Оттласква ли се заетостта от дъното

Преди дни Националният статистически институт (НСИ) публикува редовните тримесечни данни за работната сила, които показват, че коефициентът на заетост за второ поредно тримесечие бележи ръст на годишна база. Последните данни са в унисон с по-ранните ни коментари, че най-вероятно заетостта вече е достигнала дъно и оттук насетне би следвало да се оттласне и да започне да расте, макар и с бавни темпове.

Въпреки че коефициентите на заетост още през 2-рото тримесечие леко се повишиха на годишна база, тогава това се дължеше изцяло на спада на населението[1], а не на ръст в броя на заетите. Добрата новина за третото тримесечие е, че продължаващия ръст на коефициента на заетост за трудоспособното население (15-64 г.) вече се дължи освен на спад на населението, и на ръст на броя на заетите в тази възрастова група. Заетите на възраст от 15 до 64 години са нараснали с около 2000 души, което е и първият ръст на техния брой от началото на кризата през 2009 г. насам. Едно от възможните обяснения за това е силният летен туристически сезон и неговите ефекти върху заетостта.

Все пак, ако се гледа броят на заетите в по-широката възрастова група, т.е. всички над 15 години, там заетите все още леко намаляват. Най-вероятно обаче още следващото тримесечие и броят на заетите в тази възрастова група ще се увеличи.

Все още, обаче, броят на безработните и коефициентът на безработицата продължават да растат на годишна база. Коефициентът на безработица достига 11,5% през третото тримесечие (+1,3 пр. п. спрямо същото тримесечие на 2011 г.).

През следващите 1-2 тримесечия е възможно да продължим да виждаме паралелно увеличение и на заетостта, и на безработицата. Една такава наглед противоречива ситуация би могла да се обясни с факта, че към безработните се броят само лицата, които активно търсят работа. Ако се появят нови работни места, това ще стимулира повече хора да търсят работа, което означава по-малко „обезкуражени" и съответно повече безработни. Нормално е възстановяването на доведе до ръст на икономически активните лица, което неизбежно оказва влияние и върху данните за безработицата.

Институт за пазарна икономика, www.ime.bg