Политическата нестабилност влошава бизнес средата

- Г-н Стефанов, наистина ли конкурентоспособността в България се повишава, както показа доклада на "Световния икономически форум" (СИФ)?
 
- Аз не бих разглеждал резултатите година за година, тъй като има много фактори, които биха могли да повлияят върху класирането на една или друга държава в общото ниво на конкурентоспособността. Едва ли през последната година има такива отличителни фактори, които да са повлияли съществено на равнището на конкурентоспособността. По-скоро вероятно става въпрос за подобряване на някои макроикономически показатели прямо тези на други страни, като например бюджетното салдо, инфлацията и т.н. При всички случаи, това, което трябва да отбележим, ако погледнем последните 5 години на криза е, че фирмите в България, които останаха, показаха доста висока степен на издръжливост. Тези фирми могат да покажат по-голяма конкурентоспособност. Остават и не малко дългосрочни фактори, които ще дърпат конкурентоспособността на страната надолу. Най-сериозният от тях е високата норма на безработица, ниският дял участващи хора в заетостта, високата степен на неформална заетост и ниското качество на образованието, както и общата среда на живот.
 
- Защо има разминаване с доклада на Швейцарския институт за развитие на управлението, който вие представихте по-рано тази година. Там България е на едно от последните места?
 
- Има няколко възможни обяснения. Не съм разглеждал в детайли доклада на "Световния икономически форум" в тази насока, но не е невъзможно да има такива разминавания. От една страна методологията е различна и броят страни включени в докладите са различни. В доклада, който ние подготвяме, България се сравнява само с най-развитите от инвестиционна гледна точка икономики. Също така в доклада на СИФ използват по-голяма част субективни показатели, тоест такива, които са резултат от допитване до мениджъри на фирми и са субективни по характер. Това може да промени резултатите, в зависимост от това, кои са обхванатите компании и кога е направено изследването. Компаниите могат да имат различни възгледи и това също може да повлияе.  Но както казах и по-горе, в дългосрочните макроикономически показатели като ниво на безработица, заетост, равнище на кредитиране, едва ли има някаква съществена промяна през последната година. Поглеждайки един по-дълъг период ще видим, че България може да се смята за по-конкурентноспособна икономика, имайки предвид, че 2008 г. всички смятаха, че страната ни ще бъде една от 5-те икономи, които е най-вероятно да фалира. Пет години по-късно виждаме, че това не се е случило, т.е. икономиката е по-устойчива отколкото се предполагаше.
 
- Докладът показва, че бизнес средата, пазарът на труда и иновациите се влошават. Каква е причината?
 
- Основната причина за влошаване на бизнес средата е политическата нестабилност в страната. Липсата на ясно установено легитимно добре подкрепено управление за последната половин година, създава проблеми за нормалното функциониране на икономиката. Но трябва да отбележим, че сега правителството не е толкова важно за икономиката, колкото беше преди време. Все пак това оказва своето влияние. По отношение на иновациите, става въпрос за липсата на каквито и да било политика и механизми за подкрепа от страна на правителството. Частният сектор е оставен сам на себе си в това много рисково начинание. Може да се каже, че липсва от страна на управляващите политика за развитие на иновациите.
 
- Защо България устойчиво изостава в областта на качеството на институциите?
 
- Не знам точно какво се включва в този показател. Но със сигурност може да се каже е, че не съществуват механизми по които ефективно да се променят институциите извън изборите. На практика има една липса на гъвкавост в механизмите на промяна, която създава проблем. От друга страна ако се загледаме, прозрачността на институциите доста се подобрява в последните десет години. Това създава допълнително усещане за застой, когато не се случва промяна. Проблемът е, че държавите, с които се сравняваме от ЕС, за същото това време напреднаха доста повече. Например политиката по отношение на енергийния пазар. Навсякъде в Източна Европа имаха същите проблеми като нас, но те гарантираха много по-висока степен на прозрачност и яснота какво предстои да се случи.
 
- Кой е най-важният показател, който трябва да се подобри, за да бъдем реално конкурентноспособни?
 
- Аз мисля, че трябва да гледаме в дългосрочните показатели. Това, в което хората са се вторачили са краткосрочни бизнес показатели. Както казах, много важни показатели са качество на образованието, качество на околната среда, качество на живота. Докато България не започне да влиза в световните новини с това, колко се е подобрило качеството на живота, много трудно може да очакваме промяна в отношението към страната дори при съществен икономически растеж.
 
- Какво трябва да направят управляващите, за да се подобри конкурентноспособността?
 
- Това е една много дълга тема. Най-вече трябва да имат ясна дългосрочна стратегия, която да се споделя от широк кръг икономически субекти. Това, което виждаме последната половин година върви точно в обратна посока, на това, което трябва да се случи. Българското общество влиза във все по-голямо разделение на това, какво трябва да се случи, а не обратното. Ако трябва да бъда по-конкретен, със сигурност на първо място ще кажа да започнат да се прилагат законите на страната. Имам предвид всички контролни органи, не само МВР, но и всички агенции, определящи регулаторната рамка в страната да започнат да я прилагат безпристрастно и спрямо всички. По-дългосрочна задача е иновационна политика. Абсурдно е в ЕС да нямаме идея къде искаме да стигнем в това отношение и да не можем да използваме ресурсите, които ЕС предоставя за иновации. Качеството на образованието е ключово.  Ние не само трябва да запазим по-голямата част завършващите в България, но трябва да започнем и да привличаме чуждестранни студенти.
 
- Според вас България има ли нужда от предсрочни избори и кога?
 
- От икономическа гледна точка, тази нестабилност, на която сме свидетели, едва ли е добра за бизнеса. Това, което основно не се вижда е търсенето на диалог с един по-широк кръг от политически или от обществени субекти, които да гарантират по-широка основа на провежданите икономически политики, тъй като в момента говорим за конкурентноспособност и за икономика. От тази гледна точка, изборите изглеждат неизбежни като изход от създалата се ситуация. България има достатъчно създадени институции, за да смятаме, че което и да било  правителство може невероятни позитивни и/или негативни ефекти. Но липсата на консенсус сред поне половината от избирателите за това какво следва да прави правителството създава несигурност, която е вредна и ще забави действия, които конкурентните ни икономики ще предприемат през това време.