Банките инвестират в ефективност и стабилност

- Г-н Панайотов, за XXI път връчихте наградата "Банка на годината". С какво можем да отличим последната класация от предходните 20?

Нямаше радикални промени. Когато кризата връхлетя България направихме промени във вътрешното тегло на критериите. По-точно в методиката за определянето на призовете в различните категории.

В началото на кризата определен превес във вътрешно тегло имаха критерии като пазарен дял и динамика на развитие. Сега всички вътрешни тегла са изравнени, тъй като банките в момента не завземат агресивно пазарен дял и не на всяка цена. Не инвестират и много в динамика на развитието, а по-скоро в ефективност, в задържане на пазарния дял и най-вече в стабилност.

Всяка година се опитваме да направим някоя малка иновация и тази година дадохме награда "Банков бранд на годината", която спечели Банка ДСК. По този начин се опитахме да измерим тежестта на банковия бранд и мисля, че ни се получи.

Резултатът доказа близката позиция на клиенти и представители на бранша, че брандът, който спечели действително има много преимущества, като най-важното е, че е най-старият в България. Позициите в подреждането на брандовете на първите пет банки са много близки, което означава, че се инвестира сериозно в марката.

- В коя категория борбата беше най-ожесточена?

В категория "Ефективност". В категория "Пазарен дял" резултатите също са много близки – там традиционно има 2-3 банки, които се редуват за спечелване на приза.

Силно сближени бяха и резултатите в "Банка на "Тайния клиент", което означава, че имаме група банки, не само големи, които инвестират в обучение, методика, техника и специална програма за работата във фронтофисите. Това е изключително важно и се доказва от сближените резултати.

- Сигурно имате любима категория. Коя е тя?

"Банка на "Тайния клиент". Любима ми е по две причини. Едната е, защото аз съм я измислил, а втората, защото самата система на "тайния клиент" е много интересна. Вероятно и тук има ниско ниво на субективност, защото живи хора изпълняват ролята на таен клиент, но е интересно.

При проучването бяха посетени близо 500 банкови клона.

- Променя ли българският потребител на банкови продукти и услуги своите изисквания към банките? Станал ли е по-взискателен?

Маркетинговите изследвания в категориите "Банков бранд на годината" и "Банка на "Тайния клиент" показват, че изискванията на клиентите растат.

Това е обяснимо. На пазара има много банки – повече от нормалното съотношение на банковите институции към население в ЕС. Това изостря конкуренцията и дава възможност на клиента да повиши изискванията си.

В голяма част от банките липсва състезателен елемент откъм нива на лихви, защото стойностите са изключително близки - с 1-2 изключения при депозитите. Затова основната конкуренция е при работата с клиента – да го спечелиш, да му предложиш услугата по привлекателен начин, да го накараш да се почувства специален.

- Тази година за събитието дойде величина от ранга на проф. Лешек Балцерович. Кое е най-важното послание, което отправи полския икономист и политик към банките и към цялата ни икономика?

Наистина е невероятна величина. И жива легенда, както го наричат. По мое наблюдение Лешек Балцерович е съчетание от експерт, политик, интелектуалец и човек с огромна енергия. Тези 4 неща като се съберат на едно място се получава взривоопасна смес. Уникална личност!

Той се въздържа да говори за банките, защото не познава в детайли сектора. Но две неща, които каза ми направиха много силно впечатление. Те са базирани на плана "Балцерович", който оказа изключително позитивен ефект върху полската икономика.

Първото, което посъветва е да се направи такава законодателна рамка и да създадем такъв тип обществени отношения, че да не бъде позволено на политиците да дават бизнес, да разрешават бизнес и да решават на кой да дават бизнес. Нещо, което в България е различно. Това за мен е изключително важно и е основополагаща теза на неговата теория.

Второ – той ни поздрави за макрорамката. Логичният въпрос е "защо сме отличници като макрорамка, но сме най-бедните в ЕС? Нормална ли е тази разлика"? Той каза – да, нормална е, но трябва да се водят политики, които да сближат разликата. В България няма човек, който да отговори, че тази разлика е нормална.

- Кое беше най-специфичното в дейността на банките през миналата година?

Не мога да отлича нещо. Банковата система е в една и съща ситуация вече няколко години. Тя се характеризира с две думи – стабилност и много малък ръст.

Стабилността има много висока цена – непрекъснато нарастване на провизиите, непрекъснато влошаване на кредитния портфейл (т.нар. "лоши кредити"), намаляване на печалбата и нетния доход.

Често съм питал експертите докога може да продължи ръста на провизиите, които тежат на банките. До момента нямам отговор.

- С какво се отличават българските банки от финансовите институции в ЕС и Еврозоната – само със стабилност и нисък растеж ли?

Аз съм убеден, че нашите банки са по-стабилни от тези в ЕС и Еврозоната. Прякото доказателство за това е, че от 2008 г. досега функционират съвършено нормално без да заплашат състоянието на българската икономика или на клиентите, както и без нито един лев външно нисколихвено финансиране.

Това означава, че българската система е изключително стабилна – нещо, което не важи за редица европейски банки, сред които и гиганти в бизнеса, в които се наляха милиарди евро, за да бъдат спасени.

- А защо, макар и рядко, се появяват коментари, че стабилността е само на хартия?

Няма как да се отговори на подобни коментари. Ако стабилността е само на хартия една банка би трябвало да рухне – нещо, което не се вижда.

Българите имаме особеност в националния характер да се съмняваме във всичко и в последните години тази черта на характера се засилва. Не казвам, че е лошо, защото я има и приказката "парен каша духа".

Всички сме преживели кризата през 1996-97 г. Затова в момента всички сме внимателни и предпазливи. Българските банкери се държат изключително отговорно. Голяма част от тях са работили в системата и по онова време и са се опарили. Никой не иска това да се повтори нещо подобно, защото ефектът ще е лавинообразен.

Аз не виждам опасности. Особено на фона на данните, които предоставя БНБ. Да, 1/3 от банките бяха на счетоводна загуба през миналата година, но такава е икономическата ситуация.

- Какво помага и какво спъва банковия бизнес в българска среда?

Банковият бизнес е функция на икономическия процес. Ако има растеж на икономиката, моментално ще има ръст и на банковите резултати – като се започне от кредитирането колелото ще се завърти. И обратно.

Не може само един сектор – експортния, да е в сравнително добра ситуация и само това да оказва цялостно позитивно влияние върху банковия сектор.

Кредитирането през миналата година нарасна минимално, благодарение на заемите за фирми. Резултатите са символични, което идва от символичния ръст и на Брутния вътрешен продукт. Ръстът на икономиката обаче трябва да е поне 3-3.5%, за да се окаже благотворно влияние и за ръста на банковия бизнес.

- Какво можем да очакваме от банковата система в България през 2013 г., вземайки под внимание и изминалата половина на тази година?

Не се очаква драстична промяна. За да се промени нещо в банковата система трябва да се промени нещо в икономиката. Аз обаче не го вижда. Ако сега се състои българският вариант на плана "Балцерович" той ще даде резултат след 20 години. Моментът е изпуснат.

Няма основание да се очаква нещо по-различно при банките. Може да станем свидетели на консолидация, но тя няма да е вътрешно инициирана, а резултат от голяма международна сделка.

От гледна точка на активност и резултати очаквам запазване на показателите, което може да се оцени и като успех на фона на ситуацията в Европа.

- Какво ново сте замислили за "Банка на годината" през следващата година?

В момента мислим различни варианти. Най-вече как да надскочим себе си, след като тази година много вдигнахме летвата с гост като Лешек Балцерович.