Мисия „е-Правителство“

Въпреки целенасочените информационни кампании на цялата територия на Европейския съюз (ЕС), в България терминът "електронно правителство" (е-Правителство) продължава да се асоциира с интернет правителство. Стратегията, предприемана от държавните институции, продължава най-общо да се изчерпва с наличието на указания за това как на определени интернет страници да се качи дадена информация или да създаде възможност за сваляне и обратно връщане на документи.

В действителност е-Правителството представлява трансформация на държавните услуги чрез използването на информационни и комуникационни технологии, насочени изцяло към потребителите. То се извършва паралелно с организационни промени и придобиване на нови знания, с цел подобряване на обществените услуги и демократичните процеси и улесняване създаването и провеждането на държавна политика. е-Правителството включва постоянна актуализация на нормативната и технологична рамка, в която оперира администрацията, за да се постигне пълно изпълнение на поставените цели - по-рационално използване на публичните средства и по-високо качество на предлаганите услуги.

В отговор на все по-усъвършенстваната и всеобхватна доставка на правителствена информация и услуги онлайн, както и на по-високите нива на проникване на интернет сред хората и бизнеса, броят на потребителите на електронни услуги постоянно се увеличава. Въпреки това важен е въпросът до каква степен съществува съответствие между предлаганите услуги от правителство и потребностите на физическите и юридическите лица.

Няколко са класациите, измерващи напредъка на държавите в предоставянето на електронни услуги. Скалата на Евростат за наличност на електронно правителство измерва процента от 20-те основни електронни услуги, които са напълно функциониращи и адаптирани за пълно обслужване на гражданите. За 2011 г. оценката на България е 70, като за 2010 г. е била 40, а за 2009 г. - 13.75. В много малко европейски страни има толкова рязък ръст в предлагането на електронни услуги като, разбира се това се дължи отчасти на твърде слабото ни предходно развитие.

С максимални оценки са Австрия, Швеция, Италия, Малта и Ирландия. Повечето от тях са достигнали 100% през 2010 г., като само Малта е с максимален резултат от 2009 г., а Австрия - от 2007 г. 

Друг индекс за измерване на електронното правителство е създаден от Economist Intelligence Unit и IBM. Той класира 70 страни, вземайки предвид технологичната инфраструктура, бизнес средата, социалната и правна среда, държавната политика и приемствеността в обществото. За 2010 г. България е на 45-то място в класацията, имайки почти еднакъв резултат с Румъния и Аржентина. Единствените две европейски страни с по-лошо класиране са Русия и Украйна. За разлика от индекса на Евростат, този на Economist Intelligence Unit и IBM поставя Словакия, Словения и дори Гърция далеч пред България.

Друг индекс, построен върху по-широк спектър от показатели за електронните услуги, е този на Организацията на обединените нации (ООН). Той също взима предвид търсенето и предлагането на електронни услуги, готовността за участие на населението, както и основни показатели за средата в дадената държава.

В доклада на ООН за 2012 г. прави впечатление бързият темп, с който страните от Южна и Източна Европа настигат останалите в прилагането на електронни услуги. България обаче е изключение от тези тенденции и заема 60-то място в класацията през 2012 г., като само две години преди това е на 48-мо място. Това изоставане се дължи по-скоро на бавния напредък в тази сфера в сравнение с другите държави със сходно развитие. За периода 2010-2012 г. държави като Русия и Сърбия са направили огромен скок в развитието на електронно обслужване., като за 2 години Сърбия се е изкачила с цели 30 места нагоре в класацията, далеч изпреварвайки България. Гърция, Черна гора, Молдова и Беларус също са постигнали значителни успехи в този период. Подобно на българското изоставане бележат Чехия, Румъния, Украйна, Словения и Македония.

Две са основните предпоставки за функционирането на е-Правителство в България, дори ако предположим, че инфраструктурата и нормативната база са на място. Това са от една страна способността на българските граждани да използват предлаганите им услуги, а от друга - компютърната грамотност на служителите в администрацията и тяхното желание и способност да работят със специализиран софтуер.

