Региони на предприемачеството

Местните предприемачески общности остават относително свободна и недоразвита бизнес територия

Снимка: Pixabay

Ядливи чаши за кафе от Пловдив, симулатори за Формула 1 от Габрово, „умни“ къщи от Стара Загора, Гимназия по иновации в Бургас, вертикални мидни ферми от Варна, ръчно тъкани килими за британската кралска фамилия от град Костандово... Също както при иновациите, и бизнесът се развива там, където някой търси възможности и рискува.

Според българското проучване на GEМ за 2016/2017 г., расте броят на хората, които виждат добри възможности за започване на бизнес в региона, в който живеят – през 2016 г. това са 21% . И макар че техните начинания често остават в сферата на търговията, логистиката, земеделието и нискотехнологичните дейности, успехите им се виждат най-ясно в международен контекст. Интегрираната система за събиране на мляко Ekomilk iBond от Стара Загора стана световна новост през 2015 г. Пловдивски плъзгащи се врати се продават в Казахстан, Катар, Дубай. Всяка пета тубичка за козметика или паста за зъби в света е произведена от машина, която е създадена в Габрово. Варненски подводни мидни ферми работят в Румъния, Грузия и Турция.

Регионалните предприемачески общности остават относително свободна и недоразвита бизнес територия. Най-голямото им предизвикателство е, че за нужните им инвестиции в знания, технологии и научни изследвания, се налага да разчитат основно на собствени средства, тъй като парите от оперативни програми се разпределят неефикасно, а организациите за рисково финансиране са съсредоточени в столицата.

Управлението на структурните фондове в рамките на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) е концентрирано на национално ниво, а участието на местните администрации е силно ограничено. В резултат отделните региони, вместо да получат средства за направленията, в които имат развита бизнес инициатива, получават средства за области, в които интерес изобщо липсва.

Надежда Ганчева от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ пояснява, че интересът към тематична област “Информатика и ИКТ“ и “Мехатроника и чисти технологии“ в рамките на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ е доказан от почти двойно повече проектни предложения и одобрени проекти спрямо останалите две области, вероятно поради много по-широкото им приложение във всички икономически отрасли. Но повече от 70% от проектните предложения в сектор ИКТ идват от Югозападен район, което до някаква степен е в противовес с нарастващия брой фирми в този сектор, които са извън София.

„Общинските администрации не винаги имат капацитет и опит за подкрепа на предприемачеството, ефектът от взаимодействието с бизнеса зависи най-вече от личната инициатива на властите и местните фирми, ако искат техните нужди да бъдат чути, и евентуално взети предвид, на национално ниво“, допълва Ганчева.  Ограниченият достъп до европейски средства прави новите предприемачи по-борбени, изобретателни и склонни да се подкрепят помежду си спонтанно.

Според Добромир Иванов от българската стартъп асоциация BESCO е важно стартъп екосистемите да се развиват в цялата страна по пазарна логика, а не изкуствено. Организацията работи по  мрежа в над 100 общини, така че да подпомогне създаването на „изпреварващи условия за напредък в индустриите на бъдещето“ в регионите.

Габрово, Стара Загора и Пловдив възобновяват възрожденските предприемачески традиции в индустрията и търговията с фокус върху информационните технологии и мехатрониката, като взаимодействат с общините с различен успех.

„Предприемаческата система съществува на национално ниво, но трудно си партнираме с другите региони и с институциите“, коментира Петко Петков от „Зара лаб академия“. Тя изгради с частично общинско финансиране мрежата за умно управление LoRa въз основа на „интернет на нещата“, но все още разчита главно на доброволчески труд и собствени средства.

Пример как бизнесът и общината могат да гледат в една посока дава предприемачът от Пловдив Иван Бондоков. Неговата маркетингова агенция работи по стратегията на Тракия Икономическа Зона за превръщането на региона във „високотехнологичното индустриално сърце“ на страната. „Както българските, така и международните компании инвестират много средства в професионална подготовка на младите хора и създаване на добри условия за живот в града. Имаме общинско бизнес звено, което е подготвено да подкрепя новите начинания“, казва Бондоков. Според него Пловдив има нужда от изграждане на обществени развойни центрове и от визия как да задържи т.нар. „дигитални номади“.


Пловдив има нужда от визия как да задържи т.нар. „дигитални номади”, смята Иван Бондоков 

Мартин Павлов от фондация „Градище“ в Габрово допълва, че, ако има организация, която да създаде индивидуална икономическа концепция за всеки регион, това ще подпомогне общото развитие. В града вече се развива взаимно доверие както между предприемачите, така и между тях и общината, която подкрепя иновационни инициативи. „Градище“ планира да отвори първото споделено работно пространство в града. „Известна част от компаниите не се познават помежду си и доскоро не търсеха заедно решение на проблемите, но  променяме това с помощта на общината, чрез нетуъркинг“, допълва той. Събитията на фондацията привличат ученици, предприемачи на етап „идея“, през такива на ниво „прототип“, до представители на големи местни компании. „Колкото по-малко деца развият мислене тип „в Габрово нищо не се случва“, толкова по-добре ще бъде икономиката в бъдеще“, сигурен е той.


„Градище“ на Мартин Павлов планира да отвори първото споделено работно пространство в Габрово 

С роботика за деца „Зара лаб академия“ улавя отрано бъдещите предприемачи и в Стара Загора. Според Института за пазарна икономика градът „има неизползван потенциал да се развие в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив“. В Стара Загора водещите компании са от сферата на високите технологии, но възможностите за формално и неформално образование в тази сфера все още са ограничени. Петко Петков вижда стратегическото предимство на региона именно в специализацията му в областта на т.нар. „умни градове“, облачни услуги, „интернет на нещата“, инженерство и роботика. „Търсенето  в тези направления надвишава предлагането. Трябва да да инвестираме в развойна дейност и образование“, казва той.


Петко Петков вижда стратегическото предимство на Стара Загора в облачните услуги, инженерството и роботиката

Регионите на предприемачеството са факт, благодарение на хората, които отвориха нов път за традициите в индустрията и търговията, с изпреварващи времето си технологии, инженерни решения, бизнес идеи. Държавните политики в тяхна подкрепа могат да ги настигнат, стига бизнесът и общините да гледат в една посока, а държавата да е готова да приложи на практика девиза „Мисли глобално, действай локално“.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 88 на сп. "Икономика"


Етикети: предприемачество | Габрово | бизнес | Стара Загора | Пловдив | региони | Зара Лаб | Петко Петков | Мартин Павлов | Градище | Иван Бондоков

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини