Второстепенната роля на основната лихва в България

Преди дни централната банка на България обяви, че основният лихвен процент (ОЛП) за февруари ще бъде 0,00% след като ОЛП за януари беше 0,01%. Начинът, по който новината беше посрещната в обществото, навежда на мисълта, че в страната няма пълно разбиране за ролята на ОЛП в условията на валутен борд, в какъвто се намира България от средата на 1997 г. насам. Донякъде куриозно, основното объркване често произтича не от икономическо незнание, а напротив – от базова икономическа подготовка и разбиране за това как работи монетарната политика и какво е мястото на основния лихвен процент в нея.

В страните, в които има независима монетарна политика (т.е. няма валутен борд), монетарните власти, обикновено в лицето на централната банка, провеждат паричната политика с помощта на няколко инструмента, единият от които е основният/базовият лихвен процент. Това е всъщност лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от централната банка, т.е. заем със срочност от 1 ден. В страните, в които монетарният режим е инфлационно таргетиране, т.е. основната функция на монетарната власт е преследване на някаква количествена цел за инфлацията, ОЛП играе ключова роля в постигането на тази цел. ОЛП в този случай се използва за въздействие върху паричното предлагане, което пък се очаква да повиши или намали инфлацията към набелязаната цел.

Всъщност и в България, в условията на паричен съвет, ОЛП също отразява цената на еднодневен ресурс, т.е. на заеми, които се отпускат за 1 ден. В случая обаче не ги отпуска централната банка, а самите търговски банки на други търговски банки. Дотук, обаче, се изчерпват приликите между българския ОЛП и този в страните със самостоятелна парична политика. Разликите са далеч повече:

1/ На първо място, ОЛП в България е „снимка от миналото”, т.е. той показва каква е била цената на еднодневния ресурс на междубанковия пазар преди известно време. Това произтича от методиката на определяне на ОЛП в България. Той е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар) за работните дни на предходния календарен месец.

За разлика от българския ОЛП, базовият или основен лихвен процент в страните с независима парична политика е индикатор, който гледа напред във времето, т.е. той е ориентиран към бъдещи сделки между централната банка и търговските банки. Той служи като основен източник на комуникация от централната банка към търговските банки за курса на паричната политика – към разхлабване или към свиване на паричното предлагане, а оттам и към повишение или намаление на инфлацията.

2/ На второ място, в България ОЛП не се използва за отпускането на краткосрочни заеми от БНБ на търговските банки по простата причина, че валутният борд забранява каквито и да било кредити (били те за 1 ден, за 1 месец или пък по-дългосрочни) от централната банка към търговските банки. Единственото изключение от това правило е записано изрично в Закона за БНБ и според него, БНБ може да предоставя кредити до 3 месеца на търговски банки, „…при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система.” Тези кредити трябва да са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Дори и тогава, обаче, лихвата, която закъсалата банка би платила за предоставения от БНБ ресурс, би била различна от ОЛП и според Наредба №6 на БНБ за кредитиране на банки срещу обезпечение, би следвало да е по-висока от средния лихвен процент на междубанковия пазар.

3/ В България, според методиката за определяне на ОЛП, последният не може да падне под 0,00%  - ако средноаритметичното на Leonia за предходния месец е отрицателно, тогава ОЛП за следващия месец е 0%. В същото време в страните, в които се провежда независима парична политика, това е напълно възможно. Вече виждаме, че отрицателните лихвени проценти изобщо не са изключение. Те отразяват отчаяния опит на паричните власти да се използва докрай този инструмент с цел насърчаване на кредитирането и икономическия растеж, а защо не и за улесняване на рефинансирането на огромните дългове, натрупани в много от тези страни.

Предвид всичко казано дотук, човек логично би се запитал защо изобщо се определя ОЛП в България. Наистина, приложението на ОЛП в страната е изключително ограничено. Основно се използва при изчисляването на наказателна (т.нар. законна) лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на ОЛП + 10 процентни пункта. Законната лихва от своя страна има отношение и към потребителските кредити, тъй като според новия закон за потребителския кредит, годишния процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Т.е. при сегашния ОЛП това означава, че ГПР не може да е повече от 50%.

Преди години се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми от търговски банки при лихва, обвързана в ОЛП (плюс надбавка), но това отдавна не е масова практика, а сключените по този начин заеми постепенно падежират. 

Ако трябва да обобщим, вниманието, което обявяването на новия ОЛП от 0% получи миналата седмица, беше по-скоро незаслужено, ако се отчита силно изкривената и ограничената роля на ОЛП в българската действителност. Все пак, ако имате задължения към държавата или пък стар заем, обвързан с ОЛП, тогава имате повод за радост. Но ако просто планирате да вземете кредит от търговска банка, тогава цената на този кредит ще зависи само и единствено от цената на привлечения ресурс (cost of funding) на банката, оценката за вашата кредитоспособност и пазарните условия към момента.

Източник: Институт за пазарна икономика, ИПИ