Парите са в строителството на екологични проекти

Задълженията на общините към строителните фирми са около 180-200 млн. лв. и определено там е сериозният проблем, смята изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков

148 ~ 5 мин. четене
Автор: Божидара Иванова

- Г-н Бойков, статистиката показа ръст на строителството от над 4% през април. Оттласква ли се секторът от дъното?

- Ако го сравнявате с миналия месец да, но това е просто сезонно увеличение. То се дължи на изпълнение на договорите по обществените поръчки от края на миналата и началото на тази година. Иначе се наблюдава лек ръст спрямо миналата година, но той е много малък. Наблюдава се увеличение на строителството на жилищните сгради, но причината за увеличението е, че нивото е много ниско и няма накъде да падат нещата. От друга страна, ако видите плана на разрешителните, който пада постоянно, ще установите, че практически няма ръст.

- Данните на НСИ показват, че за първи път расте сградното строителство. Вие имате ли такова наблюдение или това остава просто статистика?

- Както вече споменах, много трудно може да се хване, тъй като базата е много ниска и най-малкото раздвижване дава ръст. В сградното строителство има ръст, дори преди 3 месеца беше отчетен 0.1-0.2%. Има някакво раздвижване след 4 години спад, но той е толкова малък, че не си заслужава да го коментираме.

- А какво се случва при гражданското строителство? То намалява през последните месеци?

- При инженерното строителство нещата не са много добре. Там са основно обществените поръчки и всичко зависи от бюджета и от кофинансирането. Ние имаме готовност да поемем ръст и още много неща, но виждате, че там технологията първо се финансира от държавния бюджет и след това се искат парите от Европейския съюз. Ако държавният бюджет не е в добро състояние, не може да поеме ръст.

- Основно на държавата ли разчитат фирмите от бранша?

- Категорично да. Знаете, че всяка година чуждестранните инвестиции намаляват. Има минимално увеличение доколкото знам за тази година, но специално в строителството почти няма чуждестранни инвестиции, освен няколкото мола, които се завършват в София и Бургас.

- Постоянно се говори за пътища, но това ли се строи само?

- Мога да кажа, че пътищата вече не са хит. Те са контрактувани и се правят. Както знаете и по 3-те големи автомагистрали - "Марица", "Тракия" и "Струма", се работи. В момента хит са пречиствателните станции, сметищата, както и всичко свързано с екологията. Мога да кажа, че там са големите пари, но там сроковете са толкова сгъстени, че има опасност да загубим част от парите, ако не се започне навреме да се строи, дори и през нощта.

- Държавата разплаща ли се със строителите навреме и кои са основните проблеми, с които се сблъскват фирмите при работа с държавата и общините?

- До момента държавата се разплаща със строителите навреме и в рамките на договорените периоди успява да изплати задълженията си към тях. Почти няма забавяне. Главно проблемът е в ДДС-то, което се забавя, а плащанията по строителството на държавата са горе-долу в график. Другият проблем е с общините, които са платци по техните обществени поръчки. Там задълженията им са около 180-200 млн. лв. и определено там е сериозният проблем, тъй като бюджетите на общините не са дофинансирани. Просто периодът за даване на парите от Европейския съюз е по-дълъг. Освен че не са им дофинансирани бюджетите, както вече казах, другият проблем е свързан с бавното разплащане по европейските програми, тъй като има много контроли и прегледи и парите се бавят. Има обекти, които не са плащани повече от една година, а са в експлоатация.

- Наскоро камарата изнесе статистика, че 80% от строителните фирми са пред фалит или съкращават персонал. Очаквате ли да се стигне до затваряне на 2500 фирми от бранша и колко работни места биха били загубени?

- Честно казано фирми постоянно се затварят. На 30 юни предстои да приключим с годишното потвърждение на сектора. Наблюдава се един процес на закриване, но и на създаване на нови фирми. Идват нови играчи на терена, закриват се стари. Общо взето годишно се закриват около 500-600 фирми. Точно колко работни места ще се загубят, не можем да преценим. Ние гледаме отделно работните места, които се декларират. В строителния сектор работиха 264 хил. души към 2008 г., сега са около 120 хил. души и очакваме да има още около 10-15 хил. съкратени хора. Това може да се прецени по обемите продукция, която усвояваме годишно. Тези хора, които са съкратени, намират работа в чужбина.

- Можем ли да кажем, че след много съкращения досега са останали най-квалифицираните кадри?

- Не можем да установим пряка връзка, но има тенденция фирмите първо да освобождават най-ниско квалифицираните кадри, а техническите работници, бригадирите и служителите на по-отговорни позиции, се освобождават най-накрая. Общо взето фирмите се освобождават от общите работници и от ниско квалифицираните, тъй като те лесно се наемат на пазара. За разлика от тях, ние парадоксално изпитваме глад за качествени технически ръководители, както и за качествени хора в строителството. Като цяло пазарът е много труден.

- Какви са обемите на строителството в България като цяло и колко са намалели от 2008 г. досега?

- Грубо мога да ви кажа, че от 24 милиарда през 2008 г., сега са към 11.5-12 милиарда. Приблизително около 50% е паднал обемът в строителството.

- Как се отразява политическата нестабилност в страната на бизнеса и избирането на новото правителство помогна ли да се успокои ситуацията?

- Мога да кажа, че винаги се отразява по един и същи начин. Когато няма няколко месеца хора, които трябва да взимат решения, а при нас всичко е свързано с решения, тъй като строителният процес е строго регламентиран с нормативни документи и се иска подписи и от двете страни, има едно естествено задържане. Ние го очаквахме заради изборите и трябва да видим при новото правителство какво ще се случи. Все още не сме се срещнали с министъра. Пуснахме заявка за среща с него, за да видим каква политика ще се води и т.н. Нека първо да видим кои ще бъдат новите заместник-министри и шефове на агенции, защото фактически те управляват строителството, а не министърът.

- Всъщност може ли да направи държавата нещо за сектора или той е функция на икономиката като цяло?

- Държавата може и трябва да направи по-скоро много за развитието на малкия и средния бизнес, колкото и да звучи като клише напоследък. Ние утре имаме управителен съвет, на който ще гледаме този въпрос, имаме и предложения, които са и технически предложения, свързани с обществените поръчки, както и предложения за бизнес средата. Държавата може да промени бизнес средата. Много се афишираха големите обществени поръчки за големите фирми, те бяха показни и там се режеха ленти. А основата на нашия бизнес са малките и средните фирми. Не само у нас, а по цял свят е така. Когато основата не е захранена, отгоре се клати върхът.

- Какви са прогнозите Ви за тази година? Очаквате ли отново спад?

- Честно казано не са добри прогнозите за тази година. Би трябвало да имаме много силно строителство, тъй като изтичат сроковете на европейската програма догодина и обектите трябва да се завършат иначе губим пари. Но към момента не виждаме още нещата, тъй като не е направена ревизия на бюджета и не знаем колко пари ще бъдат отделени за строителство, а при нас има сериозни проблеми с много неща, които не се дофинансираха масово с годините.

Коментари: 0