Участък от „Хемус“ не е магистрала заради стара технология

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) не планира проектни и/или строителни дейности за преустройство на 2.6-километровия участък от автомагистрала „Хемус“, така че да придобие истински магистрален габарит. Участъкът е част от трасето край Правец, построено още през 90-те години. Отсечката обаче не отговаря на стандартите за автомагистрала, тъй като е изградена без задължителната аварийна лента, а скоростта е ограничена до 90 км/ч.

Оказва се, че проблемът е в старата технология на строителството, което не е позволявало разширение на пътя.

Това става ясно от отговор на министъра на регионалното развитие Иван Иванов (БСП) до народния представител Любен Иванов (ПП-ДБ).

Според официална информация, която народният представител е получил от АПИ, участъкът е въведен с организация на движението, която го класифицира като път от по-нисък клас.

Проблемният сегмент се намира между км 54+600 и км 57+200 на „Хемус“, т.е. преди Лот 0 (между Ябланица – Боаза). Според писмо от председателя на Управителния съвет на АПИ до народния представител, трасето не отговаря на стандартите за автомагистрала поради липса на аварийна лента и ограничени напречни габарити.

В резултат на това, за този 2.6-километров участък е въведена постоянна организация на движението със статут на четирилентов скоростен път. Участъкът е обозначен със знаци Д6 „Край на автомагистрала“ и В26 „Забранено движение със скорост, по-висока от означената (90 км/ч)“. И това при положение, че максималната допустима скорост за скоростен път е 120 км/ч. Народният представител подчертава, че това създава неудобство и объркване у шофьорите, пътуващи по цялата автомагистрала.

Въпросът на Любен Иванов към министър Иванов е дали МРРБ, чрез АПИ, предвижда проектни и/или строителни действия за рехабилитация и преустройство на участъка. Целта е той да бъде приведен в съответствие със стандартите за автомагистрала или поне да позволи увеличаване на допустимата скорост до законово позволената (120 км/ч).

Старата технология не е позволила допълнителна ширина

Ресорният министър посочва, че АПИ не предвижда в инвестиционните си планове проектиране и изграждане на аварийна лента във въпросния 2.6-километров участък. Иванов обяснява, че отсечката преминава по виадукт с дължина 636 метра, който е първият мост в България, изпълнен по технологията за конзолно бетониране. Строителството на съоръжението е започнало през 1986 г., преустановено е в края на 80-те и е завършено през 1999 г.

Причината за липсата на аварийна лента е, че използваната при изграждането технология „не е позволявала допълнителна ширина на трасето“. Поради това, че трасето е само с по две активни ленти за движение в двете посоки, скоростта е ограничена.

Министърът допълва, че за осигуряването на допълнителни аварийни ленти в участъка ще е необходимо изграждането на нов виадукт, какъвто

към момента не е планиран и няма доказана необходимост да бъде изграден“.

Той подчертава, че действащата постоянна организация на движението е въведена при издаването на разрешението за ползване на пътя преди 25 години и е валидна и в момента.

Не е единствен случай

Дали само старата технология на строителство е единственият проблем пред това участъци от магистрали да не отговарят на изискванията за такъв клас пътища, не е много ясно.

Припомняме, че дори наскоро построената изцяло магистрала „Европа“ е с ограничение на скоростта до 120 км/ч. Има и участъци, където позволената скорост е 90 км/ч. В интервю за Нова телевизия председателят на АПИ инж. Йордан Вълчев обясни, че пътят е проектиран с 25 см по-тесни ленти.

Разделителната ивица е малко по-тясна и лентите са по-тесни с 25 см. Това, от гледна точка на пътната безопасност, отговоря на около 120 км/ч“, обяснява Вълчев.

Нещо повече, АПИ прави цялостно обследване, след което на определени места по магистралите ще се наложи намаляване на скоростта. По думите на Вълчев това ще се случи основно по „Хемус”.

 Нормалната скорост за магистралата е 120 км/ч“, посочва още той.