Задълженията на хората – към банки, телекоми и бързи кредити

Средният размер на необслужваните задължения на българите се е увеличил с 22% на годишна база през 2016 г. Това показват данните на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), базирани на проучване, проведено от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България.

Обявеният процент отчита задълженията, които доставчици на продукти и услуги са прехвърлили за събиране към колекторските агенции. През 2016 г. се вижда преобръщане на тенденцията от предходните години, що се отнася до причината за задлъжняването и кредитора.

„През 2016 г. има три типа дълг, които отчитаме – към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране“, каза Райна Миткова, председател на АКАБГ. По нейните думи ютилити компаниите, застрахователите и лизинговите компании са успели да се справят с лошите си кредити и са извън пазара на колекторските компании.

Анализът показва, че бързите кредити се завръщат като основен фактор за трупане на нови и необслужвани задлъжняване на хората. Според Миткова обае и тук има определено преобръщане на тенденцията от предходните години. Докато преди тези заеми са били взимани основно за плащане на сметки и за финансиране на друг подобен заем, сега се взимат бързи кредити за покупка на стоки, и много често луксозни.

„Почти не се теглят нови заеми за покриване на стари задължения. Теглят се за луксозни стоки като телефони, компютри и друг вид черна техника“, коментира Райна Миткова. Най-голяма част от взетите бързи кредити през 2016 г. са за мобилен телефон, компютър, таблет, аудио системи и телевизори.

Изследването показва, че дългът на човек през 2016 г. е 912 лв. при 747 лв. година по-рано. В предходната 2014 г. сумата е била едва 485 лева. Т.е. за две години задълженията на българите са скочили двойно. Това според Асоциацията се дължи на подобряването на икономическата ситуация, което кара хората да купуват повече, понякога неразумно.

Общият обем възложени вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, посочват още от асоциацията. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лева при 1.96 млрд. лева година по-рано. Спадът се дължи преди всичко на активната продажба на портфейли от страна на банките – още в първата половина на годината бяха продадени портфейли на стойност 3 пъти по-голяма от същия период през предходната година. Тези дългове вече не са собственост на банките, съответно не влизат в статистиката за възложени за обработка на колекторски агенции дългове.

При разпределението на възложителите на дългове за събиране през 2016 няма съществени промени – близо половината дълг, обработван от колекторските агенции, идва от банките, а 30% - от телекомите. На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. „бързи“ кредити с 20% от възложения дълг.