От „Хемус“ до язовири: Шишков предлага търпимост за инфраструктура с липсваща документация

Пътища и съоръжения към тях, водопроводи, газопроводи, електропроводи, пречиствателни станции, брегоукрепителни съоръжения и язовири, изградени без необходимите строителни книжа, ще могат при определени условия да получат статут на „търпими“ – дори ако са строени след 2001 г. Това предлага регионалният министър Иван Шишков с нови промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Законопроектът бе очакван. Подобен механизъм би позволил да бъде уреден казусът с вече извършеното строителство без необходимите строителни книжа по части от автомагистрала „Хемус“. През юни Шишков отново обвърза идеята с магистралата, като тогава заяви, че държавата няма да събаря установеното незаконно строителство в участък 4 и ще търси режим на търпимост.

Законопроектът е публикуван от Министерството на регионалното развитие (МРРБ) за обществено обсъждане до 19 октомври 2026 г.

Практически това означава, че ако обект отговаря на изискванията на закона и премине предвидените проверки, той няма да бъде премахнат или спрян от ползване, въпреки че е построен без всичката документация. За незавършената инфраструктура се създава и възможност строителството да продължи, но вече след изготвяне на проект и издаване на разрешение за строеж.

Именно тук е голямата разлика с действащия закон. ЗУТ и сега познава т.нар. търпими строежи, но този режим се отнася до старо строителство. Най-късната граница по действащия параграф 127, ал. 1 е 31 март 2001 г. – строежи без книжа, изградени до тази дата, могат да бъдат търпими, ако са били допустими по тогавашните или по сегашните правила.

Шишков не премахва тази дата за всички подобни строежи. Той предлага ново изключение само за определена техническа инфраструктура, при което времевата граница вече ще бъде денят, в който бъдещите законови промени влязат в сила.

Кои строежи ще могат да станат търпими?

Предложението далеч не се отнася само до магистрала „Хемус“. Новият параграф 8 препраща към конкретно изброени категории от чл. 64, ал. 1 от ЗУТ. Ако текстът бъде приет в този вид, новият режим ще може да се прилага за:

• транспортна техническа инфраструктура и съоръженията към нея – включително пътища, мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и други подобни обекти;
• преносни мрежи и съоръжения в и извън урбанизираните територии – тук попадат например водопроводи, газопроводи, електропроводи и съоръженията към тях;
• разпределителни мрежи и съоръжения – трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции, присъединителни проводи и др.;
• хидромелиоративна инфраструктура и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите;
• брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи;
• хидротехнически съоръжения, включително язовири и прилежащите им съоръжения;
• съоръжения за аеронавигационно обслужване – комуникационни, навигационни, обзорни, енергийни и метеорологични съоръжения, използвани за обслужването на въздушното движение.

Първите пет от тези категории се съдържат в действащия чл. 64, ал. 1, а хидротехническите и аеронавигационните съоръжения се добавят към него със самия законопроект. Извън новата търпимост остават две категории от действащия чл. 64 – физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи по т. 6 и съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.

В мотивите МРРБ също посочва като конкретни примери пътища, електропроводи, водопроводи, газопроводи и брегозащитни съоръжения. Според ведомството за част от подобната инфраструктура липсата на строителни книжа в момента блокира довършване, експлоатация, ремонти, реконструкции и дори застраховане.

„Търпим“ не означава, че строежът със задна дата става законен

Тук е важно и едно разграничение. Статутът на „търпим строеж“ не означава издаване със задна дата на липсвалото разрешение за строеж. Основният резултат е, че обектът няма да бъде премахнат и няма да бъде забранено използването му.

И това няма да става автоматично. За всеки заявен обект ще се назначава комисия, която в срок до три месеца трябва да провери на място състоянието и степента му на завършеност.

За вече завършените строежи възложителят ще трябва да представи данни кога са започнати и завършени, документи за собственост или право на строеж, заснемане на фактически изграденото, обследване, становища на контролните органи, кадастрални документи и технически паспорт. Едва след това компетентният орган може да издаде удостоверение за търпимост.

