Спонсорска Олимпиада

Тя трябваше да бъде най-зелената досега - така поне обещаха домакините на Олимпиадата в Лондон. Не става обаче много ясно какво общо има с екологията или устойчивото развитие химическият концерн Dow Chemical, например

Deutsche Welle

 

"Важно е участието!" – Макар бащата на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен никога да не е казвал това точно с тези думи, те се смятат за един от Олимпийските принципи. "Устойчивото развитие е било винаги в основата на цялата подготовка на Олимпиадата" - в това пък ни уверява Организационният комитет на Олимпиадата в Лондон, макар и да не е съвсем вярно.

Вярно е, че Олимпиадата превърна Лондонския "Йист Енд" от непривлекателен промишлен район в зелен олимпийски парк. На мястото на бившите изоставени фабрични постройки бяха засадени 2 хил. дървета и 300 хиляди храсти, над 2 милиона тона замърсена почва беше пречистена. За години напред е осигурено и ползването на спортните съоръжения, кълнат се още организаторите, което даде повод на шефа на специално създадената Комисия за устойчива Олимпиада Шаун МакКарти да обяви: "Без никакво съмнение това са най-устойчивите Олимпийски игри досега". Пред Дойче веле той уточни, че Олимпиадата в Лондон е "по-зелена" от тази в Сидни и много по-устойчива от тази в Барселона.

Само дето не става ясно какво общо имат с устойчивото развитие компании като Coca-Cola, петролният концерн BP, минният гигант Rio Tinto и химическата компания Dow Chemical? Това са само част от щедрите спонсори, с които Международният Олимпийски комитет (МОК) има сключени дългогодишни договори за суми с 3-цифрени числа в милиони. Dow Chemical,например, осигури средствата за покритието на Олимпийския стадион в Лондон и така си осигури правото да постави своето лого сред спонсорите на Олимпиадата. Което откровено възмути еколозите и правозащитниците: "Обвиняваме МОК, че не е проверил достатъчно добре фактите. Как иначе да си обясним, че в списъка със спонсорите на обявената за "най-устойчивата от всички Олимпиади" откриваме името на компания, която е замесена в една от най-големите екологични катастрофи в света", казва пред Дойче веле Михаел Готлоб от "Амнести интернешънъл".

Бопал не е забравен

Индийският град Бопал се прочу печално преди четвърт век: в нощта на 3 декември 1984 г. от завода за пестициди на американската компания Union Carbide бяха изпуснати 40 тона метилизоцианат, които убиха 8 хиляди души непосредствено след екокатастрофата, а още 15 хиляди починаха по-късно от получените отравяния. Промишлената авария причини хронични заболявания на повече от 100 хиляди души, много от тях получиха увреждания на мозъка или други органи или направо ослепяха. Междувременно Union Carbide е станал част от Dow Chemical.

"Най-тревожното в случая е, че организаторите на Олимпиадата възприемат позицията наDow Chemical, които отхвърлят всякаква отговорност, тъй като Dow Chemical е погълналUnion Carbide цели 16 години след промишлената авария", казва още Готлоб. През 1989 г. индийското правителство и Union Carbide се договориха да не бъдат повдигани повече искове за обезщетения от жертвите на екокатастрофата.

Възмутен е и бившият председател на Комитета по устойчивост на Олимпиадата Мередит Александър. "Не приемам обяснението на МОК, че нямало други спонсори", казва той. А Михаел Готлоб от "Амнести интернешънъл" допълва, че в Хартата на олимпийското движение са залегнали и други принципи - като честност и солидарност. В този смисъл някои от сегашните спонсори изобщо не са подходящи, казва Готлоб и констатира: "Очевидно за МОК приходите от Олимпиадата са по-важни отколкото спазването на олимпийските принципи".

Коментари: 0