Над половин милион българи ще почиват в Гърция през август
Към момента няма диалог с управляващите, казва Байко Байков, председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА)
- Г-н Байков, защо голяма част от бранша не хареса избора на премиера за назначения зам.-министър на икономиката и енергетиката с ресор "Туризъм" Бранимир Ботев?
От позицията на четири големи организации мога да кажа, че ние излязохме с обща декларация след този избор. Ние не познаваме Бранимир Ботев като специалист в сферата на туризма и именно затова се въздържаме от подкрепа за него. Ние очакваме на този пост специалист, който има конкретен професионален опит в сферата на туризма, а от това, което се вижда в неговата делова биография той няма опит в сферата на туристическа организация.
Професионалният опит в сферата на туризма се придобива в туристическите дейности - хотелиерство, туристическа агенция, туроператор, туристически офис, държавна администрация в сферата на туризма. Това са местата, където един специалист може да придобие такава. Мнението на четирите организации, които се обединихме в тази позиция е, че освен опит е необходимо и подходящо образование в достатъчно академични силни звена, като Варна, Пловдив, Бургас, където се подготвят специалисти с много подходяща квалификация в сферата на туризма.
- Как гледате на идеята за отделно министерство на туризма?
Това е наша позиция, която ние застъпваме много отдавана. Премиерът Пламен Орешарски се ангажира да осмисли сериозно този вариант, защото предложената схема за развитие на Държавна агенция по туризма за нас е неработещ вариант. Ние сме виждали много различни формати, в които работи администрацията, която е свързана с туризма и тези формати са неработещи под формата на изпълнителни агенции или на дирекции в различни министерства.
Туризмът е достатъчно сериозен отрасъл за българската икономиката, за да търси подходящата изява и в административен план. Тук се пресичат много проблеми и интереси, които трябва да бъдат координирани и подходящо разрешавани, така че този динамичен бизнес да бъде конкурентен на международната сцена.
- Кои са важните действия, които трябва да се предприемат в момента в туризма?
В оперативен план има много дейности. На първо място това е работата по нормативните документи, които изисква излезлия през март Закон в туризма. Част от тези наредби вече са закъснели, за други срокът тече и в края на септември те трябва да бъдат вече факт. Това е належаща задача, защото посредством тези наредби ще се реализират идеите, които налага Закона за управление на туристическите дейности.
На второ място, в оперативен план, е много важно да се предприемат необходимите действия за да продължи и да се задълбочи тенденцията за изместване на сивия бизнес от сферата на туризма. Всяка година той намалява. През последните 4 години действително бяхме свидетели, както на обща тенденция в цялата икономика, така и в частност в туризма. Това е крайно необходимо, защото нелоялната конкуренция е противопоказна на такъв тип бизнес.
- Има ли диалог с управляващите?
Към момента диалог няма. Планът "Орешарски" включваше два месеца беседи в сферата на туризма и оттогава всъщност тези организации, които тук в София, подчертавам, имат отношение към туризма, не сме получили никакви признаци на диалог, независимо от нашите опити за установяване на такъв.
Ние сме активни в позицията си да търсим реализация, независимо дали сме изразили несъгласие с назначаването на Бранимир Ботев. Това не означава, че ние ще отстъпим от нашата позиция на организации, които защитават интересите на своите членове в сферата на бизнеса.
- Известно е, че туризмът се нуждае от външна реклама. На кои пазари според вас е най-необходимо да се рекламира страната ни?
Това е въпрос, който се обсъжда във формата на Националния съвет по туризма. Това е орган, който е разписан точно как функционира. Ние имаме също представител там, както и други браншови организации. Съвсем обосновано и аргументирано, нашата позиция е изложена там.
Имаме обаче опасения, че текущите конкурси за национални рекламни и маркетингови кампании в най-важните пазари могат да бъдат опорочени и в тази връзка очаквам много сериозна позиция от страна на зам.-министъра Бранимир Ботев и от страна на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по отношение на прозрачността на тези конкурси и по отношение на ефективността на провежданите кампании.
- Какви са очакванията ви за летния сезон?
Летният сезон по мнението на всички колеги ще бъде поне толкова силен, колкото и миналата година. Ние очаквахме по-силен сезон, но в интерес на истината нашият бизнес в туристическия сектор наистина се нуждае от съответния статус като подкрепа на държавно ниво, за да бъде по-ефективен.
Можем да се поучим от държавната политика на тези наши съседи, които в регионален план са достатъчно по-напред от нас, като Гърция и Турция. Това се прави на държавно ниво, за да се съдейства за развитието на този сектор. А можем да се поучим и от други по-малки страни, като Македония например, как изглежда управлението на държавната политика по отношение на туризма, така че да се стимулира активния международен туризъм.
- Статистиката за юни показва 24% спад на годишна база на туристи от Израел. Каква е причината според вас за това? Атентатът в Бургас от миналата година има ли някакво влияние?
Не бих си позволил да коментирам този план. Причините може да са много комплекси. По-скоро тревожното е, че страната ни има устойчив спад на пазари, които са много важни от гледна точка на позицията ни в международен план. Това са западните и северноевропейските международни пазари, на които и тази година има спад.
- С какво привличаме руските туристи, тъй като те се увеличават с всяка изминала година. Само с ниски цени ли?
Това е резултат от работата на всички наши колеги. Но ние трябва да търсим устойчивост и ръст на всички пазари. Не бива да се оправдаваме за спада на едни пазари, с това че на други има развитие. Не можем да си позволим да губим позиции на най-важните европейски пазари.
Една част от ръста на руските туристи у нас вероятно се дължи на проблемите в Египет, а донякъде и в Турция. Без разрешаването на тези въпроси и възстановяването на тези пазари е логично да имам спад, който няма как да компенсираме ако ние нямаме устойчива позиция на скандинавските, на северноевропейските и западноевропейските пазари.
Безспорно ниската цена е много важен инструмент, но ми се струва, че по-скоро традиционният европейски турист търси друго и го намира на други пазари. Типичната фамилна морска лятна ваканция, с която нашият туризъм беше известен, позагуби тази привлекателност, която имаше заради презастрояването на нашите курорти и неразрешаването на множество въпроси, свързани с ежедневното пребиваване на туристите.
От тази гледна точка наистина е необходимо на ниво държава да се справим и по никакъв начин не игнорирам ролята на бранша. Ние трябва да вземем по-активна позиция, защото не само държавата е структурата отговорна за тези процеси.
Нашият бранш като цяло не е структуриран достатъчно добре. Нямаме добре изградена представителност на браншовите организации. Голяма част от колегите предпочитат да работят сами за себе си, без да търсят изява на своите позиции съвместно със свои колеги, така че да се стигне до един по-голям мултиплициращ ефект и в териториален план, и в конкретни сегменти на туристическия бизнес.
- Къде предпочитат да почиват повече българите - у нас или в чужбина?
Българските туристи обичат да почиват навсякъде, където е хубаво. Те най-често избират между България, Турция и Гърция. През август над половин милион българи ще почиват в Гърция. Това е число, което трябва да ни накара да се замислим за много неща. Например, един курорт като Каварна в пика на сезона не се радва на такъв интерес, какъвто заслужават.