Малкият храм в Токио, където хората се молят за... концертни билети

Лесно е човек да се почувства претоварен в оживения токийски квартал Нихонбаши. Облечени в костюми мениджъри идват и си тръгват от бизнес обеди, заможни купувачи изпълват огромните универсални магазини, а високите сгради почти скриват слънчевата светлина от улиците долу.

Тъкмо когато започнах да се чувствам психически изтощен от тълпите в квартала, преминах през яркочервена тории порта и влязох в малък, спокоен оазис, наречен светилището Фукутоку, споделя репортер на BBC.

Макар че Токио е дом на стотици подобни шинтоистки светилища, този храм привлича поклонници по много конкретна причина. Вместо да молят ками – шинтоистките божества – за късмет или здраве, вярващите идват тук с едно съвсем определено желание: билети за концерти.

От лотарийни билети до J-Pop

Построено през IX в., светилището Фукутоку е посветено на Инари – божество, за което се вярва, че носи богати оризови реколти и благоденствие. През 1590 г. известният самурай Токугава Иеясу посещава светилището и остава толкова впечатлен, че става негов покровител. А с това покровителство идват и привилегии.

Той изпитвал толкова силна привързаност към светилището, че му позволил някои специални права, включително организирането на лотарии. То станало изключително популярно“, казва Бет Картър, асистент-професор по японски език в Case Western Reserve University.

Лотариите помагали за финансирането на подобренията в сградата, а победителите получавали част от джакпота. С времето репутацията на Фукутоку като място за търсене на късмет се разраснала. Инари винаги носела изобилие, но вече хората започнали да молят ками и за печеливши лотарийни билети. През следващите 400 години Фукутоку остава убежище за онези, които търсят благополучие.

Прехвърляме се към 90-те години на XX в., когато нова музикална вълна добавя още мистичност към светилището. С експлозивния възход на J-Pop групи като Glay, Speed и Morning Musume разпродават концертни зали из цяла Япония и вдъхновяват нова форма на свръхфенство.

Японската айдол култура стана абсолютно огромна. Има дори термин – oshi. Това е членът на групата, когото подкрепяш, този, когото боготвориш“, казва Криста Роджърс, репортер в базирания в Токио новинарски сайт SoraNews24.

Посветените фенове купуват всякакви артикули в подкрепа на своя oshi – от тениски до украсени чанти и значки. Единственото нещо, което обаче може и да не успеят да купят, е билет за концерт.

Причината е, че много от големите концерти в Япония използват онлайн многоетапна лотарийна система. Феновете кандидатстват за правото да купят билети и могат да закупят ограничен брой само ако бъдат изтеглени. Системата е създадена, за да бъде процесът по-справедлив, но някои фенове търсят и малко божествена намеса, за да увеличат шансовете си. Ако молитвата във Фукутоку помага за печалба от моментни лотарии, феновете се надяват, че може да донесе късмет и за концертни билети.

„Имаме една поговорка: „Направи всичко по силите си и остави съдбата на късмета“, казва Cyber Bunny, базиран в Токио гид и създател на съдържание. „Японците ще направят буквално всичко, за да увеличат шансовете си дори с 1%. Смятат, че (отиването във Фукутоку, за да се молят за билети) е по-добре, отколкото да не направят нищо. По-добре е от нищо!“

Молитва пред олтара

По време на пандемията концертите спряха, но предаността към oshi не изчезна.

Ули Намбо, гид в Arigato Travel, която показва светилището по време на кулинарните си турове, си спомня, че когато ограниченията отпаднали и изпълнителите отново започнали да турират, феновете буквално изпълнили Фукутоку, нетърпеливи да се срещнат отново с любимите си групи.

Дори не можеше да се види мястото за молитви, защото имаше толкова много хора. Улицата трябваше да бъде затворена, защото тълпата беше прекалено голяма“, обяснява тя.

При посещение на Фукутоку първо се пречистват ръцете и устата в темидзуя – воден павилион за ритуално измиване. След това посетителят се покланя дълбоко два пъти пред главния олтар, пляска два пъти с ръце, за да призовe ками, отправя молитви и се покланя още веднъж в знак на благодарност.

Някои посетители след това се отправят, за да купят ема - малки дървени плочки на цена около 500-1 000 йени. На нея се записват желания, които после се закачат на специално място.

Висша сила

Местната японска шинтоистка религия няма строга догма и не се фокусира върху абсолютни истини. Светостта се открива в чудесата на настоящия момент. Но допустимо ли е човек да се моли за нещо толкова преходно като билет за концерт?

Има редица японски учени, които ни насърчават да не гледаме на тези взаимодействия като на материалистичен обмен, а по-скоро като на религиозен ритуал и подготовката за него“, казва Картър. „Когато получиш нещо, което желаеш, изпитваш щастие, вътрешно спокойствие и вътрешен мир, които те подготвят за духовен обмен, за който може би преди не си бил готов.“

Тайши Като, свещеник от 22-ро поколение в Светилището Хатори Тенджингу, е съгласен. Ако към ками се подхожда с нужното уважение, според него хората могат да се молят за каквото пожелаят – било то в неговото светилище, във Фукутоку или другаде.

„Отваряме вратите си за всички“, подчертава той. „Хората могат да изберат светилището, което искат, и ако искрено отправят молитва, е напълно приемливо да поискат нещо, което им носи радост.“

Слушането на музика на живо често е определяно като религиозно преживяване. В Токио обаче то може да си струва и молитвата, както установява Роджърс. Веднъж, когато нейният oshi – Аюми Хамасаки – идва в града, Роджърс участва в лотарията без успех. Следващия път, когато Хамасаки обявява турне, Роджърс не оставя нещата на случайността – тя отива директно във Фукутоку.

Помолих се и по някакъв начин получих билет“, спомня си тя със смях.