Искаме да превърнем България в свободна територия за Wi-Fi

Г-жо Паси, защо точно в България се провежда Регионалната конференция „Цифровата Програма за Европа : реалност или все още предизвикателство”?

А защо не в България? Защо такива неща да не се случват в България? На мен някак винаги ми е липсвал разговора за бъдещето. Ние все още стоим в много по-голяма степен фокусирани върху нещата, които бяха нашия живот по време на преговорите.

Да, но вече сме държава член на Европейския съюз. При това 5 годишен член на ЕС. Наистина крайно време е като общество да заживеем с големите политики на съюза, политиките, които дават бъдеще. Политиките, които дават работни места, носят инвестиции, грамотност на нашите млади хора. Затова имах желание Нели Крус да дойде в България. Защото тя е комисар, който говори само за бъдещето. Нищо, че е на 70 години. Вие чухте нейната реч. Тя е човек, който е абсолютно в крак с новите технологии, който ги промотира активно. Тя е човек, който се вълнува какво се случва с нейните деца и внуци и който наистина вярва, че инвестицията в нови технологии в момента е най-голямата гаранция за излизане от кризата. И всъщност колкото повече държави го разберат, толкова по-лесно ще се справят с кризата. Много ми се ще и в България да положим усилия в тази посока.

Преди години имахме име на държава, силна в областта на информационните технологии, на изчислителната техника, в български научен институт беше създаден първият прототип на малка изчислителна машина и компютър. Сега европейският комисар Нели Крус ни критикува, че сме сред последните по проникване на интернет.

Ние сме доста противоречив пример, когато  говорим за цифровия дневен ред и къде стоим сред другите европейски държави. За съжаление за една голяма част от показателите, по които Европа мери членките, ние сме както обикновено в края на класациите. Един от тези показатели спомена и Нели Крус. Очевидно той е за нея причина за безпокойство. Това е относително високия брой хора, които никога не са използвали интернет – това са 46% от българите.

Обръщам внимание – 46 процента, а не 50. В същия момент има показатели, по които стоим добре. Например в България има доста високоскоростен интернет и вие можете да направите сравнение, че тук много по-лесно се свързваме, отколкото една държава като Холандия, от която идва Нели Крус.

Това Нели Крус го знае, но тя си дава сметка, че броя на хората, които никога не са получили облага от това, че ползват интернет, е достатъчно висок, за да се помисли как можем да се погрижим за това.

Иначе  безспорно е много впечатляваща за Европейската комисия нашата инициатива да превърнем България в свободна територия на безжичен интернет и аз смятам, че в това отношение много от държавите могат да се поучат от нас. Само в последните няколко години благодарение на сътрудничеството, което имахме с частния сектор, в лицето на Виваком, открихме 3000 места в България, където всеки от нас може безплатно да ползва безжичен интернет. Каква по-голяма гаранция от това, че можем да комуникираме, да имаме достъп до информация, да бъдем едни пълноценни граждани на 21 век. Ще ми се тази инициатива да се разраства още много. Ще ми се толкова да се разрасне в България, че да бъде добра основа да поискаме да се случи и в цяла Европа. Всъщност това, което ние мислим в ПАН Европа и в Атлантическия клуб е да предложим  европейска гражданска инициатива, която да превърне всички публични места в Европейския съюз в свободни зони на безжичен интернет. И в този момент се радваме на симпатията на много от хората, с които сме дискутирали, включително и на самата Нели Крус.

Широколентов достъп до интернет в най-отдалечените селски райони. А там закриваме училища. Не влизаме ли в дисонанс?  Кой ще сърфира?

Знаете ли, аз гледам на интернет като средство да се справим и с обезлюдяването. Защо трябва да откриваме едно училище за две деца, ако те могат по интернет да получават информацията и да се обучават? Така че, точно обратното – трябва да се разсъждава по обратния начин. Зная, че за големите компании няма голям стимул да инвестират в изграждане на тези системи до най-отдалеченото място. И ето тук се намесва Европа. Там, където бизнесът няма интерес да инвестира, ще инвестира Европа. 20 млн. евро са отделени от ЕС и българското правителство трябва да ги инвестира в изграждане на такава инфраструктура до най-отдалечените места. Това не е нещо ново. По-голяма част от държавите членки вече го правят. И те виждат как тези региони разцъфват. Затова ми се иска това да се случи и тук.

