Мирослав Найденов: Общини с нагласени конкурси влизат в черен списък

Г-н министър, какви пари ще влязат в малките общини по Програмата за селските райони?

В средата на годината прехвърлихме около 600 милиона лева, които отидоха за трите най-атрактивни мерки. Едната от тях е 121 за покупка на оборудване и машини. Мярката „Млад фермер”  също се радваше на голям интерес. По 321-а мярка, ние я наричаме общинската мярка, проектите са стотици. Тя е за инфраструктура, канализация, детски градини - всичко, което касае облагородяването и модернизирането на селските райони.

Парите по тези проекти свършиха, буквално, като топъл хляб. Затова ние поискахме допълнително прехвърляне и в момента чакаме нотификация от Европейската комисия за още 480 млн. лева. Даже докато чакаме разрешение от Брюксел, вече правим договориране с кметовете, за да негубим време, защото краят на програмния период е краят на следващата година.

Защо се налага това прехвърляне от мярка в мярка?

Големият проблем е, че когато тогавашните експерти са планирали програмата, а това се е случило края на 2006 г. или началото на 2007 г.,  не е направен добър разчет. Факт е, че по някои мерки бюджетът свърши още в средата на 2009 г. А към други мерки, и към днешна дата, няма абсолютно никакъв интерес. И тук е големият проблем, че в програмата има агроекологични мерки, от които никой не се интересува, а 25% от бюджета сме задължени да усвоим точно по тях. На времето така са приети  условията, че на определени територии трябва да се развива екоземеделие в продължение на пет години. Но това е свързано с много ръчен труд, с личен ангажимент и поради тази причина, естествено, липсва интерес.

Това не е като по 121-а мярка, да си купиш, примерно комбайн. И затова, нас ни грози отнемане на средства по тези мерки, а в същото време, за общинските мерки не стигат парите. От Брюксел все още се опъват, защото казват, че това трябва да се планира, когато се прави програмата, и са прави. Тях не ги интересува, че предишните, когато са писали програмата и са предвиждали средствата, не са си написали домашното. Хубавата новина е, че общините все пак получиха предните 280 млн. лева и ще се надяваме, че ЕК ще се съгласи за следващото прехвърляне и договорираме с тази надежда.

Кога очаквате еврокомисията да се произнесе?

След Нова година, по всяка вероятност, януари. Това е последно усилие. Програмата за развитие на селските райони не е оперативна програма. Нейният бюджет обаче е почти равен на всички оперативни програми, взети заедно. Тя е изключително ресурсна, 40% от бюджета на ЕС отива в нея. Много хора неглижират тази програма, но тя представлява огромен ресурс.

Как се включват общините в Програмата? Ще могат ли чрез нея да решат запуснати от десетилетие проблеми заради липса на пари?

Тук искам да се обърна към общините с нещо много важно. Те са си подготвили проектите, но изпълнението на много места куца. Когато се стигне до обществените поръчки, там се получава големия тупик. Много от поръчките се обжалват и това бави процедурата. Някои  кметове правят конкурсите така, че да стават за определени фирми. Това води до поредното забавяне, а всяко забавяне бави хората, които чакат на тези поръчки. 

Затова призовавам кметовете да бъдат много прецизни в работата с тези проекти. Много е важно и това, че ако някоя община бива уличена в умишлено насочване на обществени поръчки, влиза в черния списък на ЕК. Кметът може да си отиде и друг да дойде, но общината остава в черния списък. Изключително важен е въпросът с отговорността, защото някои кметове ще изкарат комисиона и ще си отидат, а пари в общината няма да влязат. Общини, които са разследвани по САПАРД, не могат да получават пари от Програмата за селските райони. Примерно община Гърмен не влезе в Програмата, защото е разследвана по САПАРД, а Сатовча, която е съвсем наблизо, усвои 23 млн. лева по различни проекти.

Сега текат големи дебати по бюджета на евросъюза. Говори се за орязване на еврофондовете. Ще получим ли пари за селско стопанство?

За следващия програмен период вече текат дебатите между министрите по земеделие. За момента няма консенсус. А няма консенсус, защото лидерите не могат да постигнат съгласие за многогодишната бюджетна рамка на съюза. Всички коментари по темата за следващата Програма  за развитие на селските райони са безсмислени, докато не стане ясно с какъв финансов пакет ще разполагаме. Аз не съм много голям оптимист, че ще се стигне до съгласие Програмата да продължи да работи и след 2013 г. Принципно, такова съгласие би трябвало да се постигне до средата на следващата година. Дотогава е възможно да има гратисен период, в който ще се работи по сегашните правила. 

Нещата обаче не са особено розови, защото големите държави, които дават парите, искат намаляване на средствата. Англия е от тези, които най-много настояват еврофондовете да се орежат. И става дума не само за програмата за селските райони, но и за директните плащания.

Какви са за момента вариантите?

В момента има две предложения. Едното е на Еврокомисията. Според него, разликата между сегашния финансов пакет и този през 2014 г. – 2020 г. не е голяма. Кипърското председателство обаче направи предложение парите за България да се орежат с около 500 млн. евро за седемгодишния период. Естествено, ние не се съгласяваме. Възразихме веднага, възрази и премиерът на преговорите за бюджета в ЕС. Последва второ предложение на председателството в лицето на Херман ван Ромпой, в което орязването е намалено, но пак си стои.

Не само ние, но и другите десет държави, които са се присъединили по-късно, са против подобно намаляване на фондовете. Като се има предвид, че България и Румъния не сме пълноправни получатели на парите за селско стопанство, тоест  вземаме по-малко от старите държави членки, ние още не сме се възползвали от оптималния размер на плащанията. Чак през 2016 г. ще достигнем максимума, затова и не се съгласяваме на подобна ножица.

В крайна сметка, ние сме затягали коланите и сме правили инвестиции, за да достигнем европейските норми, а те сега искат на отрежат. Ето, предприятията от хранителната промишленост – мандри, кланици,  вложиха много пари да изпълнят евростандартите. И когато идва моментът да си получим частта от еврофондовете, те решават да ги намалят. Същото е и за земеделците, те са купували трактори с кредити и сега трябва да ги връщат.

Смятате ли,  че ще успеем да се преборим с „големите” в ЕС и да си получим парите за земеделие?

Всички нови страни членки настояваме да няма редукция на парите. Франция, между другото,  ни помага. Настояваме селскостопанската политика да има същия бюджет като в този програмен период. Увеличение няма как да има, въпреки че първоначално някои от страните настояваха и за това. Както се казва, вече сме кандисали и на старите цифри, но да няма намаление. Една малка група държави, начело с Англия, обаче настояват за орязване на общия финансов пакет. В крайна сметка и двата лагера не отстъпват от позициите си. За нас просто няма вариант да се съгласим. Ще се борим.