При започнат, но незавършен обект процедурата е различна. Вече построеното може да бъде запазено, но за оставащата част възложителят трябва да изготви инвестиционен проект и да получи разрешение за строеж по общия ред. Това трябва да бъде поискано до две години след констативния протокол, като според вида на обекта ще са необходими и съответните екологични, противопожарни, водни и други разрешителни.

Така при незавършена инфраструктура механизмът всъщност е двустепенен – вече изграденото без книжа се запазва като търпимо, а бъдещото строителство трябва да продължи законно.

Законът не казва, че обектите задължително трябва да са държавни или общински

Тук се откроява и една разлика между публично обявеното от Шишков, оценката на въздействието и самия законопроект. През юни министърът заяви, че ще бъдат предложени текстове за търпимост на инженерна инфраструктура, „изградена от държавата и общините“. В оценката на въздействието на МРРБ също се твърди, че засегнатите обекти са „изцяло публична собственост“. В нормативния текст обаче такова условие няма.

Новият параграф 8 обвързва търпимостта с вида на инфраструктурата, липсата на строителни книжа и допустимостта ѝ по устройствените правила, но не изисква строежът непременно да е публична държавна или общинска собственост. При документите за завършен обект дори изрично е посочено, че може да бъде представен документ за собственост, за учредено право на строеж в чужд имот или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон.

Подаването на заявление ще спира и производство за премахване

Проектът урежда и какво се случва, ако срещу такъв строеж вече е започнала процедура на строителния контрол. Според параграф 8, ал. 9, ако има висящо производство по чл. 224, 224а, 225 или 225а от ЗУТ, то ще бъде спряно още след подаването на заявлението за новата търпимост. При последващо издаване на удостоверение за търпимост или на разрешение за довършване производството ще бъде прекратено.

По действащия чл. 224 ДНСК може да спира незаконни строежи от първа до трета категория, а по чл. 225 началникът на ДНСК разпорежда премахването им. Чл. 225, ал. 2 определя като незаконен например строеж, който противоречи на действащ подробен устройствен план или е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При по-ниските категории аналогични правомощия имат общинските органи по чл. 224а и 225а.

Тоест новата процедура няма да действа само занапред, а може да се намеси и в вече започнали административни производства срещу конкретни обекти.

Как се промени първият „закон Хемус“

Шишков предлага подобна търпимост не за първи път. Още през септември 2022 г., отново като служебен регионален министър, той пряко обвърза промяната в ЗУТ с незаконното строителство в участъци 4 и 5 на АМ „Хемус“, както и части от скоростния път Видин - Ботевград, също и основни ремонти по пътищата, правени по договори за текущи. Тогава МРРБ посочи, че заради вече извършеното незаконно строителство не може да бъде издадено разрешение за тези участъци.

Законопроектът впоследствие беше внесен от Министерския съвет в 48-ото Народно събрание на 2 декември 2022 г. Още тогава основният механизъм беше същият – специална търпимост за определена инфраструктура без строителни книжа, включително изградена след 31 март 2001 г.

Сегашният проект обаче разширява обхвата на режима. При първия законопроект на Шишков от 2022 г. търпимостта обхващаше транспортната инфраструктура и съоръженията към нея, преносните мрежи, разпределителните мрежи и съоръжения, хидромелиоративната инфраструктура, както и хидротехническите съоръжения и прилежащите им съоръжения. Сред тях на практика попадат пътища, мостове, тунели, водопроводи, газопроводи, електропроводи, трансформаторни постове, подстанции, пречиствателни станции, както и язовири и други хидротехнически обекти.

Сега към този кръг Шишков добавя и брегоукрепителните, брегозащитните и геозащитните строежи, както и съоръженията за аеронавигационно обслужване – комуникационни, навигационни, обзорни, енергийни и метеорологични съоръжения, необходими за обслужването на въздушното движение.

Процедурата също е по-подробно разписана – с комисия и тримесечна проверка, конкретен набор документи и технически паспорт, двегодишен срок за подаване на проект за довършване и изрично правило за съдбата на висящите производства за незаконно строителство.

