„Не са готови за посетители“: Музеите хем нямат пари, хем ги харчат безмилостно

По-голямата част от музеите в страната се ръководят от общините и макар да нямат средства за „елементарни неща“, парите в обектите се харчат „безмилостно за други работи“.

Това заяви заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов по време на туристическа конференция в София в четвъртък, цитиран от БТА.

Ние държим само 5% от музеите, останалите се ръководят от общините и на места има повече от противоречиви практики“, каза Чобанов.

Той подчерта, че рекламата на културния туризъм в България трябва да стъпва на обекти, които могат да бъдат посетени. Реалността обаче се оказва различна.

Имаме много атрактивни обекти, но няма как да ги рекламираме, защото не са готови за посещение“, добави той.

Календар на културните събития… но за догодина

За да спомогне развитието на културния туризъм в страната, ресорното министерство подготвя Национален културен календар. Той обаче е предвиден за 2026 г., а новината за него съобщи културният министър Мариан Бачев.

Процедурите вече са в ход и в средата на годината се очаква календарът да бъде одобрен от Министерския съвет“, каза Бачев.

По думите му това е стратегически инструмент, който ще осигури дългосрочна предвидимост по отношение на предстоящите събития.

Той изрази увереност, че календарът ще засили интереса към различни обекти и събития, а това щяло да спомогне и районите и общините. „Музеите и галериите в България имат централна роля за изглаждането на един жив, динамичен, достъпен културен туризъм и те трябва да бъдат не само пазители на паметта, но и пространства за взаимодействие, преживяване и съвременно интерпретиране на историята“, добави Бачев.

Една пита хляб

Проф. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, обясни, че друг проблем е на дневен ред пред музеите, а именно – липсата на кадри.

В момента в някои региони вече нямаме нумизмати, нямаме епиграфи. Разполагаме с единици специалисти, които могат да създадат качествени, научнообосновани теми, които да бъдат използвани в туристически маршрути. А един такъв експерт не се създава за ден – необходими са години,“ каза тя.

Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, е на мнение, че всичко правено до момента – фестивали, спектакли и пр. – е било „лична инициатива и привличане на съмишленици и съидейници“.

Кметовете чакат да лъскат своя престиж, а тези спектакли са много скъпи, те искат много финансови усилия, но когато няма инфраструктура, път, хотели...“, обясни Карталов.

Той изтъкна, че всичко, правено през годините, е като събирането на зрънца, за да се направи „пита от хляб, с която да се храни духът на зрителя“.

„Много голяма част от проблемите са свързани с поддръжката на музея и на експозициите“, каза и доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той обясни, че без структурирана подкрепа и ресурсно осигуряване, усилията на хората, които работят върху експозициите, остават недостатъчни.

Доц. Попов обърна внимание, че липсва и добра реклама за българските експонати сред българските туристи. Според него в такива разговори трябва да участват и представители на Министерството на образованието и науката, които да загатнат участието на ученици в показването на българските артефакти.