомите у нас да не бързат особено много с внедряването на 5G мрежи е свързана с потреблението. Сега съществуващите 4G мрежи всъщност са напълно достатъчни за  нуждите на средностатистическия ползвател на мобилни услуги. Да, 5G устройства започват да се появяват, но те са много скъпи и все още несъвършени. По-големият въпрос е свързан със съдържанието и с това за какво всъщност ще се употребяват. „5G ще се отрази на клиентите в сфери, където има нужда от връзка с тях в реално време, като банковия сектор“, дава пример Калин Димчев, кънтри мениджър на Microsoft Bulgaria.

Като цяло обаче 5G технологиите ще работят на фонов режим отзад и те са насочени по-скоро към бизнеса и индустрията, за да дадат възможност на машините да „говорят“ помежду си. „Става дума за оптимизация на бизнес процесите“, казва Мирослав Петров от Lead Vision, като обръща внимание, че за използването на новите технологии ще е нужно изграждането на екосистема, в която да се обединят множество на брой комуникиращи си устройства. Така например „автономните автомобили не могат да бъдат внедрени в момента, включително защото липсва изградена единна система“, добавя Карадимитров.

Според него 5G в момента е преекспонирано понятие от телекомите, с което те обслужват маркетингови цели. „Технологията навлиза на пазара в момента от маркетингова гледна точка. Надявам се скоро това да се промени и да се създаде екосистема“, казва той. Според него пикът на 5G ще е в края на 2020-те години, след което вече ще заговори за 6G.

Дигитално пробуждане

България може да се похвали, че разполага с добра свързаност и възможност за високоскоростен пренос на данни – страната ни е на четвърто място в Европа по наситеност на мрежите. Междувременно 80% от българските общини са се възползвали от инициативата WiFi4EU на Европейската комисия, осигуряваща ваучер от 15 000 евро за изграждането на публичен достъп до интернет.

„Ползването на интернет обаче все още е предизвикателство за голяма част от населението“, казва Мирослав Петров, обръщайки внимание, че над 1.5 млн. души от българското население е малограмотно. Тази статистика звучи още по-стряскащо на фона на прогнозата, че още в близко бъдеще около 90% от работните места ще изискват базови дигитални умения. Именно дигиталните различия са една от новите форми на социално неравенство.

Петров обръща внимание, че в столицата живее около 35% от населението на страната, а концентрираният тук бизнес е около 40%. Според него разликата между компаниите и хората, боравещи с нови технологии, и тези, които не го правят, е все по-голяма. Петров сравни стимулирането на дигитализацията сред по-слабо развитите технологично компании и хора с възрожденското пробуждане на българския народ към. „Бързото технологично наваксване на бизнеса е от голямо значение за развитието на цялата икономика“, обобщи той.
Коментари: 0