Корпоративният сектор се активизира в дарителството
Търговските вериги, производители, малки фирми и физически лица дариха продукти и парични средства за пострадалите в Мизия, разказа пред Economic.bg председателят на БЧК Христо Григоров

- Г-н Григоров, какво е положението в Мизия в момента и какво прави БЧК по въпроса?
Положението в Мизия един месец след сполетялото го бедствие е изключително тревожно - 141 къщи са или срутени от водата или предстои да бъдат съборени, тъй като са негодни за живеене, 427 сгради се нуждаят от ремонт и основна дезинфекция, т.е. само в Мизия сериозно са пострадали 568 домакинства, в Бяла Слатина - 506 домакинства и 499 къщи очакват ремонтиране. По тротоарите и по улиците на града е изнесено негодно за употреба имущество, което няма кой да извози. Пострадалите, чиито къщи са срутени, живеят засега при свои близки или в детската градина. Очаква се фургонното селище, но то не може да реши проблема на хората. Те нямат и храна, водата не става още за пиене и готвене.
БЧК продължава подпомагането на населението, като осигурява финансови средства от набраните по кампанията за закупуване на продукти за приготвяне на топла храна от военно-полевата кухня. До преди няколко дни в пункта на БЧК в Мизия се раздаваха от доброволци на организацията пакетирани трайни храни за директна консумация - хляб, консерви, лютеница, бисквити, кроасани, макаронени изделия, ориз, боб, захар и др. Още в първия ден след наводнението БЧК отблокира бедствения си резерв и предостави одеала, спални комплекти, дрехи, обувки и всичко необходимо за спешно подпомагане на пострадалите.
- Колко доброволци има в БЧК и достатъчно ли пристигнаха, за да помогнат на хората в беда?
Силата на нашата организация е в хилядите ни доброволци в цялата страна, а те са над 20 000 души. Те помагат на различни групи нуждаещи се - на възрастни и болни хора, на социално слаби, на уязвими деца, на пострадали при бедствия и катастрофи. БЧК има доброволни екипи за работа при бедствия, аварии и катастрофи, в които членуват над 450 специално обучени доброволци. В Мизия работиха повече от 60 доброволци, които се сменяха през този месец.
- Бизнесът притече ли се на помощ на хората в Мизия? Как, по какъв начин?
При последните ни благотворителни кампании се наблюдава активизиране на дарителството сред корпоративния сектор. За нас това е изключително важно, защото българският бизнес вече има нагласи за осъществяване на социалноотговорна политика, която разбира се, помага и за разширяването на техния пазар и за подобряване на публичния имидж. Надяваме се, че все по-широкото участие на корпоративните компании в дарителските акции е и благодарение на високото доверие, което те имат към една изключително сериозна и стабилна институция като Червения кръст. Прозрачността и отчетността на кампаниите, благодарение и на изградените обществени съвети, е гарант за корпорациите, че дарените средства действително ще бъдат до стотинка справедливо предоставени на нуждаещите се уязвими групи. БЧК не отделя нито един лев от дарените средства за покриване на разходи за транспорт, заплати и др.
Търговските вериги дариха пакетирани храни, бутилирана вода, дълготрайни консерви и парични средства. На всеки призив на БЧК от какво най-много се нуждаят пострадалите, българските производители и търговските вериги откликваха светкавично и адекватно. Получени бяха и материални дарения от малки фирми, които са от този регион.
- Имаше ли съдействие от държавните институции?
БЧК като част от националния план за действия при бедствия, аварии и катастрофи работи в координация и сътрудничество с всички държавни институции, включени в плана и имащи отношение към този проблем. И при бедствието в Мизия беше така. Нашите екипи, които бяха там още от първите часове на бедствието, работеха заедно с представителите на ПБЗН, на Българската армия, на охранителна полиция, жандармерия, ВМА.
- Как се осъществяват акциите по събиране на дарения за пострадалите и българите склонни ли са да даряват?
Първо, в зависимост от степента на бедствието и броя на пострадалите, обявяваме национална благотворителна кампания, която набира средства по няколко начина. Благодарение на доброто ни партньорство с мобилните оператори ние имаме предоставен от тях единен кратък бедствен номер 1466 за изпращане на дарения чрез SMS. Откриваме специална банкова сметка, а за по-голямо удобство на желаещите да даряват има опция на интернет страницата на БЧК за on-line дарения, което е лесно и достъпно и за живеещи в чужбина.
Даряват всякакви хора. Продължава тенденцията индивидуалните дарения да са предимно от хора със средни и по-ниски доходи. Ако се прегледат списъците на нашите дарители, които всекидневно актуализираме в интернет страницата на БЧК, ще се види колко много хора са превели по 20, 30, 40, 50 лв. Тези хора го правят наистина от сърце, много от тях фигурират в почти всички списъци на дарители през последните няколко години. В случая с Мизия се наложи да обявим и апел към производители и търговски вериги за пакетирани трайни хранителни продукти и вода. Благодарение на съпричастността в нашия пункт бяха доставени хиляди килограми храна и тонове вода. И всичко се проверяваше за годност от Агенцията по безопасност на храните.
- При подобни ситуации на бедствия как действа вашата организация?
БЧК има разработен план за действие при бедствия, аварии и катастрофи, съобразен с участието ни в Националния план и с изискванията на нашата международна организация. Веднага се свиква Оперативния щаб под ръководството на председателя на организацията, отблокирват се запаси, обучени екипи заминават за мястото на бедствието, обявява се кампания, активират се структурите ни по места, каквито имаме във всеки областен град.
- В какво се изразява международното сътрудничество в рамките на глобалната организация?
В зависимост от мащаба на бедствието и броя пострадали хора БЧК се обръща за помощ към своята Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Това се прави на базата на анализ и оценка на щетите на място. Разработва се оперативен план за спешни действия, който се изпраща за одобрение във Федерацията. Преди няколко дни получихме одобрение и превод на 272 000 швейцарски франка за подпомагане на пострадалите със строителни материали, хигиенни материали и кухненски прибори.
- Какво може да се направи за популяризиране и регламентиране на доброволчеството в България?
Трябва да се създаде най-после Закон за доброволчеството, който да регламентира и правата, и задълженията им, както и техните отговорности и отговорностите на работодатели и държавата към тях. БЧК има за своите доброволци създадена от години нормативна уредба, по която работи. Непрекъснато обучава доброволците си и когато трябва да работят на терен, те знаят какво да правят, как да са екипирани, какви пособия да носят, как да действат. Нашите доброволци са застраховани. Желанието на много хора спонтанно да помагат при последните бедствия показа колко не е уреден нормативно въпросът с доброволчеството в България - имаше уволнени от работа или наказани, имаше опасност за живота на доброволци, влезли да разчистват къща в Аспарухово, която всеки момент можеше да се срути и др.
- Достатъчна ли е подготовката за действие по време на бедствия и аварии на населението и особено на по-младата част от него?
Не е съвсем достатъчна. Ние имаме подписано споразумение с МОН и обучаваме в училище децата за реакция при бедствия, аварии и катастрофи. Обучаваме ги и как да окажат елементарна първа долекарска помощ на пострадал. Но мислим, че това не е достатъчно. Опитваме се да създаваме и информационни материали и да ги разпространяваме сред населението, за да знаят хората какво поведение да имат при възникнало бедствие, какво да имат приготвено за взимане и накъде да тръгнат. Работим по програми за превенция и подготовка на уязвими групи хора за реакция при бедствия - възрастни, хора с увреждания и др.