Крипто законът е факт: Парламентът овласти КФН със спорното право да блокира сайтове

Народното събрание окончателно даде зелена светлина на Закона за пазарите на криптоактиви, който ще регулира търговията и услугите, свързани с криптовалути в страната. Нормативният акт е първият по рода си, свързан с криптоиндустрията, като той идва в отговор на европейския Регламент за пазарите на криптоактиви (MiCA) и задължението на България като страна член на ЕС да го транспонира в родното законодателство.

Разбирането за необходимостта му бе налице, но въпреки това депутатите се сблъскаха по линия на правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН). Опозицията в лицето на „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) и „Възраждане“ алармира за рисковете от злоупотреба и потенциално използване на регулатора като „бухалка“ срещу неудобни играчи на пазара.

Накратко за новия закон

Със закона се уреждат условията и реда за публичното предлагане на криптоактиви и допускането до търговия на платформа за търговия с криптоактиви, лицензирането и държавния надзор върху издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги за криптоактиви. Целта му е да осигури защита на интересите на държателите на криптоактиви и на клиентите на доставчици на услуги за криптоактиви, както и обезпечаването на условия за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви.

В по-широк смисъл: целта на закона е да се създаде хармонизирана регулаторна рамка за целия европейски пазар.

С него се въвеждат ясни правила за публичното предлагане на криптоактиви, както и за лицензирането и държавния надзор над издателите и доставчиците на свързани услуги. КФН е контролният орган, който ще издава лицензи, ще ги прекратява и ще следи целия процес по надзор, лицензиране предлагане и търговия, а Българската народна банка ще контролира издателите на токени за електронни пари.

КФН ще може да предлага на БНБ отнемане на издадени разрешителни. В спешни случаи за защита на потребителите или предотвратяване на пазарни нарушения, комисията ще има право да иска от съда налагане на запор върху имущество на фирми. Съдебните искания ще се разглеждат незабавно, а обезпечителните заповеди ще се изпълняват незабавно от съдебен изпълнител.

Предвидени са и значителни финансови санкции, достигащи до 30 милиона лева или 15% от годишния оборот на нарушителя.

Ябълката на раздора

Най-спорното в новия закон се оказа правото на КФН да затваря сайтове, без да пита съда. Когато сметне, че потребителите са в опасност и не може да спре нарушенията по друг начин, Комисията ще има право да нареди:

• Затваряне или блокиране на сайтове
• Затваряне на профили в социалните мрежи
• Премахване на мобилни приложения
• Заличаване на интернет адреси

Тя ще може да нарежда това на фирмите, които предоставят хостинг услуги, онлайн платформите и мобилните оператори.

Проблемът, според опозицията, идва от това, че КФН ще може да прави всичко това, без да търси разрешение от съда - нито преди, нито след това. Това означава, че Комисията еднолично ще решава кои сайтове да бъдат спрени, без да се налага съд да потвърди тези действия.

От ПП-ДБ и „Възраждане“ подозират, че подобни правомощия могат да бъдат използвани за репресии срещу неудобни компании или медии, превръщайки се в инструмент за цензура.

„Защо махате съдебния контрол и давате право на КФН по свое усмотрение, по свое решение да отидат във всяка една фирма, което може да прерасне в цензура и да има много неприятни последствия и вреди“, коментира Мартин Димитров от ПП-ДБ.

Какво става тук, ако КФН злоупотреби с тези текстове?“

Божидар Божанов (ПП-ДБ) предложи поправка, която да въведе съдебен контрол от страна на Софийския районен съд, който да потвърждава или отхвърля мерките на КФН в срок от 72 часа. Предложението му обаче не бе прието.

Георги Хрисимиров от „Възраждане“ припомни, че в оригиналния текст на законопроекта е бил предвиден съдебен контрол, който впоследствие е премахнат. Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), вносител на законопроекта, защити промяната, като заяви, че текстовете са внесени по предложение на КФН и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). И подчерта, че подобни мерки вече се прилагат спрямо застрахователи и финансови посредници.

Въпреки критиките, спорният текст бе окончателно одобрен с гласовете на управляващото мнозинство.