Защо САЩ не могат да спечелят икономическата война срещу Китай

Защо САЩ не могат да спечелят икономическата война срещу Китай

Снимка: Pixabay

Автор: Борислав Кънчев
Без съмнение икономическият бум на Китай в последните 20 години от новия век вече съвсем осъзнато и приоритетно тревожи съня на американските икономически стратези. Светът и преди е бил свидетел на сериозни икономически противоборства в световен план между водещи световни икономики, но толкова открити икономически санкции и тежко икономическо противопоставяне, както това на САЩ срещу Китай до този момент не се е наблюдавало.

Началото на икономическата война на САЩ с Китай си има своето логическо обяснение. Китай е икономическата сила, която плътно преследва САЩ за лидерската позиция начело на световната икономика. Определено американската държава все още е неоспорим лидер със своя огромен БВП, който е около ¼ от БВП, генериран от световната икономика (над 20 трлн. щ.д. на годишна база), но Китай е вече втората по големина на БВП държава (над 11 трлн. щ.д. на годишна база), която упорито продължава да скъсява дистанцията с първенеца.

Обективно е в контекста на последните международни и явно враждебни прояви на икономическата война помежду двете държави да си зададем въпроса – има ли сили САЩ днес да се наложи върху своя упорит преследвач за световното икономическо господство?

Отговорът на този въпрос е сложен, но определено клони към песимизъм по отношение на възможностите на САЩ да се справи с икономическия подем на Китай, като за това твърдение можем да посочим няколко важни мотиви.

На първо място, САЩ се намира в много сложна и деликатна позиция спрямо Китай, заради обстоятелството, че много от нейните водещи отрасли са изнесени в тази азиатска държава. Американската икономическа политика на тотално преследване на печалбите „хлъзна“ страната към сериозен икономически дисбаланс в самата икономика на страната. В случая става въпрос за липса на балансирано развитие на американската икономика в различните отрасли – налице е прекомерен акцент върху развитието на финансовия сектор, търговията и имотния пазар, а в същото време в IT-сектора и други технологични и промишлени отрасли цели производства се аутсорсват извън страната, за да се оптимизират разходи за заплати.

Това разбива на практика американската икономика и колкото и да обвиняват президентът Тръмп за „крива“ проява на патриотизъм, неговата политика на връщане на производствата обратно в САЩ е именно ход на далновиден патриот, който вижда какво носи аутсорсингът за икономиката на неговата държава.
В същото време Китай е големият печеливш от износа на американски аутсорсинг. Страната не само „обсеби“ без война на практика една голяма част от американското производство, но и добре се възползва да копира свободно водещи американски технологии, за да стартира свои технологични проекти. На практика сега технологичните стоки на САЩ трябва да се конкурират с далеч по-евтините, но вече и по-качествени китайски аналози.

Очевидно е, че страна, която държи една голяма част от производството на стоки на друга страна и може да си позволи със собственото си технологично производство да я конкурира ценово на международните пазари – няма защо да се страхува, че може да загуби икономическата надпревара с нея. Ако утре Китай поголовно и внезапно спре аутсорсинга на американски фирми – ще върне щатската икономика с 10 г. назад.

Следващият довод за липсата на потенциал в САЩ да пребори Китай за глобалното икономическо лидерство е голямата разлика в икономическите условия, в които се развиват в момента двете държави, като тук имам предвид основно тежестта на дълговете натрупани в местните им икономики.

Към момента публичният дълг на САЩ гони 70% от БВП на страната, а този на Китай е малко над 21.5% от БВП. Общият външен дълг на САЩ обаче е близо 96% от БВП, а за Китай стойността на този показател е едва малко над 14.3% от БВП.

Какво следва да ни говорят горните данни? Ами те казват в общи линии, че САЩ е една много по-задлъжняла икономика, отколкото е тази на Китай. От икономическа гледна точка това означава само едно – американските производители в много отношения пряко или косвено са обременени с тежестта на външните задължения на своята страна, докато при китайските производители тази тежест е много по-ниска и поносима. Дългът на една страна е винаги „голяма котва“ за нейната икономика и рано или късно ще ограничава икономическия ѝ растеж за продължителен период от време, особено ако продължи да нараства във времето, както в случая на САЩ.

Третият и най-важен довод в полза на победата на Китай в надпреварата за световно икономическо господство се нарича „валутен резерв“. Много малко икономисти по света обръщат внимание на истинското значение на валутния резерв на една държава, особено за такава, която се устремила към върха на световния икономически връх.

Традиционното разбиране за валутните резерви произтича от идеята за управление на портфейлния риск. Страните изграждат своите валутни резерви от различни валути, за да се предпазят ефективно от локални, регионални и глобални валутни кризи. Очевидно това е една защитна стратегия за валутната стабилност на страната, която обаче умните китайски икономически стратези са преработили една крачка напред, като са добавили характеристики на „оръжие за внезапна валутна смърт“.

Какво точно имам предвид в случая? Нека да видим как Китай гради своя валутен резерв в последните години – към момента приоритетно той е съставен от американски долари. Неговият размер е уникален – няма друга държава в света, която да държи като резервна валута над 3.12 трлн. щ.д. Китай на практика държи над 10% от световната наличност в щатски долари! Това е колосална сума от американска валута, събрана на едно място и в едни ръце! Нека хипотетично си представим, че нервите на китайските комунистически лидери не издържат на постоянните заплахи и икономически провокации на САЩ и те решат да „излеят“ в буквалния смисъл своите валутни резерви от щатски долари на световните финансови пазари – с такава сума те буквално ще потопят валутния курс на САЩ и реално за дни ще сринат цялата борсова система на страната, та и останалите световни валутни борсови центрове.

Големият проблем на САЩ в случая е, че няма как да противодейства на такова „валутно оръжие“. Страната не може да изкупи своите долари с други долари, едва ли има възможност да го направи и с чужди валути, тъй като в политиката на най-силната икономическа държава не влиза идея за валутен резерв от чужди валути. На практика САЩ нямат нито едно полезно решение срещу такъв удар върху долара и именно затова се страхуват от Китай – тази азиатска страна е „хванала сериозно символа на американския просперитет за гушата“.

Китай за момента „държи пръста на спусъка“ на своето най-силно икономическо оръжие спрямо своя основен враг за лидерството в световната икономика, но не бърза да стреля и дори твърде леко понася провокациите на американците. Факт е обаче, че през изминаващата година ръководни фигури на Китай за първи път започнаха да говорят за промяна в структурата на валутните резерви на страната, при която ще се залага на други международни валути за сметка на щатския долар.

Определено трябва да сме наясно, че стигне ли се до такъв момент, дори плавното освобождаване на трилионите долари във валутния резерв на страната ще доведе неминуемо да сериозно обезценяване на щатската валута на световните валутни пазари и ще бъде началото на края за американската световна икономическа хегемония.

Очевидно е, че САЩ се намира в много сериозна икономическа беда. Тази страна вече няма никакви шансове срещу Китай, освен ако не преговаря с „Азиатския тигър“ или не извади своя най-силен коз от ръкава, а именно – поредната глобална икономическа криза, която нейната икономика лесно може да продуцира, както го е правила многократно. Това вече се случва, но как точно ще стане – предстои да видим. Засега Тръмп залага на преговорите с Китай, но още от сега можем да прогнозираме – дори и да се стигне до някакво положително развитие на нещата между двата икономически гиганта – примирието няма да бъде за дълго.
Коментари: 0