Между двата проекта на Шишков имаше и вариант на МРРБ при министър Андрей Цеков. Той бе предложен през октомври 2023 г., като преди това Цеков изтегли варианта на Шишков, като коментира, че с така предложените текстове ще бъде отворена кутията на Пандора, тъй като не е ясно колко обекти ще попаднат в обхвата на търпимост. Законопроектът на Цеков бе по-тесен в един ключов аспект – режимът беше ограничен до инфраструктурни строежи, публична държавна или общинска собственост. Въпреки това редица браншови организации изразиха резерви.

Първо разрешение за укрепването, после ПУП

Новата търпимост не е единствената съществена промяна в ЗУТ, която предлага министър Шишков. Законопроектът предлага и специален ред при необходимост от непредвидени укрепителни конструкции и съоръжения към републикански пътища и железопътни магистрали извън населените места.

В момента чл. 64, ал. 2 от ЗУТ изисква елементите на техническата инфраструктура да бъдат предвидени с устройствени планове. Освен това отклонение от одобрен инвестиционен проект, което нарушава действащия ПУП, е „съществено отклонение“ по чл. 154, ал. 2, т. 1, а чл. 154, ал. 4 по принцип не допуска такова изменение след издаването на разрешението за строеж.

Шишков предлага изключение. С новите чл. 148, ал. 17 и 18 при съществуващ републикански път или железопътна магистрала ще може да се разреши укрепително съоръжение, дори то още да не е предвидено в действащия ПУП. Инвестиционният проект и разрешението за строеж ще могат да бъдат одобрени преди самия подробен устройствен план, който впоследствие трябва да бъде приведен в съответствие. Ще е необходимо нотариално заверено съгласие на засегнатите собственици.

Подобно изключение се създава с новия чл. 154а, когато при вече започнало строителство бъдат открити непредвидени теренни или геоложки условия и се наложи допълнително укрепване. Промяната трябва да бъде одобрена преди самото изпълнение на укрепването, но ПУП отново може да бъде изменен след това.

С други думи, за тези конкретни случаи се обръща обичайната последователност – първо може да бъде разрешено необходимото укрепване, а след това да бъде довършена устройствената процедура.

Обектът обаче няма да може да бъде въведен в експлоатация, преди ПУП да е влязъл в сила и засегнатите имоти да бъдат отчуждени или придобити. За това новият чл. 209а дава тригодишен срок след влизането в сила на плана, като при предварително завземане на имота собственикът трябва да бъде обезщетен и за пропуснатите ползи.

Нов режим за новата инфраструктура, по-строги проверки за старата

Докато отваря възможност за търпимост на инфраструктура, строена и след 2001 г., МРРБ предлага едновременно да затегне проверките по съществуващия режим за старите търпими строежи. Новият предложен параграф 9 засяга заявленията по действащите параграф 16 от ЗУТ и параграф127, ал. 1 от промените от 2012 г. Към тях вече ще трябва да се представя конструктивно становище за състоянието на строежа, а администрацията служебно ще проверява дали той действително е бил допустим по устройствените правила. Новите изисквания ще важат и за вече започнали, но неприключили производства.

МРРБ обяснява промяната с това, че вместо броят на подобни удостоверения постепенно да намалява, се наблюдава увеличение и има случаи, в които институтът на търпимостта се използва за „узаконяване“ на по-ново строителство. Колко точно са тези случаи обаче не е посочено.

Министерският съвет иска числа

Именно липсата на конкретни данни е една от забележките на администрацията на Министерския съвет към предварителната оценка на въздействието.

МС посочва, че МРРБ говори за увеличаване на броя на удостоверенията за търпимост и за множество инфраструктурни обекти без строителни книжа, без да дава данни нито колко са тези удостоверения, нито колко са засегнатите обекти. Затова администрацията препоръчва проблемът да бъде подкрепен с количествена информация.

В същото време оценката на МРРБ не идентифицира отрицателни икономически, социални или екологични последици от въвеждането на новата търпимост.

Администрацията на Министерския съвет настоява още в закона да бъде определено след какъв срок и от кого ще бъде направена последваща оценка, за да се види дали промените са постигнали заложените цели.