Напрежението на дълговите пазари нараства

Валутните пазари останаха сравнително спокойни през първия ден от новата седмица, на фона на бурния край на предходната. Еврото се задържа в ниските си нива спрямо повечето основни валути, макар и да записа минимално покачване за деня. Единната валута варираше в тесни граници, като спрямо американския долар не можа да превиши нивото от 1.2323, а по време на азиатската сесия тази нощ еврото отново бе подложено на натиск. Високодоходните валути, като австралийски и новозеландски долар, също са обект на разпродажба от страна на инвеститорите, като само през азиатската сесия загубиха повече от 0.4% от стойността си.

Действията на дълговите пазари се развиват значително по-бурно от останалите пазари. Основните опасения на пазарите са свързани с дълговата криза в еврозоната и високите лихви по облигациите на южните европейски държави. Лихвите по дългосрочните облигации на Испания прехвърлиха критичното равнище от 7%. Причината е, че пазарите не очакват особен напредък на днешната среща на министрите на финансите от еврозоната, коментира Франс прес. Експертите все повече се безпокоят от влошаването на икономическата конюнктура в Европа. Лихвата по 10-годишните испански облигации достигна 7,026% спрямо 6,912% в петък, прехвърляйки опасното ниво от 7%.

Именно при преминаването на границата от 7% Гърция, Ирландия и Португалия бяха принудени да потърсят международна финансова помощ. Междувременно доходността по италианските облигации с 10-годишен падеж нарасна до 6,113% спрямо 6,016%. На другият полюс са немските облигации, като доходността на 6-месечните облигации вече е негативна, следствие на понижението на лихвата от ЕЦБ в четвъртък. 

Френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел заявиха, че приятелството между техните държави е от решаващо значение за спасяването на единната валута, като оставиха настрана досегашните си различия относно разрешаването на дълговата криза.

Френската икономика отчете спад през второто тримесечие на тази година, с което потвърди трудната икономическа ситуация, пред която е изправено правителството на президента Франсоа Оланд. Прогнозата на централната банка в месечното й проучване за доверието в бизнеса и сектора на услугите през юни показа понижение на брутния вътрешен продукт във втората по големина икономика на еврозоната с 0.1% през второто тримесечие спрямо първото. Прогнозата за БВП остана без промяна спрямо проучването за май.

Френската икономика вече отчете застой през 1-то тримесечие, а миналата седмица правителството обяви, че сега разчита единствено на 0.3% растеж на БВП като цяло за тази година. Изгледите за забавен растеж накараха екипа на президента Оланд да добави към бюджета за 2012 г. още 7.2 млрд. евро в данъци, докато Франция се опитва да следва целите си за намаление на държавния дефицит.

Стачките в Норвегия дадоха лек импулс на петролните пазари

Петролът се покачи по време на вчерашната търговия, следствие на спекулации, че най-големият му спад от две седмици насам е бил твърде краен, след като енергийните компании и работническите синдикати в Норвегия не успяха да достигнат до компромисно решение, с което да се предотврати ескалиране на стачката на работниците на норвежките газови и петролни платформи. Протестите на норвежките работници в енергийния сектор вчера навлязоха в своя 15-и ден, след като преговорите, проведени под наблюдението на държавен медиатор, се провалиха. Няма планирани нови разговори, обяви Кристин Бремер Небен, говорител на Асоциацията на норвежката петролна промишленост. Цените паднаха през миналата седмица след доклад, който показа, че в САЩ – най-големият световен потребител на суров петрол – са разкрити по-малко работни места, отколкото се очакваше за юни.

В края на сесията на стоковата борса в Ню Йорк фючърсите на лекия американски суров петрол със срок на доставка месец август поскъпнаха с 1.54 долара, или 1,8%, до 86 долара за барел. В Лондон августовските контракти на сорта брент поскъпнаха с 2,13 долара, или 2,2%, до 100.32 долара за барел. Тази сутрин американският петрол се котира на цена от около 85 долара за барел, а сорта Брент се търгува към 98.60/80 долара за барел.

Златото от своя страна се повиши с 4 долара за тройунция, до към 1587 долара. Цената на златото получи подкрепа от валутните пазари, след като доларът отчете леко понижение, предимно срещу еврото и паунда, при слаба търговия и малки обеми. Тази сутрин ценният метал се разменя на нива от 1587/88 долара за тройунция.

 

Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД