Защо сме развили пристрастеност към Facebook?
~ 3 мин.
Макар и Фейсбук да е все по-критикуван, малцина потребители закриват акаунтите си заради капана на алгоритмите и социалния натиск, подчертават експерти, които се тревожат от непрозрачността на социалните мрежи. След избухването на скандала с неразрешеното използване на лични данни от британската фирма "Кеймбридж Аналитика" с предизборна цел, потребителите на Фейсбук "са шокирани, но не и изненадани", каза Ерик Баумер, преподавател по информационни науки в американския университет Лихай.
"Дали това ще ги подтикне да напуснат Фейсбук завинаги е отделен въпрос", добави той.През 2014 г. Фейсбук вече бе подложен на критики за тайно манипулиране на емоциите на свои потребители чрез анкета за "емоционалната зараза". Това накара компанията да промени правилата за извършване на такива допитвания, но не спря разрастването й.
В интернет "почти сме привикнали личните ни данни да се използват с меркантилна цел", отбеляза френската социоложка в областта на медиите Натали Надо-Албертини. "Но да се ползват в предизборна кампания ни смущава много повече, защото тук се засяга областта на идеалите, ценностите и идеите", каза тя. Тя обаче не очаква масово напускане на потребители. "Фейсбук е придобил толкова централно място в нашата социализация и взаимодействия, че макар и да е възможно човек да се откаже от тази и други социални мрежи, това предполага да станеш малко нещо социален маргинал", смята тя и споменава "социалната повеля" да се присъединиш към този сайт, в който вече са се записали два милиарда души.
Изследване на зависимостта от тази социална мрежа "показа, че хората са привлечени от Фейсбук не непременно заради социалната връзка, а заради развита пристрастеност - някои потребители ни казаха, че инстинктивно натискат клавиша "Ф", след като са влезли в интернет", каза Ерик Баумер, който е автор на това изследване за Корнелския университет.
Кои са механизмите на тази пристрастеност?
"Фейсбук борави с емоционалния аспект като ни излага на информации, които налагат импулсивна, а не рационална реакция. Те също така прекрасно знаят какъв тип информация ще се разпространи светкавично", обясни Оливие Ерцшайд, научен работник в информационните науки в университета в Нант."Въпросът, който възниква е: когато един ден Фейсбук реши да манипулира информацията по една или друга тема, ще бъдем ли в състояние да засечем това? Не е сигурно", предупреждава експертът, който смята, че Фейсбук има техническия капацитет да го направи.
Този риск е споменат и от психолога от Оксфордския университет Андрю Пжибилски с аналогия с "Властелина на пръстените" на Толкин и вълшебния му пръстен, който покварява простосмъртните. "Днес, когато учени и изследователи работят с Фейсбук, те трябва да осъзнават, че това е малко като да дадеш пръстена на Фродо", каза той. Според него изследванията на данните и количествената психология са преминали своята "Опенхаймерова точка", по името на един от бащите на американската атомна бомба - след като вече съществува едно изключително опасно оръжие, какво да го правим?"Трябва да гарантираме, че изследванията съблюдават етични принципи и се извършват в интерес на обществото", смята ученият, който е изпратил на Фейсбук предложение в този смисъл. Самият той е закрил акаунта си.
Обществеността вече все повече внимава какви лични данни споделя публично, но "проблемът е къде поставяш курсора" между нещата, които споделяш с всички и тези, които са само за близки хора, отбеляза Натали Надо-Албертини, която препоръчва най-младите да бъдат ограмотени как да действат в интернет, "за да излязат от това доверчиво отношение, в което човек си казва, че всичко ще е наред без да е особено наясно какво рискува".
Младите потребители обаче са склонни да изоставят Фейсбук в полза на други мрежи, подчерта Ерик Баумер, който съжалява за "непрозрачността на социалните медии" (Фейсбук притежава Инстаграм и УатсАп, Гугъл притежава ЮТюб), която може да заблуди хората, които си мислят, че избягват Фейсбук.Според Оливие Ерцшайд едно възможно решение е да се разработят алтернативи на Фейсбук, защото "днес знаем как да изградим социални мрежи, които уважават личния живот".
