Еврозоната е шанс България да влезе в „А“ група

Катастрофален сценарий за банковата система в България е много по-възможен, ако не сме част от валутния съюз

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

Влизането на България в еврозоната не означава девалвация на лева. Обществото ни не е против влизането в нея - то просто не е достатъчно добре информирано. Катастрофален сценарий на банковата система в България е много по-възможен, ако не сме част от еврозоната. Това са част от основните тези, които бяха изложени по време на конференцията на тема „Позитивите от членството на България в еврозоната“, организирана от Expat Capital България и БТПП.

Процесът по присъединяването на страната ни към еврозоната е най-важният за България в следващите години. Това е исторически момент, тъй като за първи път от десетилетие имаме шанс да влезем в т.нар. „А“ група и да изпреварим държави като Чехия, Полша и Унгария по редица показатели, обясни управляващ директор на Expat Capital България Никола Янков.

„Парадоксът е, че хората, които бяха против Валутния борд, сега са негови защитници и са против следващата стъпка - влизането ни в еврозоната. Нека припомним, че годините на най-голямата независимост на българската банкова система са годините на най-голямата ѝ разруха“, обясни Николай Василев, икономист, бивш министър (2001 - 2009) и управляващ съдружник в Expat Capital. „Валутният борд е люлка на стабилността в България, но България не може да живее вечно в люлка“, перефразира Василев мисъл на руския философ и учен Константин Московский (бел.р. - Земята е люлка на човечеството, но то не може да живее само в люлка).

Предимствата от членството в еврозоната

Позитивите на България от влизането ѝ в еврозоната бяха описани в три основни групи от Василев - икономически, банкови и имиджови, като последната от тях държи и най-голям процент важност. Икономическите позитиви, които ще донесе влизането ни в еврозоната, са най-малката група от общите облаги, въпреки че за тях се говори най-много. В тях влизат безспорно повече инвестиции, търговия и туризъм, както и повишен кредитен рейтинг, по-ниски лихви и инфлация.

На второ място според Василев се нареждат надзора и интеграцията на банковия и финансовия сектор, което би създало и по-добра свързаност на капиталовия пазар. По този повод икономистът и преподавател в Софийския университет Красен Станчев подчерта, че периодът 1995-1997 г., в който централната банка е била най-независима, е бил белязан от най-големите сътресения в банковия сектор и държавата.

Според Василев в България все още има сектори, които не усещат членството на България в еврозоната. „Аграрният сектор получава субсидии от ЕС, индустриалният сектор изнася продукцията си в страните членки. За тях това е прекрасно. Как обаче брокерските фирми, пенсионните дружества, асет мениджърите усещат това? Капиталовият пазар на Румъния ни бие 10 на 1 като пропорция, при положение, че двете страни влязоха заедно в ЕС. От миналата година и Северна Македония има по-голям капиталов пазар от нас“, допълва Василев.

Третата група позитиви не се измерва в числа, но според Василев има най-голяма стойност и е свързана с международни имидж, престиж и авторитет на страната ни като част от еврозоната.

Опасност от изкуствено увеличение на цените няма, тъй като на пазара властва конкуренция, дори напротив – цените на продукти като бялата техника би трябвало да се понижат и да се уеднаквят с тези в страните от еврозоната, увери ръководителят на Австрийското търговско представителство в България Улрике Щрака.

„Очаквах, че тук цените на повечето стоки са ниски, но това не е така. Конкуренцията след влизането на страната Ви в еврозоната, ще е по-голяма, което трябва допълнително да свали цените", заяви Щрака. „Няколко години след влизането на Австрия в еврозоната цените станаха по-стабилни, защото имаме по-стабилна валута, следователно инфлацията се намали".

Дори и днес много от цените в България се котират в евро. Пример е пазарът на имоти, чиито цени започнаха да се котират в евро още през лятото на 2002 г., припомня Василев.

Според президента на българската CFA асоциация Калин Методиев с влизането на България в еврозоната ще падне голямо административно бреме за фирмите, дори и за най-обикновените консуматори. "В момента работим в България с български левове, но всички знаем как постоянно трябва да се превалутира лева в банките. Това носи разходи за счетоводство, администрация, които се равняват на 0.3-0.5% от БВП - 300-330 млн. лв., които могат да бъдат спестени и насочени към нещо по-продуктивно от едно администрирано движение на парични потоци“, коментира Методиев.

Икономистът Красен Станчев изтъкна, че консенсус за приемането на европейската валута има сред бизнеса, банките, както и сред всички политически партии в сегашния парламент. По думите му това означава, че стъпка по стъпка правителството и БНБ трябва да вървят по плана си.

Къде сме по пътя за влизане в еврозоната

Новата цел на българското правителство е България да влезе във Валутно-обменния механизъм (ERM-2) през юли 2020 г., а две години по-късно - да станем част и от еврозоната.

"В момента мислим, че сме много близо до влизането в ERM-2, а оттам и в еврозоната, но нека припомним, че когато подписахме договора си за присъединяването към ЕС през април 2005 г. очаквахме през 2009 г. вече ще бъдем в еврозоната. Оттогава постоянно се движим напред-назад и днес не мисля, че по никакъв начин не сме по-близо до еврозоната, отколкото сме били през 2005 г.", призна Василев.

От друга страна Хърватия може да влезе в еврозоната и преди нас, призна заместник-министърът на финансите Маринела Петрова. Припомняме, че страната, която в момента е председател на ЕС, се присъедини към Блока на 1 юли 2013 г.

Подготовка

Улрике Щрака обясни, че години преди влизането на Австрия в еврозоната е започнала подготовката за фирмите чрез изготвена от стопанската камара на Австрия конкретна стратегия и комуникация, с която пътят на бизнеса до влизането в т. нар. „Клуб на богатите“ се е улеснил значително. На конференцията Щрака предостави материалите за тази стратегия на председателят на БТПП Цветан Симеонов.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: еврозона | евро | инфлация | банкова система | валутен борд | обезценяване на лева

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини