2013: Най-значимите световни събития (Част 2)
С какво ще запомним отиващата си година
2013 г. премина под знака на много политически събития, които не донесоха съществени геополитически размествания, тъй като лидерите на водещите държави останаха на своите постове. Освен наситена с политически събития, годината бе белязана от масова вълна на протести, военни конфликти, бежанска криза и няколко големи икономически сделки. Екипът на Economic.bg събра най-значимите събития в световен мащаб през изминалата година в кратък обзор в две части (Част 1).
ЮЛИ
Революция в Египет
На 3 юли армията в Египет свали президента Мохамед Морси, избран година по-рано. Това се случи, след като по-рано изтече ултиматумът на армията към президента ислямист да "изпълни исканията на народа", на фона на масови демонстрации за оставката му. 22 млн. души са се подписали в подписка срещу него, но той отказа да подаде оставка. Обвиненията срещу него са, че узурпира властта, че проповядва ислямизация и че не може да се справи тежкото икономическо положение. Главнокомандващият египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обяви в декларация, че суспендира конституцията и назначава председателя на Конституционния съд Адли Мансур за временен министър-председател.
Морси беше първият демократично избран държавен глава в историята на страната след революцията от 2011 г., когато властта пое групировката „Мюсюлмански братя”. През ноември срещу него и още 14 души започна съдебен процес за подстрекаване към убийството на седем демонстранти, протестирали пред президентския дворец на 5 декември 2012 г.
Делото обаче бе отложено за 8 януари заради демонстрации в защита на сваления президент. Междувременно напрежението в страната ескалира и често се стига до сблъсъци на противници и защитници на отстранения президент.
Бебето на годината - принц Джордж
Великобритания, а и светът, имат нов любимец от британското кралското семейство и това е Джордж Александър Луи, първородният син на принц Уилям и херцогинята на Кеймбридж Катрин. Малкият бъдещ престолонаследник проплака в болницата „Сейнт Мери” в Падингтън точно в 16,24 ч. на 22 юли. Бебето е трето в редицата за наследяване на британския трон и получи титлата принц на Кеймбридж, която се дава за първи път в британската история.
Още преди да се роди, малкият Джордж Александър Луи предизвика истинска истерия на Острова. Медиите следяха под лупа изявите на херцогиня Катрин, а бременността й беше основен акцент в новините.
Изписването от болницата на новороденото, както и кръщенето му няколко месеца по-късно също обиколиха световните новинарски емисии. В крайна сметка, истерията около появата на бял свят на малкия наследник със синя кръв донякъде е оправдана. Един ден той може да стане конституционен монарх на цели 16 суверенни държави с общо население от над 140 милиона души.
АВГУСТ
Войната в Сирия
През август в източните предградия на Дамаск е била извършена най-мащабната химическа атака за последните 25 години, включваща ракети, които са разпръсквали нервопаралитичния агент зарин над контролираните от въоръжената опозиция предградия на сирийската столица. Това обяви официален доклад на ООН, но без да разкрива коя от воюващите вече години страни – режимът на президента Башар Асада, или бунтовниците, е виновен за атаките.
САЩ, Великобритания и Франция заявиха, че детайлите за използваните газ и ракети, както и траекторията им доказват, че отговорен е режимът на президента на Сирия Башар Асад. Въпреки това Русия призова западните сили да „не избързват с изводите” и каза, че твърденията че бунтовниците са използвали химически оръжия срещу своите поддръжници, за да провокират интервенция, не трябва да се пренебрегват.
Представяйки доклада, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви: "Това е най-значителното потвърдено използване на химически оръжия срещу цивилни граждани след като Садам Хюсеин използва такива в Халабджа през 1988 година.
Инспектори от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) и ООН посетиха воени обекти в Сирия и започнаха унищожение на оръжията и закриване на обектите. Планът за химическо разоръжаване на Сирия беше предложен от Русия, съгласуван със САЩ и одобрен от Съвета за сигурност на ООН. Той предвижда локализирането и унищожаването на запасите от бойни отровни вещества на режима на Башар Асад под контрола на международната общност.
Страната практически е в състояни на гражданска война, а това предизвиква огромна бежанска вълна. Близо милион сирийци са потърсили убежище в съседен Ливан само до ноември т.г., много от тях са и в Турция. Проблемът засегна и България, като у нас бройката се изчислява на 10 хиляди. Според властите обаче точна цифра е трудно да се посочи, защото сред влизащите през границата има и много нелегални емигранти от други държави.
