Сивият сектор формира до 60% от потреблението на алкохол

Най-добрата ни инвестиция винаги са били хората, заяви изпълнителният директор на „Винпром Пещера” Иван Папазов

Снимка: Дилян Марков

Автор: Яна Колева

- Господин Папазов, кога е най-доброто време за алкохолния бизнес – по време на криза или във времената на икономически растеж?

Съвсем нормално е по време на икономически растеж да е по-лесно не само за алкохолния, а за всички видове бизнес – при растеж на икономиката и на покупателната способност хората пазаруват повече стоки във всички браншове. Това, което отличава „Винпром Пещера” от другите компании на пазара е,че не допускаме да бъдем изненадани и по време на криза. Компанията е структурирана така, че ни дава възможност да се развиваме и при икономически растеж, и в по-трудни времена.

- Работите в условията на ожесточена конкуренция. Какъв е пътят към големите световни пазари и не е ли по-добре няколко производители да обединят усилията си?

Наистина работим в условия на силна конкуренция. Смятаме, че тя е най-големият стимул за успех и за растеж, а „Винпром Пещера” има  достатъчно качествени продукти , които конкурират успешно българските и световните производители на международния пазар, печелят отличия на най-престижните конкурси и се приемат добре от потребителите и у нас, и в чужбина. Вината и високоалкохолните напитки са продуктите,чрез които ние представяме България като символ на качество и традиция на чуждите пазари.

Колкото до обединяване на усилията, като членове на Националната лозаро-винарска камара много пъти сме поставяли въпроса и имаме разбирането на ръководството, че за участието на големи търгове е редно водещи български производители да обединят своите усилия. Това е и световната тенденция – да се работи с голяма квота при сключването на сделки за ключови експортни пазари.

- Как стигнахте до китайския пазар и има ли нещо, което да ви се стори парадоксално?

Миналата година положихме основите на дългосрочно сътрудничество с един от най-големите консуматори и най-бързоразвиващ се винен пазар в света, сключвайки договор за доставка на вино за 5 млн. долара. Китайският пазар е една огромна бизнес възможност и предизвикателство за нас. Смятам, че и за всички български фирми е предизвикателство да стъпят в Китай. Колкото до това дали нещо ни се е сторило парадоксално - не. Водещи при влизането на нов пазар, без значение къде е той, са качеството и цената и смятам това за поредното признание за нашите продукти. А по отношение на културните различия, за които може би питате, също не смятам, че са от значение – само ще ви дам пример, че тази година част от китайските ни партньори честваха заедно с нас тук традиционния празник Трифон Зарезан и ги направихме съпричастни с българския дух и нашите традиции.

- Как се влиза в нова ниша и на нов пазар?

На нова ниша и на нов пазар се влиза със създаването на качествени продукти, които да отговарят на спецификите и очакванията на пазара,  както и със съответните маркетингови и търговски подходи, които са различни за всеки един пазар. Много важни за този процес са решенията на мениджъра, екипа, правилния анализ на рисковете и, разбира се, потенциала на пазара.

- Какъв дял от продукцията на „Винпром” Пещера реализирате на външните пазари?

В момента експортираме продукти на „Винпром Пещера” в над 40 държави по целия свят. Нашата цел е този брой непрекъснато да нараства. Усилията на висшия мениджмънт на компанията са насочени към разработването на нови пазари, където е потенциалът за растеж и развитие на производствения бизнес. Все пак по света има над 7 милиарда население, докато в България сме малко повече от 7 милиона. Съвсем нормално е да виждаме своето развитие в планираната експанзия на световните пазари.

- Какви са спецификите на вътрешния пазар?