За съжаление уменията за боравене с информационни услуги са слабо развити у нас. Според данни на НСИ за 2011 г., 45.8% от населението на страната никога не е използвало интернет, а уменията на тези, които са го правили, често са минимални. Най-честите дейности, извършвани във виртуалното пространство, са търсене на информация, комуникация чрез електронни писма и платформи за съобщения, телефонни разговори и споделяне на файлове. Едва 25.4% от  населението, или около 1.4 млн. души, са използвали интернет с цел взаимодействие с обществени институции през 2011 г.

Сигурността е посочвана за основната причина от хората, които се въздържат да търсят връзка с институциите по интернет. След пазаруването, банкирането и регистрирането в социални мрежи, е-Правителството се оказва четвъртият по сила страх на потребителите, да не им откраднат личните данни. е-Правителството трябва да гарантира на гражданите сигурност в защитата на личната им информация и те чак тогава биха участвали по-дейно в процесите на електронно управление.

86.9% от предприятията в страната разполагат с достъп до интернет, като 68.5% използват широколентов. Само 21.4% от работниците обаче реално работят с интернет.

В същото време процентът на предприятията, използващи интернет с цел взаимодействие с институции е доста висок и е със значителен ръст през последните години. 79.5% от предприятията използват интернет за получаване на информация от държавните органи, 85.9% - за получаване на формуляри, а 75.7% - за тяхното изпращане. 57.6% са тези, които извършват административни процедури изцяло онлайн.

За пренебрегване не трябва да бъде и финансовата страна на изграждането на е-Правителство. По груби сметки от Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) в периода 2007 до 2011 г. са одобрени проекти за развитие на електронното управление на стойност около 100 млн. лв. Трябва да имаме предвид, че освен големите суми, усвоени по ОПАК, са изхарчени и много средства, идващи директно от джоба на данъкоплатеца.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) провежда специална програма за развитие на електронно общество и управление от 2009 г. насам. Бюджетът на тази програма непрекъснато расте, като за 2012 г. е почти 6.5 млн. лв.

Като обръщаме внимание на вложените пари, не трябва да забравяме и бюджетите за издръжка на дирекциите и работните групи, свързани с изграждането на електронно правителство. Институциите и органите, отговарящи за тази дейност, не са малко на брой и в никакъв случай не можем да пренебрегнем парите, изхарчени за поддържане на тяхната дейност.

Трудно е да се каже колко точно средства са изхарчени за е-Правителството в България. Един предстоящ одит би бил сериозно възпрепятстван от липсата на реални данни за направените разходи в годините преди 2009 г. Изхарчените пари досега не са толкова важни сами по себе си, а не трябва да се пренебрегва истинската цена за липса на е-Правителство - милиарди, похарчени за издръжката на неефективни министерства, институции и администрация; милиони левове, раздадени като подкупи на различни нива; милиони евро и долари загубени външни инвестиции заради нестабилно законодателство, корупция и неефективни институции.

Един показателен пример за бавното и безславно навлизане на е-Правителството у нас ни споходи през май 2012 г. След 5-годишно забавяне на законно установен срок, в края на миналата година се очакваше да стартира единната информационна система за хората с увреждания. Тя щеше да бъде използвана от органите на медицинската експертиза (ТЕЛК, НЕЛК и ДЕЛК), НОИ, Министерство на здравеопазването, Агенцията за хората с увреждания и други административни структури. Комисията за защита на конкуренцията обаче прекрати обществената поръчка за изпълнението на проекта поради нарушения в процеса на избор на изпълнител. Резултатът беше огромно забавяне на решението на проблема с липсата на координация между структурите във времето, започване на целия процес отначало и загуба на милиони левове на данъкоплатците вследствие на ниската ефективност на администрацията.

Необходимо е управляващите да подготвят своя преход към електронно предоставяне на услуги, което не само ще включват промени в системите и процедурите, но също ще повлияе на начина, по който обществото и бизнесът възприемат новия тип администрация.

Нововъведенията трябва да се разглеждат като възможност за промяна в начина, по който правителството работи и си взаимодейства с гражданите. Като опит за реагиране на кризата, развитието на електронното правителство предлага на управляващите възможност да затвърдят обществените си позиции, дори и във време, в което на България се налага да се справя с множество финансови и икономически предизвикателства.