СЕПТЕМВРИ
Трети исторически мандат за Ангела Меркел
В нощта на 22 срещу 23 септември Ангела Меркел и Християндемократичният съюз /ХДС/ отпразнуваха третата си поред победа на парламентарните избори в Германия. Това бе еднозначен успех за партията, не само заради спечелиените от нея 41,5% от гласовете на избирателите, а и защото успя да пребори Социалдемократическата партия, която дори в коалиция с Партията на зелените събира едва 37,6%. Досега на трети мандат като канцлер са се радвали само легендарните Конрад Аденауер и Хелмут Кол. Победата на Меркел преидзвика широк медиен отзвук, което е напълно очаквано при факта, че тя е определяна като най-влиятелната жена в света и е най-силният политик на Стария Континент. Медиите побързаха да я обявят за кралица на Европа, лепнаха й дори прозвището „Желязната лейди”.
Горчива новина за Меркел бе, че досегашният коалиционен партньор на ХДС, Либералната партия, успя да събере едва 4,8% от вота на германските граждани, при бариера за влизане в парламента от 5%. Така на Меркел се наложи да води преговори за широка коалиция с политическите си противници.
Чак на 16 декември бе обявено, че след дългипреговори Консервативният блок на Меркел и социалдемократите са постигнали споразумение за съставяне на коалиционно правителство.
Социалдемократите получават 6 министерства - 5 министерства, заедно с длъжността министър на особените поръчения, ръководител на ведомството на федералния канцлер получава ХДС, а баварският Християнсоциален съюз получава три министерски поста.
Очаквано Волфганг Шойбле запази поста си на министър на финансите на Германия. Министър на външните работи за втори път в кариерата си ще стане Франк-Валтер Щайнмайер. Той вече бе на този пост в предишната голяма коалиция. Щайнмайер е човекът, който по време на първия си мандат като външен министър изигра една от най-важните роли за освобождаването на българските медици в Либия. Досегашният вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих пък поема министерството на земеделието.
За първи път в историята на Германия военното министерство се поема от жена. Урсула фон дер Лайен стана военен министър, след като досега успешно се справяше с ресори като семейството и труда.
Бившият генерален секретар на ХДС Херман Грьое е министър на здравеопазването, а Йохана Ванка остана министър на образованието.
Мануела Швезинг пое семейната политика, а Айдан Йозугуз е държавен секретар към канцлерството и отговаря за миграцията, бежанците и интеграцията. Тя е първата жена от турски произход, която е включена в състава на германско правителство. Министерството на помощта за развитие се поема от Герд Мюлер. Кабинетът положи клетва на 17 декември.
Майкрософт купува Нокия в сделка за над 7 милиарда долара
Една от най-големите бизнес сделки на годината се случи в началото на септември. Софтуерният гигант "Майкрософт" (Microsoft) обяви, че придобива основната дейност на производителя на мобилни телефони "Нокиа" (Nokia) за 7.2 млрд. долара (5.44 млрд. евро). "Майкрософт" ще плати 3.79 млрд. евро за бизнеса с устройства и услуги и ще даде допълнително 1.65 млрд. евро за патентни лицензи, се казва в съобщението. В допълнение "Майкрософт" ще разчита на картографските услуги на "Нокиа". Очаква се сделката да бъде завършена през първото тримесечие на 2014 г. С финализирането на сделката около 32 000 служители на "Нокиа" ще преминат към "Майкрософт".
"Нокиа" и "Майкрософт" започнаха партньорството си в началото на 2011 г., след като финландската компания използва операционната система на "Майкрософт" – Windows Phone в смартфоните си.
Финландският производител дълго време бе доминираща сила на пазара на мобилни телефони, но загуби пазарен дял с възхода на смартфони като iPhone на Apple и устройства с мобилната операционна система Android на Google.
ОКТОМВРИ
Американското правителство спря работа
На 1 октомври част от администрацията на американското правителство спря работа за пръв път от 17 години, защото двете големи партии в парламента не можаха да се споразумеят за финансирането на държавата. Повече от 700 000 държавни служители излязоха в принудителен неплатен отпуск.
