От AI до персонализирана медицина: Как Европа да отключи иновационния си потенциал?

В момента съществуват приложения с изкуствен интелект (AI), които предсказват с над 90% вероятност дали съответният човек ще направи инфаркт в рамките на следващите 5 години. И това не е научна фантастика, това е нещо, което се тества в момента. Това каза Светослав Ценов, изпълнителен директор на фармацевтичната компания Astellas за България, Унгария, Румъния и Гърция, по време на Green Transition Forum 5.0.

Ценов взе участие в дискусията на тема „Иновациите като крайъгълен камък на конкурентоспособността на ЕС и ЦИЕ“ в рамките на последния ден от форума. Заедно с него в нея участваха еврокомисарят Екатерина Захариева, министърът на иновациите и растежа Томислав Дончев, съоснователят и изпълнителен директор на ZYMVOL Мария Лукас, основателят и главен изпълнителен директор на OpiAID Дейвид Рийзър и основателят на MOVE.BG Саша Безуханова.

Дигитализация на здравеопазването

Случващият се в момента бум на изкуствения интелект дава мощен тласък на дигитализацията на здравеопазването в Европа. А програми като „Хоризонт Европа“ – водещата инициатива на ЕС за научноизследователска и развойна дейност – чието финансиране доближава 100 милиарда евро, помагат за по-мащабното разгръщане на този процес.

Показателно е, че около 22% от патентите на приложенията са в Европа. Основният въпрос обаче е как след това те да се комерсиализират, обърна внимание Светослав Ценов. Според него създаването на ясни правила за лицензирането на направените с публични средства открития е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправен секторът. Когато се говори за дигитализация, ключов фактор е и трансферът на технологии от университетите, добави той. 

Ценов даде примери от Централна и Източна Европа – DocPlanner в Полша, Healee и „Щрак“ в България. „Те имат огромен потенциал“, подчерта той. 

Европа не отстъпва и по отношение на персонализираната медицина, като пример за това е проектът „Геном на Европа“. 

Нашите гени определят какви сме ние. Вземате си едно лекарство за главоболие – на един действа 100%, на друг – изобщо. Това се случва заради разликата в гените“, обясни Ценов и допълни, че финансираната от ЕС програма е фокусирана върху картографирането на тези гени, за да даде възможност за персонализирано лечение на всеки пациент.

Той акцентира и върху нуждата от подобряване на диалога между бизнеса и науката, като посочи, че много компании в сектора са комерсиализирали чрез публично финансиране поради липсата на частни инвестиции.

25% от учените са в Европа

Освен впечатляващият дял патенти, в Европа се намират и 25% от учените, продължите темата българският еврокомисар Екатерина Захариева. Подчертавайки, че Старият континент представлява 450-милионен пазар, който е по-голям от този на САЩ, тя обърна внимание на два основни проблема, които възпират развитието на иновациите тук. Първият, посочи тя, е липсата на единен пазар, съответно и липсата на фондове, които да финансират стартиращи предприятия. Вторият е „изтичането на иновации от европейския континент“.

Ние в Европа създаваме талантите, образоваме ги, но нямаме нужните големи фондове, които да подпомогнат растежа на стартъпите, когато са готови да се превърнат в световни или европейски шампиони“, обясни еврокомисарят.

От думите ѝ стана ясно, че нова стратегия на ЕК предвижда създаването на европейски фонд за растящи компании. 

В този контекст Саша Безуханова, основател на фондация MOVE.BG, цитира резултатите от проучване на организацията, според които в България 38% от стартиращите компании развива някакъв вид пробивна иновация. Едва една пета от тях обаче са получили подкрепа от рискови фондове и едва 2% от тях имат финансиране от държавата.

Това са иновативни решения, които са свързани с решаване на значими въпроси и с бизнес характер. 18% от научните екипи развиват също автентично нови иновации и 38% от тях подобряват съществуващи научни решения“, коментира Безуханова.

Добрата новина е, че в Европа има много пари. Трябва да накараме обаче този капитал да започне да работи. „Нека да направим Европа – която в момента е най-доброто място за живеене – и най-доброто място за правене на бизнес“, призова Захариева.

Излизане от зоната на комфорт

Говорейки за изоставането на Европа в развитието на иновации, ресорният министър Томислав Дончев коментира, че липсват импулс и диалог за реалните нужди на икономиката. Според него е нужен честен разговор, който да вдъхнови обществото и да култивира стремежа към успех. 

Къде е импулсът, че ако си достатъчно добър, ако си достатъчно талантлив, ако оставаш нощем в лабораторията, името ти ще остане в историята на науката или ще станеш богат“, риторично попита Дончев.

За да се справи с изоставането, Европа трябва да спре да се страхува и да излезе от зоната си на комфорт, категоричен е българският министър на иновациите и растежа. И даде за пример регулациите при AI: 

Нашите основни конкуренти, САЩ и Китай, хвърлят целия фокус и усилия да създадат по-нови и по-съвършени модели, а ние започнахме с това да регулираме“, обясни той.

Томислав Дончев не отрече необходимостта от регулация, но подчерта, че фокусът първо трябва да е върху развитието и прилагането на авангардната технология.

Обратно, в САЩ „не се страхуваме да напълним резервоара догоре“, каза Дейвид Рийзър от OpiAld. „И също така не се страхуваме да кажем на пилота: Знаеш ли какво, ако попаднеш в буря, имам ти вяра, че ще успееш да прелетиш през нея“, допълни той.    

Според него Старият континент разполага с всичко необходимо за успешни иновации, но липсва готовност за поемане на риск. Той отбеляза, че е впечатлен от таланта и инфраструктурата в Европа, но смята, че е време да се премине към действие. А това минава развиване на предприемаческата култура. 

По негови думи има огромен потенциал за двунационални споразумения между Европа и САЩ, които ще дадат възможност на компаниите и от двете страни на океана да достигат до по-големи пазари.

Ключови производства на европейска територия

Според Мария Лукас, съосновател и изпълнителен директор на ZYMVOL, Европа трябва спешно да върне ключови производства на своя територия, за да не бъде зависима от геополитически сътресения, както се случи през 2020 г. по време на пандемията от COVID-19.

Трябва да произвеждаме на място. Имаме нужда от чипове, от изходни материали, от храна. И като европейци няма да позволим нищо да се произвежда в задния ни двор. Единственият начин да върнем производството в Европа, е всъщност да го правим по чист и устойчив начин“, коментира Лукас.

Тя призова правителствата на европейските страни да насърчат чистото производство чрез данъчни стимули – в противен случай компаниите няма да могат да поемат това предизвикателство заради огромната икономическа празнина.

Дайте видимост на европейските компании, говорете с правителствата, покажете, че технологията вече е тук. Ние, предприемачите, се нуждаем от възможността да седнем пред тези правителства, които могат да помогнат за промяна на решенията“, апелира Лукас към ЕК.