Нели Крус каза, че 40 млрд. евро ще отдели Европа за иновации в цифровите технологии. Нашите учени и специалисти ще получат ли от тези пари?

Зависи от тях. В момента има 580 европейски учени, които са били финансирани, и то значително, заради своите изследвания и нито един български. Зависи от самите учени дали те са конкурентни да предложат продукт, който да получи финансиране. От 2014 до 2020 г. се създава така нареченият „Хоризонт 2020”, в който ще се отделят парите за инвестиции в иновациите, в нови открития, в нови технологии, в малки и средни предприятия, които са иновативни. Ето, натам трябва да насочим усилията си. Затова е много важно, че тази конкуренция се случва днес тук. Тя може да има и подготвителен характер да информира българския бизнес какво точно да прави, накъде точно българските учени да насочат усилията си и ние като държава в крайна сметка да спечелим повече. Нещо повече. Много голяма е темата за образованието и как нови технологии могат да променят училищата и университетите. Аз истински благодаря на Нели Крус, че прие поканата ми да я заведа в едно обикновено българско държавно училище, което въпреки ограничения финансов ресурс, въпреки малките заплати, практически е намерил един екип, който смело въвежда новите технологии.

Какво правят те, какво показаха?

Показаха прекрасна техника, при която децата от 1 до 4 клас учат забавлявайки се. Учат математика и български по начин, който ги прави по-екипни, по-мотивирани, по-концентрирани. Аз наистина бях впечатлена, че българско училище, за което аз лично не бях чувала, въвежда тази практика. Това е 137 училище. Самата Нели Крус беше толкова развълнувана от срещата с тези деца, че ги покани да посетят Европейската комисия и нея самата в близките месеци. Всъщност инвестицията в младото поколение, в ограмотяването е особено важно, защото както самата Нели Крус каза, 90 процента от кадрите, които си търсят работа, трябва да имат компютърни познания и умения. Към 2015 г. 700 000 свободни работни места ще бъдат на европейския пазар и всички държави ще се състезават техните младежи да ги вземат. Ние готвим ли нашите ученици, нашите 15-годишни днес, които утре ще бъдат естествената работа сила на Европа?  Това са много големи въпроси, които се надявам да намерят отговори на конференцията.

Как върви според вас електронното правителство?

Смятам, че и министърът Ивайло Московски, и зам.-министърът Валери Борисов са много амбицирани нещо да се случи. Разбира се, притеснявам се, че изборите са другата година и това винаги разсейва нас, политиците, от важните теми. Но лично аз смятам, че ръководството на министерството на транспорта си е поставило като много висок приоритет целия цифров дневен ред на Европа. Всъщност в много голяма степен те са причина за тази конференция. Ако от нея последва нещо, то това означава, че сме направили успешно събитие в България.

Какво означава европейски цифров шампион?

Това означава посланик на новите технологии. Това са хора, които са различни от правителствените институции на държавите-членки на ЕС, които могат да говорят за новите технологии, да бъдат мост към гражданското общество, към бизнеса и да свързват тези сектори с Европейската комисия. Това са хора, които допринасят за изпълнението на цифровия дневен ред на Европа във всяка държава. Очевидно, че нашия опит със Солом в налагането на единно зарядно устройство за телефоните, както и инициативата за свободен Wi-Fi е направило впечатление на комисията и предполагам, че това е част от причината човек като мен да бъде номиниран за посланик на новите технологии. Някак си, ако мога да запаля хората и да им покажа, че те ако имат добри идеи, може би от реализацията ги дели една крачка, това би било успех. Отварям една скоба, че в България има уникални млади хора, които се занимават със стартиращ бизнес в новите технологии. За мен шокът беше, че голяма част от тях са анонимни. Но това са хора, които са направили своя бизнес през своите идеи.

Докъде стигнахте с общото зарядно устройство?

Вече е факт и от януари 2011 г. е европейска политика, така че всички компании вече го произвеждат.