Магнетичният Мелник

Град приказка. Многовековна история, сгушена в пазвите на Пирин планина. Това най-кратко казано е Мелник. Стане ли дума за него, първото, което напоследък най-често се изтъква, е, че е най-малкият град в България, със своите има-няма 300 жители. Всъщност на този най-малък градец най му приляга да се отбележи, че е голяма работа. В скромните си размери е побрал и съхранил богато културно-историческо наследство, смайваща архитектура и несломим дух, който витае тук от незапомнени времена. Каменни къщи, сякаш родени от легендите, виещи се улички, аромат на вино, отлежавало в дъбови бъчви...

Стражи на времето

В Мелник туристът ще чуе разкази за хора, за вино и за време. Ще се влюби в този край завинаги и ще му се прииска по-често да идва в този „каменен рай“, в който миналото не спира да говори. Освен с величествени пейзажи, Мелник впечатлява с духовните си висини. Казват, че да се разходиш из Мелник, без да усетиш духовността му, е като да пиеш вино без аромат. Някога, в разцвета си, в града е имало над 70 църкви. Днес все още може да се усети великолепието им, особено в храма „Свети Никола“, който се издига над всички, признат като стражът на скалите. Църквата  е разположена високо над Мелник, до останките от древната Мелнишка крепост. Този храм е символ на духовната сила и архитектурното майсторство на Средновековието. Построен през XII век, днес от миналото величие са останали живописни руини. От това място се открива панорамна гледка към града и Мелнишките пирамиди. „Св. Антоний” пък  е една от малкото църкви в България, носеща името на чудотворния светец. Местните хора вярват, че лекува душевни болки и психически страдания. Тук е  идеалното място за молитви в тишина.

Крепостта на деспот Слав

Останките от могъщата крепост на деспот Алексий Слав се издигат над Мелник като мълчалив свидетел на историята. През XIII век той управлява града като почти независим владетел, превръщайки Мелник в културен и политически център. Днес стените и основите на крепостта все още са налични, гледката от върха е зашеметяваща: множеството пирамиди, червените керемиди на къщите долу и хоризонтът, който се отваря към безкрая.

Кордопуловата къща

Най-голямата запазена възрожденска къща на Балканите е Кордопуловата къща, приемана като дом на виното и светлината. Построена през 1754 г. от богат гръцки търговец на вино, тя е едновременно дом, изба и произведение на изкуството. Стенописи, дърворезби, огромни прозорци с венецианско стъкло, и под земята – дълбоки изби, в които отлежава мелнишко вино. Тук идват туристи, любопитни да срещнат истинския разкош от миналото и да чуят вдъхновяващи история.

Мелнишките пирамиди

Тези вълшебни кули от пясък са изваяни като храмове на природата. Тук древността диша време и се превръща в загадъчно съвремие, което туристите опитват да разгадаят. Тези образувания не са просто природен феномен, а вече са и символ на Мелник. Мелнишките пирамиди се извисяват като мистични пазители на града – остри, стръмни, с форми на замъци, кули, сфинксове, каквото позволи въображението. Създадени от вятъра, дъжда и времето, те променят цвета и сянката си с движението на слънцето. А разходката между тях  е като вълшебна приказка, в която герой си самият ти.

Вино в избите

Тук всяка къща изба си има. Виното от широка мелнишка лоза се лее и отприщва сладкодумството. Казват - с топлина, характер и омая - като самия град. Легендата твърди, че дори Уинстън Чърчил поръчвал ежегодно бъчви от мелнишко вино. И не е чудно –земята и слънцето проговарят чрез виното. Затова и тук има Музей на виното.

Според изследователите етимологията на думата има славянски произход. Идва от старинната дума „мел“- „бяла глина, креда“, с които се означават заобикалящите Мелник скали. Този малък голям град става приказка без край за всеки, който дойде тук и се свърже с мястото и с историята. Той ще се връща отново и отново. За да го има Мелник и да не изчезне като образ, начертан с креда, след дъжд.

Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.