Австрийските компании в България са все по-негативно настроени

Все по-малко компании виждат положително развитие на ситуацията у нас през следващите 12 месеца

Снимка: Красимир Свраков
Австрийските компании, които работят в България, са все по-негативно настроени спрямо бизнес средата и перспективите си у нас. Това стана ясно от представеното днес проучване сред дружествата, проведено в края на 2019 г. от Австрийското търговско представителство.

Докато в началото на 2019 г. 44% от общо 88-те фирми, участващи в допитването, не са виждали никаква промяна в бизнес климата  (нито към по-лошо, нито към по-добро), то сега този процент се е повишил до 60%. По отношение на перспективите за следващите 12 месеца пък делът на компаниите, очакващи подобрение, се е понижил почти два пъти – от 31 на 16%.



„Като най-големи предизвикателства на българския пазар респондентите в изследването ни посочват ниската квалификация на кадрите, след което броят им, на трето място е инфраструктурата, а на четвъртото – продуктивността на работната ръка“, коментира резултатите от допитването търговският съветник към посолството на Австрия в страната ни Улрике Щрака. „Австрийските компании в България са готови да обучават работници, но те просто не достигат“, добави тя.

На въпрос в кои регулаторни области биха искали да има подобрения, 50 от 88-те австрийски компании, участвали в допитването, са отговорили, че искат повече мерки в борбата срещу корупцията и престъпността. След това те настояват за повече правна сигурност, предвидима икономическа политика и политическа стабилност. 28 от анкетираните фирми са настояли за повече прозрачност при обществените поръчки.



Щрака обясни, че под предвидимост и стабилност участниците в проучването визират нормативна сигурност, т.е. законите да не се промеят ден за ден, както се случва в момента. Те искат нормативните поправки да се правят след провеждане на консултации с представители на бизнеса, с експерти и със самото общество.

Управителят на компанията за логистика и спедиция Gebrüder Weiss, Мариета Григорова, която освен това е зам.-председател на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) потвърди, че определени законови решения се взимат прекалено бързо, без достатъчно време за анализ на въздействието им, като такъв пример са тарифите за тол системата.

„Вчера бяха публикувани за обществено обсъждане понижените такси за тол системата. Срокът за обществено обсъждане изтича на 12 февруари, след което за написването и анализа на необходимото законодателство остават 2-3 седмици, тъй като новата система ще заработи от 1 март. Никой в логистичния бранш не е против самото въвеждане на тол системата, призоваваме само това да се случи щадящо за икономиката, тъй като новите такси за транспортирането на стоки в крайна сметка ще бъдат плащани от крайните потребители, няма как да се избегне това“, обясни Григорова.

Според нея обаче действията на правителството да прави промени по тол системата до последния момент не са заради злонамереност, а отразяват „дефицита на функционални умения в обществото ни“.

„При българските кадри отчитаме липса както на професионални компетенции, така и на т.нар. „меки умения“. Много от хората нямат базови трудови навици. Проличават дефицити както в средното, така и в висшето образование, в България не се преподава как да се мисли самостоятелно и логично, как да се реши даден проблем от начало до край“, заяви Григорова.

Според нея обаче проблемът с липсата на умения у кадрите няма да се реши чрез поредна образователна реформа, а чрез промяна в обществените нагласи. Тя даде за пример, че населените места в Северна България обезлюдяват, но хората от там, вместо да се квалифицират по-добре и да се преместят да работят в южната част на страната, избират да отидат в чужбина и да берат ягоди, малини и т.н.

„Изобщо не ми е приятно, когато чувам, че България е най-бедната страна членка на ЕС, но трябва да признаем, че България също така е най-слабо производителната страна в Блока“, отбеляза управителят на Gebrüder Weiss.

По отношение на заплатите в България Григорова коментира, че един работодател би предпочел да плаща 2000 лв. заплата на един служител, а не по 800 лв. на трима, но просто няма достатъчно ефективно работещи кадри, които да заслужават по 2000 лв. заплата.

Изпълнителният директор на JAF Bulgaria Анна Кирилова, в чиято производствена база бе проведена пресконференцията, отбеляза, че друг проблем в България е бавното изграждане и подобряване на инфраструктурата.

„Развитието на инфраструктурата в нашия район значително изостава от развитието на бизнеса тук. Изобщо не са приятни ситуациите, когато камион спука гума заради лошия път, блокира движението и трябва да се измислят алтернативни маршрути“, обясни тя.

По отношение на регулаторната рамка Кирилова призова за повече яснота около наредба Н-18 за касовите апарати. „Не ни разбирайте погрешно, ние работим изцяло на светло и новата наредба не ни плаши. Притеснява ни това, че въпросната наредба е трудно разбираема и ще затрудни компаниите от гледна точка на прилагането ѝ“, обясни директорът на JAF Bulgaria.

Представителите на австрийските компании и на австрийското посолство увериха, че продължават своите усилия за намиране и квалифициране на кадри, включително чрез все по-голямо участие в системата на дуалното образование, но все пак от българското правителство има още много какво да се желае да направи за подобряването на бизнес средата.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: австрийски компании | Австрийско търговско представителство

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини