Караджова: Трябват стимули за пестене на вода
Домакинствата ще имат 300 лева повече за година, ако не ползват найлонови торбички, изчисли екоминистърът
~ 3 мин.
Трябва да има стимули за хората, които пестят водата, а който ползва повече за разкош, може да си позволи да плати повече, защото резерви за пестене на вода има. Това мнение изрази в предаването „Седмицата" на Дарик министърът на околната среда и водите Нона Караджова в коментар на идеята за въвеждане на двустепенна система за плащане на водата.
Подобна идея се лансира от края на миналата година като възможност за опазване на природния ресурс. Тя предвижда да се въведе лимит, до който хората ще плащат водата на една цена, а над него тя ще е по-скъпа. Министърът посочи, че е въпрос на анализи какъв да бъде този лимит и даде за пример Израел, където прагът е 3,5 куб. м вода на човек месечно. Това разделение би могло да се въведе чрез формирането по нов начин на екотакса, която и в момента се плаща, като влиза в цената на водата. Нона Караджова посочи, че ако се постигне консенсус, идеята може да се въплъти в законови текстове.
Необходимите инвестиции във водния сектор в зависимост от качеството на услугите, които трябва да получим, варират от между 12-13 млрд. до около 40 млрд. лв. Тези цифри са залегнали в изготвяната водна стратегия на страната. Предвижда се са следващия програмен период 2013-2020 година България да поиска 6 млрд. лв. от еврофондовете за водния сектор.
Водната стратегия до 2035 година, която се разработва от екоминистерството, обхваща първо, водите като природен ресурс. Втората тема са съоръженията във водния сектор, което включва освен съоръженията за водоснабдяване и канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, съоръженията за защита от наводнения, отводняване, напояване, хидроенергетика.
Министър Караджова обясни, че е направена както „диагноза" на водния сектор в страната сега, така и прогноза за след десетилетия. Анализите са показали, че въпреки световната тенденция за проблеми с водните ресурси, нашата страна е сравнително добре обезпечена. В дългосрочна перспектива условно може да се каже, че проблеми с водата могат да възникнат в Югоизточна България, Изночнобеломорския регион, по-скоро Черноморското крайбрежие, но и там наличните водни ресурси са два пъти повече от това, което се планира, че ще се потребява след 25 години.
По отношение на екотаксата за полиетиленовите торбички Караджова обясни, че първоначалният вариант е бил тя да е еднаква за всички торбички независимо от дебелината. Впоследствие от бранша са предложили отсрочка от година, в която да се изградят системи за връщане на торбички, тяхното събиране и други мерки. Екоминистърът каза, че това не се е случило и затова се „преминава към вариант Б" и от октомври се въвежда екотакса за всички полиетиленови торби, а досега тя беше само за тези с дебелина до петнадесет микрона.
Министърът пресметна, че при въвеждане на таксата, ако се ползват торби за многократна употреба от плат например, едно домакинство, което потребява около 1000 торбички годишно, ще спести 300 лв. през първата година и 400 лв. през следващата. „На никого няма да се понижи социалният статус, това ще ни приучи да мислим за околната среда", смята тя.
Караджова посочи, че е дадено предложение за промени в Закона за административните нарушения и наказанията да се въведе обществено полезен труд като мярка срещу хора, които замърсяват. Тя посочи, че настоящият закон е остарял и трябва да бъде променен. В документа, който е от 1966 година, предвидените наказания са глоба, временно лишаване от правото на упражняване на определена дейност, тоест да се затвори цех например и третата санкция е обществено порицание.
Предлага се първите две възможни санкции да се запазят, а третата да бъде заменена от обществено полезен труд. „Сигурна съм, че общините могат да организират в случай на постановяване на такова наказание съответно да се организират места, където могат да се включат за почистване хора, има бол такива места и в градовете, и извън градовете и мисля, че една такава мярка ще е доста възпитателна особено за младежите", каза тя. Министърът посочи, че е проведено проучване чрез интернет страницата на екоминистерството и е имало широка обществена подкрепа за подобна мярка.
