МРРБ иска да направи „търпими“ нередовни инфраструктурни обекти

Риск от загуба на европейски средства, блокирани над 630 млн. евро, предвидени за индексиране на строителни аванси, и ново предложение за „търпимост“ на инфраструктурни обекти. Това бяха акцентите от пресконференцията на регионалния министър Иван Шишков, на която той отново констатира, че изграждането на големите пътни обекти в страната се е забавило тревожно.

Търпимост за инфраструктурни обекти

Темата с търпимостта се отвори покрай строителството на автомагистрала „Хемус“, чиито лотове в момента се строят привидно от държавното „Автомагистрали“. В действителност обаче дейностите са превъзложени на трети фирми под прикритието на договори за наем на техника и доставка на материали.

Освен това от няколко седмици регионалният министър Иван Шишков води задочен спор с бившия министър Иван Иванов дали има незаконно строителство на лот 4 от магистралата и дали разрешението за строеж, издадено от Иванов, всъщност не е в разрез със законовите норми. Шишков неколкократно припомни за откритото незаконно строителство в този лот още преди няколко години.

Именно засягайки тази тема, министърът вижда като решение на проблема въвеждането на т.нар. „търпимост“ - специална процедура, която би позволила узаконяването на инфраструктурни обекти, изградени без надлежни строителни книжа. Идеята е ограничена само до инфраструктурни обекти – не национални, а общински – и министърът я представи като единствения реалистичен изход от натрупания правен хаос.

Може би тази търпимост – само за инфраструктурни обекти и то истинска, не като тази във Варна – най-вероятно ще търсим вариант да бъде отново предмет на обсъждане и предмет на одобряване, така че да решим този проблем с всички отговорности, които държавата е направила във връзка с незаконни строежи“, каза Шишков.

Той добави, че ако прокуратурата, до която е подал сигнал, реши да отмени вече издадените разрешения за строеж по спорните лотове, изходът отново ще минава през търпимостта.

Идеята на министъра не е това. Припомняме, че той я лансира в ролята си на служебен министър и внесе промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) в 48-ото Народно събрание. Те бяха отхвърлени от почти всички политически партии. Обектите с неизрядни строителни книжа тогава бяха оценени на над 1 млрд. лв. и включват лотове от магистрала „Хемус“, основни ремонти на пътища, провеждани под прикритието на текущи, и ремонти на язовири. 

Предложените тогава промени предвиждаха пълно обследване на всеки обект, издаване на технически паспорт и задължително застраховане – чиято цена за държавата така и не беше уточнена. Процедурата щеше да е приравнена към въвеждане в експлоатация. Браншови организации тогава предупредиха, че промените може да задълбочат проблемите, а не да ги решат.

Индексации на аванси за над 630 млн. евро

Над 632 млн. евро са били предвидени за индексации на аванси по лотовете на „Хемус“, скоростния път Видин – Ботевград и за укрепване на свлачища, разкри министърът. Те са щели да бъдат добавени към вече разплатените аванси по тези обекти.

Припомняме, че кабинетът "Желязков" в края а миналата година прие нова методика за индексиране на строителни договори. През месец май Шишков я разкритикува и обяви, че спира плащанията и министерството публикува нова методика за обществено обсъждане. 

Министърът определи това като „не пладнешки, а правителствен грабеж от едно бивше правителство“ и заяви, че строителите ще трябва да си изработят сумите по първоначално договорените стойности. 

Хубавото е, че строителните фирми в момента очевидно вече не си търсят този аванс. Няма как тези, които са се приготвили да вземат тези пари... Не казвам да ги откраднат, защото в края на краищата някой е щял да ги даде. Виновен е този, който ги дава, а не този, който иска да ги вземе.“

Според изнесената информация от министерството, за „Хемус“ са били предвидени индексации на аванси в размер близо 423 млн. евро, за скоростния път „Видин – Ботевград“ – малко над 113.7 млн. евро, а за укрепване на свлачища – над 95.6 млн. евро. 

Докъде са големите обекти?

Относно „Хемус“, Шишков очерта картина на пълно беззаконие и строителни абсурди. Докато по лотове 2 и 3 има физически напредък, ситуацията в останалите участъци е критична. За лот 4 са изплатени над 12 млн. евро за незаконно строителство при липса дори на открита строителна площадка. Още по-скандална е ситуацията с лот 6, където, по думите на министъра, още преди години е установил чиста имитация на дейност с паркирана техника като в „автокъща“. Трасетата на лотове 7 и 8 тепърва ще се препроектират.

Въпреки липсата на реална дейност за всички тези участъци – включително и за печално известния „лот в чувалите“ (лот 5) – са били раздадени огромни аванси. Именно върху тях държавата е щяла да начисли и спрените вече индексации.

Министърът определи скоростния път Видин – Ботевград като „абсолютна мъка и позор“ – строителството се движи изключително бавно, а в цели три лота изобщо не е стартирало. 

Шишков подчерта, че държавата умишлено избягвала сложните проекти – като Южната дъга на столичното Околовръстно шосе и Кресненското дефиле, защото „когато един проект е сложен, никой не иска да се занимава с него, но когато има за плащане, всички се втурват да работят“. Обекти като тунелът под Петрохан, магистралите „Черно море“ и „Рила“ са в съвсем начална фаза на възлагане.

Държавата има да довършва проектирането на повече магистрали, отколкото въобще са построени до момента – това е падение, което не заслужаваме“, категоричен бе министърът.

Европейските средства под сериозен риск

Цялостната картина се допълва от критичното положение с европейските фондове. По програмата "Развитие на регионите" се отчита катастрофално забавяне – едва 56% договаряне и стряскащите 14% реални плащания в петата година от старта ѝ. Рискът от загуба на европейска солидарност е в размер на близо половин милиард евро.

За спасяването на поне 300 млн. евро министерството е договорило с ЕК промяна в подхода на докладване чрез механизма „финансиране, независещо от разходи“. Допълнително се подготвя прехвърляне на готови общински проекти от Плана за възстановяване към програмата, за да генерират разходи до есента. 

Паралелно с това вътрешен одит е разкрил тежки манипулации и субективни критерии на процедурата за малки и средни предприятия във въглищните региони. Това е принудило ЕК категорично да откаже финансиране за тази мярка. В момента МРРБ търси законосъобразен начин да рестартира процеса, за да не загуби бизнесът в Стара Загора, Кюстендил и Перник заделените средства.