Спирането на дейността на правителствените служби за две седмици е струвало на американската икономика 24 млрд. долара, според оценка на рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" (Standard & Poor's).
На 17 октомври Палатата на представителите на Конгреса на САЩ одобри компромисния проектобюджет, позволяващ повишаване тавана на бюджетния дефицит. По този начин избегнаха техническия дефолт, т.е. обявяване на състояние в несъстоятелност. Това позволи да бъде възобновена и работата на правителствената администрация.
НОЕМВРИ
Ядрена сделка с Иран
Историческа ядрена сделка сключиха Иран и шест световни сили в Женева на 24-ти ноември след няколко дни преговори. Сделката представлява и първа голяма стъпка напред в отношенията между Иран и Съвета за сигурност на ООН, заедно с Германия, след години на безплодни договорки.
Постигнатото споразумение с Великобритания, Германия, Китай, Русия, САЩ и Франция предвижда ислямската страна да получи правото да обогатява уран, но само до 5 процента, а запасите от суровина над тези нива – тоест до 20 процента, ще бъдат унищожени, както и на съоръженията, необходими за обогатяване над договорената граница. Държавата е дала съгласие и на внезапни проверки в ядрените й обекти в Натан и Фордо и да спре строежа на реактор в Арак. За сметка на това шестте световни сили ще смекчат санкциите в търговията със злато, петролни продукти и автомобили. Ислямската република получава 7 млрд. долара под формата на облекчаване на санкциите, от които 4,2 млрд. долара ще са директен трансфер на приходите от продажбата на ирански петрол.
Договорката бе приветствана от европейските институции, от президентите на САЩ, Франция и Великобритания, от външните министри на шестте световни сили, както и от основния съюзник на Иран – Сирия, но бе разкритикувана от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Сделката е валидна шест месеца, след които би трябвало да има по-голямо споразумение.
Euromaidan - "за" проевропейско развитие на Украйна
Продължаващите протести в Украйна , известни като Euromaidan, започнаха в нощта на 21 ноември 2013 г. Отказът на украинското правителство, начело с президента Янукович, за подписване на Споразумение за асоцииране и всеобхватно споразумение за свободна търговия с Европейския съюз, презивика масирано обществено недоволство и проевропейски протести. Обхватът на демонстрациите еволюира към призиви за оставката на правителството, импийчмънт на президента и предсрочни избори.
Ескалацията на насилието в ранната утрин на 30 ноември от страна на правителствените сили и спецчастите "Беркут" вдигна сериозно напрежението в Киев, а страната на практика е пред гражданска война. На няколко пъти се събраха близо милион демонстранти, а всяка нощ по улиците на столицата на Украйна се строят барикади и ограждения.
Според редица икономисти, журналисти, общественици и политици зад отказа за проевропейско развитие прозира образът на руския президент Владимир Путин, който планува да превърне Украйна в част от изграждания митнически съюз в бившето съветско пространство. На фона на безредиците в цялата страна, Западът започва все по-явно да изразява подкрепа за исканията на украинската опозиция.
ДЕКЕМВРИ
Отиде си символът на мира Нелсън Мандела
На 5 декември на 95-годишна възраст си отиде бившият южноафрикански президент Нелсън Мандела. Наричан от сънародниците си "Мадиба", той е първият чернокож президент на РЮА и носител на Нобеловата награда за мир за 1993 г.
Мандела оглавява борбата на чернокожите срещу расисткия режим на белите, опитали се всячески да институционализират сегрегацията в Южна Африка. Прекарва между 1964 и 1990 г. общо 27 години в затвора.
Зад решетките той се превръща в символ на свободата заради опълчването си срещу потисничеството над народа му. Протести и концерти по цял свят призовават за неговото освобождаване. То става факт през 1990 г. с решение на президента Фредерик де Клерд, а двамата с Мандела през 1993-а получава Нобеловата награда за мир.
Представлявайки партия Африкански национален конгрес (АНК), от 1994 до 1999 г. Мандела е първият президент на новата "разноцветна" държава.
Над 90 световни лидери се събраха в Йоханесбург за поклонението на Мандела на 10 декември. Церемонията беше наблюдавана от 95 хиляди души на стадиона Совато и на екрани на още три стадиона в страната, както и на десетки екрани в страната. Южноафриканският народ се сбогува със своя водач с много танци и музика.