Намаляването на населението от близо 10 милиона души преди 25 години до сегашните 7 364 570 според последното преброяване на НСИ, логично води до свиване на пазара и промяна в културата на консумация на алкохол. Намалява употребата на високоалкохолни напитки за сметка на лицензираните производители и драстично се увеличава ръста на нелегални производители – така наречените „казани” или един голям сив сектор, който формира до 60% от цялото потребление. Това, естествено, влияе на легалните производители, които плащат заплати, данъци, осигуровки, акцизи и внасят пари в бюджета за сметка на непрекъснато увеличаващ се процент на нелегална консумация. По-лошото обаче е друго – със спада на покупателната способност на населението хората се ориентират към това по-евтино, макар и нелегално производство, рискувайки здравето си.

- Във вашата многогодишна практика кога бяха най-лесните времена за бизнес и кога най-тежките?

Никога не е лесно да правиш бизнес. Естествено най-трудно е началото, когато още си непознат на пазара, не си спечелил доверието на потребителите и трябва да завоюваш пазарен дял от традиционно доказали се вече производители. Трудно е да убедиш клиентите, че продукта ти с нищо не отстъпва на конкурентните, а напротив – по-качествен, модерен и иновативен е.

Трудна е и ежедневната работа, за да бъдеш номер едно избор на потребителя, но ние се водим от максимата, че „Капитан се става в бурно море”.

 И съответно си подготвен за бизнеса, когато вече имаш необходимите бази, машини съоръжения, квалифициран и мотивиран екип и спечелиш и своите лоялни клиенти.

- Коя промяна в законодателството ви костваше най-скъпо?

Определено има недобре обмислени законодателни инициативи, които вместо да подпомагат, затрудняват бизнеса. Такива промени водят до излишни инвестиции, които по-малките компании не могат да си позволят и това ги изхвърля от пазара, а за по-големите производители се явяват допълнително финансово бреме, което води до оскъпяване на продукцията – а това оскъпяване го плащат потребителите заради недалновидния начин на мислене на някой бюрократ. Естествено, такива наредби и законодателни промени съвсем нормално срещат мотивирания отказ и на производителите, и на браншовите организации, които ги представят и е съвсем нормално да бъдат променяни и да отпадат. Невинаги усилията на бранша се увенчават с успех, но мога да кажа, че все повече има единомислие между браншовите организации и представителите на изпълнителната и законодателна власт.

- Кога ще дойде моментът да няма сив сектор?

Едва ли ще дойде някога момента да няма сив сектор, но той трябва да бъде в границите, в които е в нормалните икономики по света. Този въпрос трябва да зададете и на държавните и регулаторни органи. Сивият сектор е нещо, което спъва не само нормалната бизнес среда, но засяга пряко и здравето на потребителите, особено когато става въпрос за алкохолни продукти. Нека да ви обърна внимание на факта, че 60% от пазара на високоалкохолни продукти и вина е в сивия сектор. Зад марката „домашна ракия” – нещо, което е характерно за бита на българина като отглеждане на собствено лозе и производството на малко количество ракия или вино за собствена консумация, се маскират нелегални производства и се продават промишлени обеми, които достигат до милиони литри годишно.

Този алкохол, произведен в мръсни помещения, неотговарящи на никакви стандарти за хигиена, се пласира като „домашна ракия” в заведенията по планинските и морските курорти. Масичките край пътя с „домашна ракия” са само видимата част, а невидимата – мръсни съдове и бидони, няма нищо общо с традицията на българина да отгледа лозе и да свари ракия – традиция, която уважаваме и споделяме. Нека само да се запитаме с каква суровина работят така наречените „селски казани”, след като плодовете и гроздето, от които се вари ракия, се берат в периода август-октомври, а те работят целогодишно?

- Как преценявате средата за бизнес в България?

Независимо от трудностите, я оценявам като среда, пълна с възможности. Компании като нашата са успели, защото са предложили и продължават да предлагат нещо ново и различно, нещо качествено и се управляват от мениджърски екипи, които са съмишленици – водени от една цел, визия, еднакво разбиране, които гледат в една и съща посока, които заедно създават продуктите, взимат мениджърските решения и ги прилагат на пазара. 

Цялото интервю четете в брой 34 на списание "Икономика"

Коментари: 0