По-слабата йена няма да спре японските инвеститори от покупки в чужбина

Дори и новата политика обаче не може да помогне на застаряващото и свиващо се население

116 ~ 2 мин. четене

Слабата йена няма да реверсира корпоративните японски капитали да търсят в чужбина сливания и поглъщания. Докато силната валута, ниските лихви и стагнацията на родния пазар доведоха до покупки в света през 2012 година, обещанието за съживяване на местната икономика под ръководството на министър-председателя Шинзо Абе накара инвеститорите временно да спрат харчовете. Дори и новата политика обаче не може да помогне на застаряващото и свиващо се население в Япония.

Миналата година беше пикова година за съветниците по японските сливания. Сделки като дръзкото поглъщане от Софтбанк за 20 милиарда долара на американския мобилен оператор Спринт повишиха сериозно покупките в чужбина до рекордните 84.6 милиарда долара. При затъналата в дефлация Япония и силната йена, която подкопаваше производствената база в страната, все по-голям брой компании избраха да спекулират с чуждестранна експанзия.

Идването на Абе временно спря тези тенденции. Политиката на премиера на печатане на пари от централната банка, фискални стимули и структурни реформи може би е накарала някои компании да ревизират плановете си. Спадът на йената не помогна. Тя се обезцени с около 15% срещу долара след избирането на Абе и това съкруши покупателната способност на японските компании. През първото тримесечие те отделиха 6.2 милиарда долара за чуждестранни поглъщания, което е доста под 15.3 милиарда долара за същия период от 2012 година.

Все пак има добри аргументи да се вярва, че чуждите инвестиции ще продължат. Първо, йената не е чак толкова слаба. Преди шест години тя беше с 20% по-слаба. Силният фондов пазар в Япония, където Никей нарасна с 37% след средата на декември, показва увереност и може да позволи на компаниите да финансират сделки с акции, както и с дълг. Освен това малко повече инфлация няма да спре демографския срив в Япония. Компаниите, които разчитат на продажбите ще трябва да се насочат към други пазари в търсене на потребители.

Надеждите за съживяване на интереса в чужбина от страна на японските компании също така обаче изглежда и малко ранен. Някои изпитващи трудности индустрии трудно ще успеят да задържат допълнителния си бизнес. Например затруднения гигант за електроника Панасоник обмисля продажбата на звеното си за здравеопазване. В същото време някои западни частни организации стават все по-активни в Япония. Чуждите компании, които искат да купуват в Япония все пак още са изправени пред огромни културни и регулаторни препятствия. Независимо обаче дали политиката на Абе е успех или провал, баланса на японските поглъщания и сливания ще остане насочен категорично навън, тоест в посока на изкупуване на активи в чужбина.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД

Подкрепи Economic.bg