35 години списание „Икономика“

През тази година списание „Икономика” става на 35 години – казваме това и си даваме сметка колко бързо лети времето. Защото сякаш вчера отбелязахме 30-годишнина. Зад гърба ни са още пет години, в които списанието доразви своята успешна формула на съществуване като високо ценена от бизнеса медия.

Памет за събитията

Хроникьор на голямата промяна – така може да наречем това икономическо издание, създадено малко преди 10 ноември 1989 г. Чрез него може да проследим как икономиката в България е минавала през своите трудности и трансформации, докато се почувства способна да мери ръст в глобалната конкуренция. През годините списанието се научи с хладен ум и горещо сърце да отразява развоя на ключовите за икономиката процеси. На неговите страници се оглеждат успехите на редица български предприемачи, но и световни колоси в бизнеса. Изданието преминава през редица изпитания: няколко пъти смяна на собствеността, години на тежки икономически кризи, пандемия, цифровизация, която обаче не го остави назад в историята, а го прави по-гъвкаво и навярно по-дълговечно с хартиената си версия. Двумесечното списание „Икономика”, което сега е отчасти двуезично, продължава напред.

Мистър и Мисис Икономика

Конкурсът „Мистър и Мисис Икономика” продължава да е най-приятният момент в годината за всички онези, които най-силно спомагат за развитието на българската икономика. Първоначално е било съвсем естествено големият приз да се дава на учени и на хора, заемащи ключови позиции в управлението на страната, чиито решения силно влияят на развитието на българската икономика, но от години насам отличията за особени заслуги отиват при индустриалци, предприемачи и банкери.

Заедно

Залагаме на доброто партньорство – с предприемачите и инвеститорите, с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), с институциите. Убедени сме, че когато целите са общи – постиженията са по-големи. Обратната връзка от нашите възторжени читатели показва, че списанието намира точните теми, от които те черпят идеи и вдъхновение за своята работа. Екипът на сп. „Икономика“ благодари на верните почитатели, рекламодатели, поддръжници, както и на всички, които допринасят за създаването на стойностното съдържание на изданието, тъй като всички заедно градим нашето общо по-добро утре.

Зарина Генчева, управляващ директор на „Метрореклама“, Мисис Икономика 2022:

Изданието се превърна в институция

С изключителна трепет разгръщам хартиеното списание „Икономика“. Хартията е най-дълговечният материал, носител на знанието. Вярвам, че написаното на хартия остава, и с това списанието е още по-ценно. Когато го видя на бюрото си, то активира всичките ми сетива и провокира любопитството ми към съдържанието вътре.

Създадено малко преди Голямата промяна през 1989 г., самото списание е носител на промяната. През годините то се превърна в институция – със съдържанието, което предлага, и с наградите, с които всяка година удостоява най-заслужилите в бизнеса. Да оцелее в тези турбулентни времена означава, че и самото издание е успявало да намери верния тон към своята промяна.

Щастлива съм с приза „Мисис Икономика 2022“. Това отличие ми донесе още по-голяма увереност в собствените ми сили.  Двамата с Димитър Цоцорков сме последните носители на статуетката „Рибаря и златната рибка“ при живия ѝ създател Ставри Калинов. Това за мен е знак колко важна е традицията и умението да я надграждаш, като приемаш житейските факти, които връхлитат.

Моят ключ към успеха е много екипна работа, и всичко, което постигам, е чрез екипа, в това число сме екип с нашите клиенти и партньори. Стремежът ни е ситуацията да е винаги печеливша и за двете страни.

Никола Добрев, бивш председател на Съвета на директорите на КЦМ 2000 АД, Мистър Икономика 2015:

Нека има повече отличия за реалната икономика

Списание „Икономика“ дава разнообразна информация за българската икономика, за световната икономика и адаптирането на световните тенденции към нашите условия. То е насочено към българския бизнес, който ползва опита на световната икономика. Харесва ми, че изданието стои на дистанция от чистата политика, в която политиците опитват да се издигат по „стълбата“ на Христо Смирненски нагоре, а икономиката често остава на заден план.

Конкурсът е много на място, особено с идеята за „Рибаря и златната рибка“. Следя го и ми се ще сред носителите на отличия да са повече представители на реалната икономика, чийто фундамент са машиностроенето, металургията, минното дело, земеделието и други сегменти, които дават устойчивост. Пазарите са важно нещо и в КЦМ 2000 тръпнем какво предстои през 2024-а в условията на военните кризи и разбитите пазари.

Сред младите предприемачи сигурно има такива, които заслужават дори на 25 да станат Мистър или Мисис Икономика. Вярвам, че си струва риска толкова рано да бъдат отличени. България има шанс за развитие във всички икономически области, но се нуждаем от умно управление в политически и икономически план, което умело да превръща нашата икономика във все по-експортно ориентирана. 

Образованието у нас се нуждае от особено внимание, то трябва да създава качествени хора с хъс да развиват индустрията и да осъществяват себе си. Акцент трябва да се сложи върху изграждането на средните кадри, които имат важна функция в изпълнението на всяка една дейност. От тях се очаква да изпипат много неща със своите ръце. Висшисти има достатъчно, друг е въпросът на каква висота е подготовката им. Има очаквания изкуственият интелект да реши много проблеми, като например замени работниците, но това време е още далеч.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.