Лудият укротител на „червените кончета“

Живот на скорост. Ако има някоя бизнес личност, за която това определение да е напълно точно то това е Ники Лауда. Човекът създал съвременния имидж на Формула 1, основал авикомпания, фалирал я и отново скочил в авиобизнеса, преди да се завърне като шеф във Формулата. Една луда кариера на високи обороти изпълнена с адреналин, аварийни ситуации и много победи. А всичко започва толкова обикновено...

Периодът от края на шейсетте години до средата на осемдесетте години на миналия век- почти две десетилетия - в моторните спортове, е наричан "Ерата на Лауда. В началото състезателната кариера на бъдещия шампион не предвещава с нищо успехите му. Никой не може да си представи, че младият австриец, който взе банков заем, за да плати за участие в състезания за легендарният екип "Март", ще направи такава фантастична кариера. Лауда прави дебюта си в австрийската Grand Prix.  Този дебют обаче е тотално неуспешен. Такъв е и целият сезон през 1972 г., в която Лауда не взима нито една точка. И, колкото и да е странно, това е, което го вдъхновява да продължи кариерата си. А причината е много проста - трябва по някакъв начин да се изплати банков заем.

Той успява да убеди отбора на "BRM" оглавяван от легендарния Джак Брабам да му даде възможност да тества. На тези тестове Лауда буквално отвява пилотите на отбора Регацони и Белтуа, което му позволява да влезе в екипа са следшащото Grand Prix. Ники  обаче успява да вземе точки само 2 пъти в 15 състезания. Въпреки това неговият талант и техника е забелязан от "Ферари", който кани австрийския пилот.

Преминаването към „Ферари“ изведнъж изважда Ники в листата на топ-пилотите. Първата победа идва още в Испания. Лауда побеждава, както и подхожда на бъдещ шампион – с хет-трик.

Началото на следващия шампионат не предвещава гръмки успехи. "Феррари" започват сезона със стария модел и макар Лауда и Регацони да спечелват точки още в първите гонки, те са далеч от подиума. В четирите първи състезания за сезона побеждават чеирима пилоти, а първенец е защитаващият титлата си световен шампион Емерсон Фитипалди. Започвайки от гонката в Монте-Карло, ситуацията рязко се променя. Лауда побеждава три пъти подред, правейки най-сериознната заявка за титлата.

1976 година става за Формула-1  една от най-скандалните. Целия сезон главните съперници - "Ферари" и "МакЛарън" си пишат един на друг жалби. Лауда и Хънт са по веднъж дисквалифицирани. Началото на сезона е много успешно за Лауда - в пет Grand Prix три победи и две втори места. Преди това Джемс Хънт с М23 и постоянните скандали малко изравняват преимуществото на австриеца.

Инцидентът

Няколко години преди този трагичен случай Лауда се изказва за изключването на огромния (23-километров) пръстен – Нюрбургринг, от календара на шампионата. Немското трасе при цялата си легендарност вече не може да отговори на изискванията за безопасност. Уви, гонките на стария Нюрбургринг прастават да се провеждат едва след 1976 г.

Тази гонка въобще е една от най-обърканите в историята. Но се запомня не с резултата (побеждава Хънт), а с аварията на Лауда. "Ферари"-то с номер 1 излита от траекторията, удря се в предпазната стена и се запалва. В този инцидент лауда е можел и да загине, ако не е била помощта на колегите му - Едуардс, Ертел и Мерцарио. При това с последния Лауда винаги е имал далеч не на-топли отношения. Първите дни след аварията дори се говори не дали пилотът ще се върне в гонките, а за живота му – изгарянията са били много сериозни. Оттогава досега пред публика Лауда се показва със своята неизменна шапка, прикриваща изгарянето по главата.

В останалите гонки от шампионата Лауда вече не демонстрира това ярко пилотиране като в предходните години. Това му създава много проблеми в отбора. Обвиняват австриеца в страхливост и нежелание да се сражава за титлата. Новият спортен мениджър Аудето (сменил Лука ди Монтеземоло) от  самото начало на сезона не се разбира със своя пилот. Конфликтът достига до Енцо Ферари, който никога не е бил склонен да надценява пилотите от своя отбор. Ако към това добавим още и сложните взаимоотношения с партньора по отбор - Регацони, става ясно в какво некомфортно положение се оказва Лауда.

Лауда става двукратен световен шампион и…напуска "Феррари", където не може да остане заради напрегнати отношения буквално с всички. Отива в "Брабъм" на Бърни Екълстоун, където изкарва почти две години.

Следващия сезон пилотите на Бърни - Лауда и младия Нелсън Пикет – са принудени да се борят с техническите несъвършенства на колите. Това не увеличава ентусиазма на двукратния шампион, който по това време създава своя компания за авиопревози и иска да обръща повече внимание на бизнеса си. След тренировките в Канада Лауда взема спонтанно решение да напусне Формула 1, което и съобщава на Екълстоун и феновете. Напускането на Ники е неочаквано за всички, а в известен смисъл и за самия него.

Голямата ваканция

Следващите години Лауда отделя за собствената авиокомпания и даже получава право да управлява самолет. Връща се към атобомиблия спорт не заради носталгия по пилотирането, а заради парите. Австриецът винаги е пресмятал своите действия и съчетава скоростта с пресметливост. "Лауда Еър" среща финансови трудности, а Рон Денис, огравяващ за "МакЛарън" предлага двумилионен (рекорден за тези времена) контракт.

Опасения относно скоростта на Ники изпитват всички. И Деннис не е изключение. Огромната сума по договора с пилота той застраховал с клауза, по която Лауда може да бъде уволнен, ако не постигне забележителни резултати в първите четири гонки.

Връщането на шампиона идва през 1982 г., когато няколко пилота имат шанс да станат световни шампиони. В третата гонка след завръщането си Лауда удържа победа в Гран При на САЩ и заставя скептиците да замълчат. С две победи и 30 точки Ники заема пето място в крайното класиране, отстъпвайки на партньора си Джон Уотсън, който си поделя второ и трето място с Пирони.

Следващата година е много сложна за "МакЛаръна". На Гран При в Монако Лауда и Уотсън даже не преминават квалификацията.

Партньор на Лауда за сезон 1984 става Ален Прост – още един млад амбицозен професионален пилот. В оспорвана надпревара Ники Лауда успява да спечели своята трета титла, изпреварвайки Прост само с половин точка. Ставайки трикратен шампион, Лауда повече няма какво да доказва – следващият сезон става последен за австриеца. След завършването му той окончателно окачва шлема на закачалката и се връща към управлението на авиокомпанията. Не много дълго Лауда оглавява отбора "Ягуар", но тук не постига тези успехи, които има в ролята на активен пилот.